Имам визията, но не и качества за президент

Със Стефан Данаилов, депутат от БСП, разговаря ДИАНА КЪНЧЕВА

- Г-н Данаилов, какъв е полезният ход на управляващите, след като Конституционният съд отмени финансирането на киното “при възможност” и върна старото положение - държавни пари за 7 игрални,14 документални и 160 мин анимация?

- След това решение трябва да бъдат осигурени парите така, както са предвидени по закона. Тази година са заявени 17,700 млн. лв., а са предвидени 10 млн., т.е. поне още 7 млн. трябва да бъдат вкарани в бюджета. Но те не са предвидени в бюджета на Министерството на културата и трябва да се прави корекция на бюджета на държавата. Това е проблемът. А има и искове от миналата година за около 10 млн. лв.

- Красимир Велчев от ГЕРБ даде анонс, че ще се промени законът за киноиндустрията, с което ще премахнат сега фиксираните бройки, а филмите ще се оценяват по качеството.

- Историята познава само един аналог за такава оценка по качество и тя е от времето на Сталин. Това е времето, наречено от руските творци "времето на малофилмието", когато трябвало да се произвеждат само 5 филма, за които Сталин лично е определял критериите, чел е сценариите и е казвал кой филм ще бъде финансиран. Субективната оценка не е гаранция за високи естетически критерии, а и много отхвърлени творби са се оказвали шедьоври напред във времето. Не завиждам на този или тези, които ще поемат отговорността да дават оценка за качество.

При приемането на закона за киноиндустрията идеята беше да има устойчиво развитие на киното. Общата сума за параметрите на субсидията не може да е по-малко от средностатистическите бюджети от предходната година. Но миналата година са били 19 млн. лв., а тази - 17 млн. С кризата филмите стават все по-нискобюджетни. Например Националният филмов център е поел задължения по сключени договори за 2011 г. за 7 млн. лв., от финансовата комисия са одобрени проекти за 6 млн. лв. и отделно има одобрени проекти от художествената комисия, но още неразгледани от финансовата, за 6 млн. лв. Общо стават 19,2 млн. лв.

Министерството на културата е заявило за нотифициране пред ЕС държавна помощ за 2011 г. от 10 млн. лв., а по закона би следвало да е 17 млн. лв. За 2012 и 2013 г. пък е поискало по 7 млн. лв. И тогава кризата ще стане още по-страшна за българското кино. Продуцентите са доста притеснени, защото МК ги е уведомило, че ще трябва да сключват анекси към договорите - в смисъл правите филма, но понеже не е нотифицирана правилната сума, трябва да върнеш парите. Аз така го разбирам.

- Ще има ли нови протести на кинодейците?

- Това е тяхно решение, аз не знам, няма политика в тази работа. СДС там е по-активен, но не пожелаха да подпишат искането до КС. Настроенията идват от това, което се случва, а има и доста неизпълнени към тях обещания, някои поети дори с подписа на премиера Борисов - например създаването на фонд "Кино". Макар да имам опасение какво ще стане с този фонд - ако тази помощ отива във фонда и там се включат и частни инвеститори, те също ще имат право на управление на тези средства.

Това сме го мислили и при моето министерстване. Интересът на спонсори към киното все още е малък. Поради кризата те повече помагат с бартери срещу позиционирана реклама. А кино се прави с пари, с много пари.

- Пари няма, но българското кино е във възход, откъде намират продуцентите средства?

- През 2008 г. променихме закона и фиксирахме задължителните игрални филми, подпомогнати от държавата, от 5 на 7, от 10 на 14 документални, от 120 мин анимация вдигнахме на 160 мин. И се появиха “Дзифт”, “Източни пиеси”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и др., които получиха много награди, дори номинация за “Оскар”. Вече и публика има - вижте “Мисия Лондон”, “Тилт”, “Love.net”. И това при липсата на киносалони - само в 10 града има кина. Някъде четох, че в малки селища фен клубове ходят на кино с автобуси до големите градове.

- Не мислите ли, че това е нормално, след като и властта тръгна колективно на кино?

