Десислава Олованова, Сибина Григорова и Кръстина Стефанова в емоционално интервю как събраха парите за Александровска болница
Масовото включване на всякакви хора, които даряваха безусловно, е истинският патриотизъм, а не площадните крясъци, казват те
Благодарим ви, “24 часа”!
Така озаглавено и емоционално написано писмо пристигна вчера в редакцията на вестника, подписано от организаторите на кампанията “#България за България” - трите жени, които събраха парите за 5 аспиратора за Александровска болница. В него освен своите благодарности за бързата и безусловна подкрепа, която вестникът ни оказа на дарителската кампания, те дават и своя отчет:
“Днес, 23 март, в 13,00 ч. в системата на платформата helpcarma бяха отразени всички дарения и събраната сума възлиза на 144 802 евро. Тази сума ще бъде преведена директно на Александровска болница за закупуване на апаратите и консумативи за тях, както бе обявено в условията на кампанията.
Даренията бяха събрани от 1596 индивидуални дарители и 2-ма корпоративни дарители - “Ростар” (лютеница “Гурменица”) и Trader.bg. Всеки от корпоративните дарители закупи по един апарат.”
- Кои сте вие, освен че сте трите жени, събрали само за 8 часа онези 222 000 лв. за 5 аспиратора в Александровска болница?
Сибина Григорова: И трите влязохме в тази кампания в лично качество. Ние сме Кръстина, Десислава и Сибина. Всяка от нас има различна професионална история. Десислава е експерт в комуникациите, аз съм човекът по съдържанието, а Криси е момичето с многото въпроси, което държи всичко да е ясно до последния детайл.
Досега не бяхме работили заедно, но ето че ни се получи, при това доста добре. Докато правехме кампанията, не сме мислили кои сме ние, как ще се представим. После ни излезе името “Три жени”. Приемаме го със самоирония, симпатично е, а и отговаря на истината - ние сме три жени с всички плюсове и минуси на това. Кръстихме каузата “#БългарияЗаБългария”, защото идеята е да не забравяме, че можем да си помогнем сами и че когато сме заедно и най-вече искрени, можем да правим невероятни неща. Както и че няма добри дела “под условие”, доброто е добро, защото е безусловно.
Не харесвам кресливия патриотизъм, който вдига шум по площадите. Това, което се случи в петък, обаче намирам за наистина патриотично. Оказа се, че много хора мислят като нас, и искам да благодаря на всички дарители!
Кръстина Стефанова: Аз съм маркетинг специалист и съсобственик в Workspace Bulgaria. С другите две дами - Сибина и Деси, сме близки и се познаваме от години. С тях съм работила по други проекти и знаех, че мога да разчитам на съпричастност и професионализъм.
Моята роля в тази кампания, освен като инициатор на идеята и събирането на екипа, бе да начертая необходимите стъпки и да организирам случването им, съгласувайки с институции и всички замесени. През цялото време имаше казуси, които да се предвидят, че ще се случат и трябваше да имаме по 1-2 готови решения, преди да е станало това.
- Защо събрахте тези пари? Как решихте да го правите?
Десислава Олованова: Хрумна ѝ на Кръстина Стефанова. Беше доста спонтанна реакция. Аз бях разпуснала офиса във вторник,
още повече че го
бяха обрали два
дни преди това,
в събота срещу неделя, бяха разбили врати, решетки и там беше станало малко несигурно.
Седейки си и трите вкъщи, проследихме новината със средствата, които са дарени, а после върнати от Александровска болница. Криси много се ядоса на този човек (Ивайло Пенчев от “Уолтопия” - б.а.) заради неговото условие. Всяка от нас по един или друг начин реагира. Чухме се с нея и тя ми каза: “Ти смяташ ли, че те имат парите?” Отговорих ѝ, че е възможно, тъй като и “Фантастико”, които също са ни клиент, са дарили. Също и А1.
