Управляващата комунистическа партия в Китай трябва да вземе трудно политическо решение: да признае, че вирусната епидемия е извън контрол и да отмени най-важната за година проява, или да събере 3000 депутати в Пекин следващия месец и да рискува разпалване на общественото недоволство от начина, по който правителството се справя със заболяването.
Партията вече бе подложена на критики за своята твърда цензура, проявила се по време на епидемията, и за другите мерки за социален контрол под управлението на президента Си Цзинпин, който пое властта през 2012 г. и е събрал повече политическа власт от всеки друг лидер след Мао Цзедун.
Сега новата болест от вируса, наречена COVID-19, стана най-голямата криза за партията след последното избухване на мистериозна зараза през 2002-2003 година. Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) уби близо 800 души и доведе до обвинения към Пекин, че е изложил на опасност обществото, като е скрил заболяването, за да избегне затруднения в предаването на властта в партията.
Няма признаци, че пред Си има някакви сериозни предизвикателства за неговия пост, но общественият гняв може да даде на опонентите му в управляващата партия аргументи да отхвърлят неговото авторитарно управление. "Струва ми се, че в дългосрочен план това ще му навреди", казва Стив Цан, директор на Китайски институт към Школата за източни и африкански изследвания в Лондон. Но засега даже партийните фигури, които биха били много доволни да видят Си отслабен, се чувстват длъжни да се сплотят около него, смята Цан. "Те няма да рискуват да допуснат криза като тази да разруши доверието в самата комунистическа партия", каза той.
Сесията на важното, но лишено от власт Общокитайско събрание на народните представители трябва да се открие на 5 март, за да одобри плановете на управляващата партия за икономически и социални реформи. Премиерът и министрите от кабинета дават своите единствени пресконференции за годината, докато делегатите участват в групови срещи и разговарят с чуждестранни репортери - една потенциална експлозивна смес.
Партийното ръководство се опасява, че "делегатите може да дадат израз на своя гняв и недоволство", каза Уили Лам, политолог от Китайския университет в Хонконг. Той заяви, че вероятно ще има "строга цензура", която да гарантира, че гневните делегати няма да могат да разговарят с репортери, в случай че сесията не бъде отложена за пръв път от времето на ултрарадикалната Културна революция през 1966-1976 г.
Партията може да отложи форума за месец май или по-късно с надеждата, че епидемията ще е отслабнала и проявата ще се състои "без да се показва, че не ги е грижа как тя засяга хората", каза Цан. Ако сесията се състои когато е планирано, това ще бъде в противоречие с интензивните усилия на Пекин за борба със заразата. Властите са изолирали големи градове с общо 60 милиона население и призовават хората да не пътуват и да не се събират на обществени мероприятия в цялата страна, с което пречат на бизнеса и предизвикват големи икономически загуби.
Китай е съобщил за над 1100 смъртни случая и повече от 44 600 потвърдени носители на заразата, повечето от които в централния град Ухан и околната провинция Хубей. Партията се възползва от своя монополен контрол върху медиите и повсеместна цензура за задушаване на критиките онлайн в популярното приложение за съобщения "WeChat" и другите социални мрежи. Но тя е изправена пред ропот, включително в собствените си редици, срещу автократичното управление на Си, агресивността в Южнокитайско море и други външнополитически въпроси, изострили отношенията със съседите на Китай.
В едно есе, озаглавено "Гневните хора вече не се боят", Сюй Цзанжун, професор по право от елитния пекински университет "Цинхуа", критикува "управлението чрез тоталитаризъм с големи данни и тероризъм в "WeChat"". "Политиката е корумпирана и режимът е морално изтощен" пише Сюй в есето си, публикувано в калифорнийския уебсайт "Чайна диджитал таймс". Миналата година Сюй бе временно отстранен от поста си и разследван от университетските власти заради критиките му срещу решението на партията от 2018 г. да премахне от китайската конституция ограничението за президентските мандати, което позволява на Си Цзинпин да остане безкрайно на власт.
Партията е изправена и пред обществено недоволство след смъртта този месец на Ли Вънлян, лекарят от Ухан, който през декември бе порицан, защото е предупредил за вируса. Местните власти бяха критикувани, че са забранявали на лекарите да говорят за епидемията, за да не бъде хвърлена сянка върху най-голямото политическо събитие в провинция Хубей - заседанието на местния парламент за подготовка за сесията на Общокитайското събрание на народните представители. В коментарите на Ли, останали в микроблога му, той обвинява властите в Ухан, че ценят политиката повече от здравето на хората.
Партийните ръководители се опитаха да отклонят гнева, като позволиха на държавните медии и на потребителите в социалните мрежи да критикуват властите в Ухан.
Подобни критики към партията имаше и заради ТОРС. За първите случаи бе съобщено през ноември 2002 г., но партията каза, че заразата е под контрол. Тя не обяви извънредна ситуация, докато тогавашният президент Цзян Цзъмин не предаде властта на Ху Цзинтао през март 2003 година.
След като бе избран за генерален секретар през 2012 г. Си Цзинпин събра огромна власт и на практика стана пожизнен ръководител. Той оглави Въоръжените сили и измести съперници като втория човек в партията, премиера Ли Къцян. Си се самоназначи за председател на партийните комисии, които надзирават икономическата реформа и други важни въпроси. Това бе скъсване с предишните две поколения ръководители, чиито решения бяха базирани на консенсус между членовете на вътрешния властови кръг на управляващата партия - Постоянния комитет към Политбюрото на ЦК на партията. Това позволи на Си да прокара амбициозни планове, сред които многомилиардната инициатива "Един пояс, един път", да засили търговията чрез изграждането на пристанища, железопътни линии и друга свързана с търговията инфраструктура в Азия, Африка и Близкия изток.
Но това също така прави по-трудно за Си да отклони укорите. Тази седмица той прекъсна своето продължително публично мълчание за болестта, като посети пекински квартал, където бяха регистрирани около 340 случая на вируса.
Си е лично ангажиран с редица трънливи въпроси - от митническата война на Пекин с Вашингтон през деликатните отношения с Тайван (самоуправляващ се остров, който компартията смята за своя територия) до антиправителствените протести в Хонконг и масовите арести на членове на мюсюлманското малцинство в северозападния район Синцзян.
Изглежда Си Цзинпин се опитва да се дистанцира от новата вирусна епидемия, като назначи на 26 януари премиера Ли Къцян начело на партийната група, натоварена с борбата срещу епидемията. На следващия ден Ли отлетя за Ухан, срещна се с лекари и сестри и посети един супермаркет. "Това сякаш е опит да бъде прехвърлена вината върху Ли Къцян, ако е незадоволителен напредъкът в борбата със заразата", каза Уили Лам.
(БТА)
