Как се определя датата кога да се празнува Великден? И защо се разминават дните на източния и западния Великден, се пита често православният християнин.
На Първия вселенски църковен събор през 325 г. в град Никея различия няма - приемат се догмите, каноните и "Символът на Вярата". Съборът решава и Възкресение Христово да се чества в неделния ден след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Пасха, той да бъде отслужван един месец по-късно.
Правилото е просто, но кога настъпват пролетта и първото й пълнолуние? Проблемът идва от различията между лунния календар, с който си служат евреите, и Юлианският календар, отброяващ времето в Римската империя.
По лунния годината започвала по различно време. Различно идвала и първа пролет, а на нея се отбелязвала и Пасха - най-големият за евреите празник.
Но съборът постановява Възкресение Христово да се празнува винаги след еврейската Пасха и никога заедно с него. Защото не може Възкресението да е преди разпването. (Христос е разпънат на кръст на хълма Голгота в Ерусалим в петък, на 25 март 33 година. Било е по време на празника Пасха. В неделя на 27 март, точно в полунощ, е възкръснал.)
Другата догма от Никея е, че равноденствието настъпва на 21 март. И ако първото пролетно пълнолуние по Юлианския календар изпреварело това по еврейския календар, когато се чества Пасха, Великден да е следващата неделя.
Настанали доста бъркотии, докато гръцкият астроном Метон не намерил точните дати на пролетните пълнолуния за 19 години, които се повтарят циклично на същите дати.
Цикличност има и при неделните дни след пълнолунието. В Юлианския календар има 28 комбинации от подредба на дните в месеците, т.е. на всеки 28 години календарът се повтаря. Пълният цикъл от дати кога трябва да е Великден, се получава, като се умножи 19х28. Това прави 532 години, в които е определено датата на празника да бъде винаги след Пасха. Никейският събор прилага пълната таблица за 532 години и тя се изпълнява и днес от свещениците. Нарича се Пасхалия.
Но тя се нуждае от корекция, тъй като с вековете пролетното пълнолуние се е преместило и избързва с 4 дни. Юлианският календар също е неточен и натрупва разминавания от 13 дни. През 1592 г. папа Григорий XІІІ заменя Юлианския календар с Григорианския. Натрупаната грешка се коригира, като времето се измества с 10 дни напред. У нас това се прави на 1 април 1916 г., когато грешката е от 13 дни. При корекцията българите се събуждат от 1-и на 14 април.
Григорий коригира и пасхалното пълнолуние по астрономическото. Православната църква е категорично против реформите. Това е причината да се разминават по дати източният и западният Великден. През 1968 г.
Нашата православна църква приема Григорианския календар за датите на постоянните църковни празници, но за Възкресението се ръководи от догмите на Никейския събор. Пролетта, приведена по Григорианския календар, настъпва на 3 април, а пасхалното пълнолуние идва 4 дни след астрономическото.
Ако православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април, а астрономическото се падне в дните от седмицата - неделя, понеделник или вторник, както е тази година, източният и западният Великден съвпадат. Ако източноправославното пълнолуние настъпи след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните от седмицата - сряда, четвъртък, петък или събота, западният Великден се празнува една седмица по-рано от православния. (24часа)