Тя обаче каза: “Гложди ме нещо”. И се обади на свой приятел адвокат, чиято кантора обслужва болницата. Адвокатът организира конферентен разговор с проф. Костадин Ангелов, изпълнителния директор на “Александровска”. Професорът ни каза: “Няма да ви лъжа, апаратите са поръчани, побързах да го направя, защото виждам какво става. Ако бях закъснял с два дена, нямаше да успеем. Те са сертифицирани, много качествени и на безпрецедентно ниска цена - 37 000 евро без ДДС. Изобщо не се колебах, поръчах и 15-те налични с намерението после да търся парите. В момента обаче за 5 от тях липсват пари, защото нямах избор да не върна тези пари.” Той дори не се е концентрирал върху онова дарение, защото имат страшно много работа в момента, денонощно са в болницата.
Обясни ни как никой не е подготвен в този момент. Примерно суровината, с която се произвеждат дезинфектанти, е скочила на борсата и затова те вече са с 300% надценка. Държавните поръчки обаче, с които ги купуват, са по старите цени от мирно време. Каза ни още, че му се обаждат много хора, но той няма как да събира малки дарения.
Стана ясно, че те имат нужда някой да систематизира и да канализира процеса, да събере тези пари.
Ако искаш да
дариш 1000 евро,
болницата
по-скоро няма
да ги вземе,
защото процедурата е толкова сложна, че няма кой да го свърши това.
Кръстина: Стана ясно, че тези обдишващи апарати ще са изключително важни за спасяването на човешки животи. Също така, че има недостиг на произведените спрямо изключително увеличеното им търсене в света. Затова някои държави производителки дори въведоха мораториум за износа към други страни. Това, че проф. Ангелов е успял да поръча 15 апарата, само по себе си е голямо постижение. От него разбрахме, че преди сделката с Япония болницата е имала първоначално сделка с Франция, която била развалена от френска страна и апаратите са заминали за Испания, където нуждата е била по-голяма.
Когато разбрах за върнатото дарение към г-н Пенчев, исках да науча дали проф. Ангелов има вече подкрепата на друг дарител, или не. Оказа се, че има поръчани 15 апарата, но за 5 от тях няма пари, с които да се платят. Трябваше да се помогне веднага. Затова решението беше лесно и бързо. И Деси, и Сибина скочиха веднага без колебание.
- Заради краткото време и голямата сума пари отстрани вашето начинание изглежда много лесно. Така ли е, как се прави дарение у нас?
Кръстина: Едно от първите неща, които направих, бе да проверя именно това - как да действаме най-бързо. Проверих действащите дарителски платформи, които имат установен път на правене на дарение и придвижването към сметката, в чиято полза е дарението. Трябваше също всичко да е юридически организирано, прозрачно, бързо и юзърфрендли и се спрях на “Хелп Карма”. От тяхна страна комуникирах с друга жена, която също много ни помогна, Ралица Енева. Не само резултатите, но и лесният начин, по който може да се направи дарение на платформата в рамките на 3-4 минути, показа, че изборът ни е бил правилен. През цялото време безвъзмездно ни консултираха и адвокатите от “Попов, Арнаудов и партньори”.
На въпроса ви лесно ли се прави дарение, отговорът ми е да, когато имаш добър екип, който знае какво и как иска да постигне, добра платформа и най-важното, добре формулирана кауза, която е социално значима.
В момента е
по-трудно да
намериш каузите
в пространството
Още много други болници имат нужда от подкрепа, но нямат гласност. През последните 2-3 дни след приключването на кампанията към нас валят обаждания за спешни нужди в други градове, където болниците имат далеч от необходимото, за да се справят с тежки случаи на COVID-19. От друга страна, има хора и компании, които искат да дарят, но не могат да идентифицират къде са истинските и автентични нужди.
Сибина: В един момент гледах сайта на “Хелп Карма” и виждах как всяка минута се появява нов човек, който дарява. Според мен добрият пример е заразен. Важно е да кажем и че имахме безусловната - ето пак използвам тази дума, явно е важна - подкрепа на много медии. Много хора споделяха кампанията във фейсбук и тя просто стана “заразна”. Неслучайно думата на английски е viral. Нищо от това не можеше да бъде планирано или предвидено. Ние смятахме, че ще съберем парите за седмица или 5 дни. От “Хелп Карма” също ни казаха “опитайте, но едва ли ще се справите сами”. След като я спряхме, още хора се обаждаха, че искаха да даряват. Ние обаче изпълнихме целта, която бяхме поставили - 5-те поръчани аспиратора за “Александровска”.
