Златната марка “Мистерията на българските гласове” предизвика задочен спор на страниците на в. “24 часа” между певици от хора и настоящата диригентка Дора Христова.
Днес публикуваме отговора на певеца Даниел Спасов, който също е част от историята на знаменития хор.
“Писанията” на Дора Христова в отговор на отвореното писмо от народната певица Олга Борисова и на последвалия мой коментар са несъстоятелни и абсолютно неверни. Те са поредният опит на диригентката за бягство от отговорност и за прикриване на истината. Заради тези лъжи вероятно ще ѝ потърся съответната отговорност. Но това е друга тема…
Сега бих искал да кажа истината, такава, каквато е.
Никога не съм “настоявал” и “помагал” на Дора Христова да регистрира търговска марка. От нейните оправдателни съчинения излиза, че тя е едва ли не “недееспособна” и все някой трябва да я съветва какво да направи. През 2011 година заедно с Милен Иванов направихме регистрация на търговска марка на нашия квартет “Светоглас”. Представителят ни по регистрацията, покойната Екатерина Читакова, знаеше, че работим с “Мистерията на българските гласове”. Тя ме помоли да предам на диригента, че в Патентното ведомство е подадена заявка от Веселина Каналева за регистрация на търговска марка “Българските гласове”. Тази заявка е близка до името на хора и съветът на Екатерина Читакова беше Дора Христова да предприеме необходимите действия и да уведоми семейство Селие, за да не се използва нелоялно името на хора. Това бяха съветите на Екатерина Читакова, а не моите. Така че аз нито съм “съветвал” Христова, нито съм ѝ “препоръчвал” адвокат (нарича се “представител по индустриалната собственост”), а само ѝ предадох препоръките на Читакова и тя сама трябваше да реши какво точно да предприеме. Всички следващи действия, решения, регистрации и отношения с Екатерина Читакова са лично и само на Дора Христова! Аз съм дипломиран юрист, но никога не съм имал практика, така че не бих могъл да съветвам диригентката на хора по правни проблеми.
След срещите си с Читакова Дора Христова сподели, че ще направи регистрация на търговска марка “Мистерията на българските гласове” само за България и само за концерти! По думите ѝ тя била писала на семейство Селие и имала тяхната подкрепа за такава регистрация в България. Това е единственото, което знаех!
За следващата, втора регистрация, която се оказа международна, научих по време на турне с хора от тогавашния му мениджър Калина Бърова. Тя беше притеснена от този акт и най-вече от една бъдеща реакция на Марсел Селие - още едно доказателство, че международната регистрация е направена тайно и еднолично от Дора Христова… Утре диригентката може да напише, че някой насила я е накарал да направи регистрациите.
Лъжите на Дора Христова как съм ѝ “споделил конфиденциално”, че БНТ няма интерес “да поддържа” марката, са, меко казано, отвратителни. Такъв разговор изобщо не е имало. Тогавашното ръководство на БНТ не смяташе за необходимо както да поддържа щатен хор, така и да продължава действието на съответната търговска марка. Тук няма нищо конфиденциално, това бяха всеизвестни факти! С тази лъжа обаче
Дора Христова прави
опит несполучливо
да се оправдае
и да отклони вниманието от своята еднолична регистрация. Тя много добре знаеше, че откакто хорът не е на щат в телевизията, търговската марка на БНТ “Мистерията…” не е подновявана и така диригентката чудесно се е възползвала от този факт. Виждайки, че БНТ няма възможност да издържа щатен хор, Дора Христова е решила, че повече никой няма да се интересува и от марката… И тогава я е регистрирала самостоятелно!
Дора Христова някак виновно оправдава деянието си по регистрацията с липса на интерес от страна на БНТ, за което “съм ѝ бил съобщил” аз. Че даже съм я “помолил да не ме цитира”. Ами тя дори не може и да излъже както трябва! По-добре да напише - а ако не може, да ѝ помогнат - кои са истинските причини за съкращаването на хора от БНТ. Интересно какво би казала за “липсата на интерес от страна на семейство Селие” относно марката? (Регистрациите на търговската марка “Мистерията на българските гласове” от семейство Селие са били за издателска дейност, а на БНТ - за концерти.)
Съвсем други бяха разговорите ми с Дора Христова, свързани с телевизията - те въобще не засягаха търговски марки! Тези теми и проблеми изобщо не са от моята компетентност. Работата ми беше свързана с десетките филми, които съм снимал за “Мистерията на българските гласове”, със записите и с двата диска на хора, продуцирани и издадени от БНТ. А
певиците все още
излизат на сцената с
костюмите, които
им плати и подари
телевизията,
за което и аз имам своя скромен принос…
Възмущението на Олга Борисова и останалите големи певици, основатели на хора, което аз напълно подкрепям, е свързано с едноличната регистрация на тази марка. Тя е извършена след много други регистрации в годините и след приноса на много други хора в създаването и утвърждаването на името. Тази регистрация представлява присвояване на едно колективно усилие, на един феномен, на едно име, в което приносът на Дора Христова е незначителен. Днес тя твърди, че не си е присвоила нито името, нито марката. Справките в Патентното ведомство сочат друго. Нейните елементарни обяснения, че друг я е накарал да регистрира марката са повече от смешни. Те са нагли лъжи. Те са клевета, за която ще ѝ потърся отговорност!