- Да ходят, но не за да им виждаме физиономията във вестниците. Това не грее хората, които правят кино. Сега, за да се изпълни законът, какъвто и ход да мислят, трябва актуализация в бюджета.

- А не може ли вътрешна реорганизация на бюджета на министерството?

- Откъде да вземат? Ако министерството преструктурира вътрешно финансовия си ресурс и се откаже от нещо, което ще чака следващия бюджет, ще се оголят други фронтове. Интересни неща стават и в т.нар. реформа в сценичното изкуство пак заради незаложени достатъчно средства. След като се мина на делегирани бюджети въз основа на продадени билети, държавата сега дава 12,50 лв. на билет за театър, 10 за куклените и 40 лв. за опера и балет.

Миналата година за първото тримесечие е имало 300 000 продадени билета и на тази база са правени изчисленията. Тази година театрите заработиха амбициозно и продадоха близо 400 000 билета, но парите, които са предвидени в бюджета, са върху миналогодишните продажби. Опасенията са, че финансовият ресурс по бюджетната рамка ще свърши още първите 6 месеца. Лятото не работят, не отчитат билети, но какво става през зимния сезон? Нищо чудно да направят корекция и на тези показатели, което пак води до корекция в целия бюджет. По време на нашето управление оставяхме винаги един резерв, който идваше от ефективната събираемост на данъците и накрая имаше компенсация при такива случаи.

- Тръгна обсъждане за кандидат-президент на левицата, какъв търсите?

- Да не станем като Диоген да търсим Човека сред хората. Имало е разговори със социолози за критериите, но мен, ако ме питаш, първо трябва да е интелигентен и компетентен човек, разумен, спокоен и уравновесен. В лявото пространство има достатъчно такива личности. Трябва да имаме разбирането, че това ще е първата сериозна спирка на двегодишния "възход на ГЕРБ".

- А как гледате на Миглена Кунева като този човек?

- Познавам я добре, тя е прекалено амбициозен, компетентен и строг човек. Бил съм в един кабинет с нея и знам как ни юркаше по затварянето на някои глави. Отговорен човек е, но ми трябва още нещо, честно казано.

- Нали сте наясно, че сега отново ще има организации, които ще ви номинират за президент? Това може ли да ви изкуши?

- Не, моята позиция е твърда и ясна. Аз нямам качествата за президент, аз имам визия, добре ще седя, но не е само това, трябва и още нещо. Знам си летвата, която мога да скоча. А и моите амбиции в политиката са минали, имам си други представи за живота оттук нататък - най-малкото не искам да е толкова организиран и охраняем.

- Лансира се и Петър Курумбашев, как гледате на него като кандидат?

- Петьо е интересен човек, виждам, че е склонен. Носи много ирония, усмивка, има качества, но си представям малко по-улегнал човек. Има поривно поведение, което значи, че е млад.

- Приключихте ли контактите си с АБВ?

- След първото събиране в НДК не съм ходил на сбирки, АБВ ми е любопитно и ако ме поканят, бих отишъл на някакви техни обсъждания.

- Близък сте с президента. Той каза, че не се вижда като депутат, а по-скоро като премиер. Реалистично ли е това?

- Прав е, и аз съм склонен да е премиер, той има качествата за това, има и наблюденията. Като съм долу и гледам някоя постановка на колеги, винаги мога да направя по-точен анализ. Но като съм на сцената, не виждам цялото, а само детайлите. Същото е и при политиците, при по- умните политици. Но колкото и да се опитват някои да омаловажават присъствието му в политиката, той има качествата за премиер.

- На протеста на 1 май пак ли ще броите хора?

- Той трябва да е сериозен, за да покажем на г-н Борисов, че сме повечко от 15 000. Тук не става въпрос за цифри, хората, дошли на последния протест, не бяха само по партийна линия. Те бяха там от необходимост, подгонени от нуждата да извикат болката си, защото положението им е много тежко и нищо чудно да се стигне до управление на националното съгласие.

- Предсрочни избори?

- Защо не, както са тръгнали нещата.