Десислава: Започнахме от абсолютната нула. Никога нито една от нас не се е занимавала с подобно нещо. Единият вариант да го направим беше да имаме неправителствена организация, чиято дейност включва правенето на донорски кампании. Ние обаче нямаме. Другият вариант е да използваме някоя от платформите, които набират средства (crowd funding), но те също изискват много документи. В крайна сметка “Хелп Карма” се оказа най-добрата за събирането на такива средства и те ни навигираха през цялото време. Избрахме варианта, при който парите директно се превеждат от сметката на “Хелп Карма” към сметката на Александровска болница.
Бързата история е това. После Кръстина започна да организира донорската кампания, да се занимава с документацията и съгласуването на общи условия. Сибина се захвана с писането на прессъобщения и текстове, които са на платформата. Аз започнах да правя рекламната кампания. В нашия офис изработихме банерите, гифчето, което беше разпространено от много медии, както и и от социалните.
Два дни по-късно бяхме готови, като включително имахме и преведени текстове на английски, за да пратим до посолства и търговските чуждестранни камари у нас.
Реално стартирахме в четвъртък в 14 ч. Аз я разпратих френетично с мейл със страшно много грешки. Включих и Деси Паунска, която също започна да праща от някакво село. Почнах да звъня на приятели, които биха могли да се отзоват. Обадих се и на всички хора в медиите, които познавам.
Един не ми отказа,
от половин дума
ме разбираха
и всички я съобщиха.
Ваша журналистка, както и от Би Ти Ви се бяха обадили на пиара на Александровска болница, за да верифицира кампанията. Оттам казали: “Няма такава кампания”. Оказа се, че никой не се е сетил да предупреди пиарката, толкова бързо и истерично стана всичко. После качиха информацията и на сайта на болницата.
Започнахме да разпространяваме информацията и през форуми, инфлуенсъри, групи по интереси, каквато е примерно затворената група за пазаруване In and Out във фейсбук, където има 2000 платежоспособни жени. Моят съпруг също се включи.
- Как? Той с какво се занимава?
Десислава: Има дял в маркетингова агенция за инфлуенсъри. Имат достъп и до големите инфлуенсъри, сред които и готвачки с ютюб канали, и практически всички, на които се обадиха и писаха, откликнаха.
- Т.е. сте проникнали на всички възможни нива?
Десислава: Да, затова и парите се събраха така бързо.
Евродепутатката
Ева Майдел взе
писмото на
английски и го
разпространи
сред много чужденци в България и навън. Ние не я познаваме, тя звънна на Сибина, след като видяла поста ѝ във фейсбук.
- Защо хората откликнаха толкова бързо? На ваши лични контакти ли се дължи, или на това, че в подобни - всъщност за първи път случващи се, ситуации хората стават съпричастни, обединяват се?
Сибина: Мисля си, че е защото поставихме конкретна цел - 5 апарата за “Александровска”.
Кръстина: Събрахме ги, защото темата беше много гореща, имаше страшно много дискусии в социалното пространство и електронните медии. Имахме ясен апел какво и за колко време трябва да се направи. Имахме перфектна и много бърза организация за всичко. И имаше огромно количество хора, които са съпричастни и искаха да подкрепят Александровска болница, медиците и хората, които ще постъпят в отделенията и ще се нуждаят от допълнителен кислород.
Със сигурност опасността води до обединение. Но има нещо повече. Все повече хора споделят, че има и позитивна страна от вируса - намерихме време да спрем и да се замислим за приоритетите и за наистина ценните неща в живота. Синдромът на “жертвата” е изключително пагубен както за личността, така и за обществото, защото те кара да се чувстваш недостатъчен, безпомощен и зависим. Тази невероятна гражданска подкрепа за медиците показа, че българите могат да се обединяват и да действат единно, което ни прави много по-богат народ, отколкото си мислим, че сме. Надявам се това усещане на заедност да остане и след като премине усещането за опасност. Много е хубаво един народ сам да се цени и да има здравословно, а не комплексарско усещане за значимост, сила и единност.
- Какво ще се случи с парите? Какви гаранции получавате, че те ще отидат за каузата, за това, което сте намислили?