Странни са и други “преображения” на Дора Христова. Всъщност не аз, а тя е най-злостният критик на “проекта” “БууЧииМиш”. Пред мен и пред Милен Иванов недоволстваше от аранжиментите на Петър Дундаков, не ги харесваше, казваше, че десетки пъти е нанасяла корекции в партитурите му и че всъщност тя трябва да бъде съавтор на музиката. Не знам кога е била искрена… Дали тогава, когато дойде при нас и сподели, че е молила Димитрина Кауфман да напише статия срещу музиката на Петър Дундаков, или сега, когато се възмущава от критичния ни анализ за несъстоятелността на този проект… В интерес на истината ние не сме “единствените критици на проекта”. Преди статията, която написахме с Олга и Милен, в авторитетния белгийски музикален сайт “Мюзик ин фрейм” излезе унищожителна рецензия срещу “БууЧииМиш”, озаглавена “Префасонирана народна музика” (автор Карлос Крус). Нашият анализ не беше насочен нито срещу певиците от хора, нито срещу талантливите музиканти, участващи в проекта. Тогава категорично заявихме, че това е критика срещу “музиката” на Петър Дундаков и проекта като цяло.
Помни ли Дора Христова или пак избирателно е “забравила колко често идваше да се оплаква пред нас от новите си продуценти, да се “консултира”, да търси правна помощ от юристите на БНТ, защото от “Шуберт мюзик” я били притискали. След тези визитации и колебания тя отново подновяваше договора на хора с “Шуберт мюзик”, въпреки че се възмущаваше от тях и не харесваше проекта… Запазил съм всичко, което ми е писала. Дори ми е препращала електронните си писма с издателите от “Шуберт мюзик”. Не знам какво би отговорила, ако ги публикувам. За разлика от нея аз мога да докажа твърденията си!
Манипулативни са и внушенията ѝ, че сме се превърнали в критици на хора поради факта, че в новия им проект “няма мъжки гласове”. Диригентката “забравя”, че ние доста дълго работихме и след подписването на първия договор с новите продуценти “Шуберт мюзик”, в който фигурират и нашите подписи.
Подписи, които тя
укрива повече от
три години…
Миналата година в писмо на електронната поща Дора Христова ме обвини, че аз съм я “посъветвал” да продължи договора си с “Шуберт мюзик”!?! (Изглежда, има необходимост често да бъде съветвана!) Не знам как бих могъл точно аз да я “посъветвам” да сключи договор с фирма, която елиминира мъжките гласове в хора. Изглежда, че собственичката на марките е тотално объркана и безпомощна…
В писанията си диригентката ме определя като “цитирания юрист”. Напомням ѝ, че не съм работил като такъв. Освен юридическо имам и висше музикално образование и съм един от певците с най-много записи в БНР - повече от 350! През 1994 година името ми беше включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. Имам много изяви, проекти и турнета извън “Мистерията на българските гласове”. В албумите на Марсел Селие са включени мои солови записи, а всички знаем, че това ставаше само след неговото категорично одобрение и оценки, които пишеше на всеки певец и песен…
Нелепи са твърденията на Христова, че сме я обвинявали в отклонение от “правата линия” на фолклора. Никъде няма такова обвинение, тя даже цитира погрешно. В статията си изрично подчертахме, че модерните версии са начин фолклорът да се развива и да не стои на едно място. И те са наложителни, необходими!!! Ние не сме застинали в някакви консервативни рамки! Само че модерното невинаги означава талантливо. През годините хорът е правил много такива колаборации, сега умишлено премълчавани. За разлика от най-новата - “БууЧииМиш”, те бяха написани от добри композитори. Нека Дора Христова експериментира, само че да е успешно. И когато експериментира, да чуе как звучи хорът, да се вслуша в интонацията, в спяването… И да поработи малко повече за нюансите в музикалната форма, да отстрани фалшивите тонове и не на последно място - да вземе да си научи и партитурите, че често ги забравя… Повече от 20 години тя не направи нищо, за да обнови репертоара на хора. Ако имаше нещо ново, то се дължеше изцяло на моите авторски идеи - това са проектите с коледни и църковни песни, музиката на балканските народи, за които лично аз предоставих оригинален песенен репертоар.
И още една наглост - точно тази (Дора Христова), която е овладяла недобросъвестно хора и е регистрирала еднолично търговската марка, се опитва да говори и да прави внушения за нечии амбиции за овладяването му?!? Всяка от тези големи певици на България, включително и аз, сме писали историята на хор “Мистерията на българските гласове”. Затова съдбата му не ни е безразлична. Загрижеността за неговото бъдеще е и наша мисия, за чието отстояване няма да искаме разрешение от Дора Христова.
Просто ще възстановим истината и справедливостта!
Вече публикувахме отговора на Олга Борисова. Очаквайте и мнението на певеца Милен Иванов