Сибина: Парите ще бъдат целево дарение за болницата. Консултирахме се с юристи още в самото начало на кампанията. За нас най-важното нещо беше да сме конкретни. Сега предстои оформянето на дарението и чакаме апаратите.
Кръстина: Ще проследим какво ще се случи с парите и ще го обявим публично. Няма да оставим възможност за неясни действия.
- Големи компании и отделни хора също се включват с дарения за болници и апаратура. Същевременно шивашките предприятия, а дори и университети започнаха масово да шият маски и защитни облекла. Как си обяснявате този бум на дейности, сравнително тихи досега? С две думи, какво се променя?
Сибина: Променя се това, че всички сме до стената и нямаме никакъв избор. Трябва да предефинираме ценностите си, всекидневието си, чака ни борба не само за физическото ни оцеляване, но и за работата ни, за емоционалното ни състояние, ако щете.
Кръстина: В момента промяната е голяма и на много нива. Самата промяна непрекъснато се променя. И най-вероятно ще осъзнаем всичко на по-късен етап. Тази изключително променяща се среда ще роди много иновации, които ще тласнат света в нови посоки. Сега е времето на креативните хора, компании, действия.
- Какъв урок научихте от тази кампания?
Десислава: Аз имам траен интерес към дарителството като социална практика. Имам 4 тома в офиса - “Дарителството в България”, и съм ги изчела. Много се занимавах с това. Включително правих и проучване за невероятно интересен българин - хаджи Ненчо Палавеев. Копривщенец е.
- Има ли нещо общо с партизанките сестри Палавееви от романа на Алек Попов?
Десислава: Нищо общо. Бил е безобразно богат, имал е акции в Суецкия канал, забогатял е много при строителството му, защото копривщенци го изпращат едва 18-годишен като техен търговски представител там. Ние сме снабдявали работниците на Суецкия канал с вълнени чорапи и дрехи, тъй като през нощта е ставало много студено. След това той става още по-богат. Никога не се жени и никога не се връща в България. Връщат останките му и го погребват в Копривщица, а всичките му пари са дарени на държавата.
Всъщност дарителството у нас е улеснено от изключително законодателство до 1954 г. Имали сме едни от най-добрите закони за това. Било е разпространено и в по-бедните слоеве на населението. Смятало се е, че е
като да се
причестиш на
Великден
Трябвало е да дариш поне веднъж в годината. Било е част от културата и манталитета на нашия народ. След 9 септември и след заклеймяването на имането, на богатството, вече не е било приемливо, защото притежанието е било едва ли не престъпление. Така постепенно тази култура се изкоренява.
В първите години на прехода дарителството беше много криворазбрано. Примерно дилемата трябва ли един дарител да остава в сянка, или е добре да се афишира. През последните 30 години битува общото мнение, че като дариш нещо, е по-добре да не се афишираш, защото другото е проява на лош вкус.
Истината е, че е обратното. Това е било залегнало и в закона за дарителството в България, а и не само у нас. Показването на дарителя е условие номер 1 да бъде извършено дарението. Не може да е анонимен. Другото нещо в закона -
не могат да
даряват
престъпници
Трябва да си в центъра на прожекторите с произхода на парите и с цялата отговорност на позицията ти на дарител. И по силата на закона държавата се е задължавала да направи статуя, бюст или алманах на дарителите.
- Защо е толкова важно дарителството?
Десислава: Само си представи статуите на братята Христо и Евлоги Георгиеви пред университета. Почти всички емблематични сгради и в София, и в други големи градове са построени с дарителски средства. БАН, костницата за загиналите след Априлското въстание в центъра на Копривщица са все направени с дарения.
Една приятелка - световноизвестна българска цигуларка, ми се обади от Лондон и ми каза: “Ако успеете да разбиете това абсолютно погрешно схващане в България всички да чакаме на държавата, ще направите фундаментален скок напред. В момента във Великобритания тече абсолютно същото, което вие правите.” Никой не си прави илюзията, че която и да е държава може да се справи сама в сегашната ситуация. Капацитета да отидеш да напазаруваш на възрастни хора държавата го няма. Ако не се включат доброволци, това няма как да стане. Чисто физически не е възможно, администрацията не наброява толкова хора. Нито едно общество не може да функционира без доброволци.
- Трите обмисляте ли да продължите по други проекти?
Десислава: Изобщо не съм си представяла какво ще се случи, въпреки че имам толкова много опит в комуникационния бизнес. Дори имах ужасни притеснения, че накрая ще бъдем виновни за нещо.
Засега обаче няма такова нещо. Единия пост във фейсбук, в който обявих кампанията, го оставих отворен. Така могат да го виждат много хора. И на него не спирам да получавам стотици покани за приятелство и съобщения от непознати хора от цяла България. Заля ме лавина. 70% от тях питат къде да дарят още средства. С нас се свързват и други болници.
Явно събрахме доста кредит на доверие, попаднахме на правилния модел, по който такава кампания може бързо да се организира. Ако преценим заедно, че има смисъл и важна цел, бихме могли да организираме и следваща такава кампания.
- Какво очаквате да се случи след пандемията - какъв ще бъде светът, какви ще бъдем ние?
Сибина: Ще се научим, че плановете са нещо много условно, че неща, градени с години, се сриват за дни и часове и че не можем да контролираме всичко.
Кръстина: Трудно ми е да отговоря. Все още чакаме да се родят главните иновации, които ще помогнат за преодоляването на кризата с вируса, но и на икономическите последствия от изолацията. Има много теории за това как ще се променят социалната психология и организация, икономическият ред, консуматорството, взаимоотношенията и т.н. Но за мен е рано да се припозная в която и да е от тях. Надявам се всичко да е за добро.
Десислава: Виждам, че
необходимостта от
действие е и начин
да се справим
със страха
Защото всички сме много уплашени, всеки по различна причина. Не ме е страх от самия вирус, но ме е страх как ще платя заплатата на екипа си през следващите три месеца например. Не искам да си пускам хората, аз нося отговорност за тях. Трябва да се справя по някакъв начин, въпреки че всичко ни е отменено в момента.
Трябва да се справя и със страха за сина ми, който е блокиран в Холандия, сам е и също много уплашен. Не можа да тръгне по-рано, защото учеха, холандците не ги пуснаха.
Но пък вчера излязох да разходя кучетата и 15 минути нито един самолет не мина над София. В момента земята си взема голям дъх. Мисля си, че сега тя ще се възстанови. Преди зорлем вземахме някакви половинчати мерки за въглеродните емисии, а сега за тези един-два месеца земята ще навакса за години напред. Това е хубаво.
- Какво друго правите по време на карантината?
Сибина: Спазвам я, това е първото и основно нещо - дисциплината. Работя от вкъщи. Разсъждавам за живота, опитвам се да чета много професионални мнения за болестта. Мисля, че информацията е важна част за излизането от тази пандемия. Мъча се и да измисля как да вкараме образованието в XXI век. Наблюдавам учителите на дъщеря ми, училището, децата. Дори направих фейсбук група за учители, казва се “Учителите на България” - онлайн група за образование 2020. Пак беше емоционално решение, но вече има 1000 човека вътре. Засега споделяме предимно опции за дигитално обучение.
Кръстина: Лично аз съм в изолация с дъщеря ми от 9 дни. През първите дни много се наслаждавах на почивката и пълноценното време с дъщеря ми. Но в последните 4-5 дни, в които трябваше да съвместя онлайн уроци за първокласници, чисто битови и домашни задължения и интензивната организация на кампанията, бяха доста предизвикателни. В някои дни се налагаше да сме на телефона по близо 10 часа.
Десислава Олованова е изпълнителен директор на рекламната агенция McCann Sofia и член на Управителния съвет на Българската асоциация на комуникационните агенции. От 21 години е част от рекламната индустрия у нас, като през последните 15 години управлява едни от най-успешните рекламни и пиар агенции.
Кръстина Стефанова се занимава с маркетинг, а през последните 10 години и с интериорен дизайн. Прави го в семейната компания Workspace, която създават от нулата и която изключително успешно се управлява от брат й Денислав Стефанов.
“Журналист съм. Харесвам тази професия. Информацията е адреналин.” Така се представя Сибина Григорова, която е и редактор на платформата boulevardbulgaria.bg. Преди време заедно със съпруга си Асен Григоров, също популярен журналист, водеха едно от най-интересните публицистични предавания в БНТ- “Животът и други неща”.
