С цигуларя Васко Василев и певеца Васил Найденов разговаря Николай Москов
- БГ радио събра двама ви - Васко Василев и Васил Найденов, за концерта си и от сцената станахте приятели.
Васил Василев: Винаги е било моя мечта да свиря с Васил Найденов.
Васил Найденов: Стана ми много приятно, като разбрах, че ще свири с нас. Не сме се чували преди това. Наистина понякога мечтите се сбъдват. Сякаш свише идва.
В. В.: Той Васко е решил, че щом и аз се казвам Васко, би трябвало да съм гений. (Смеят се.)
В. Н.: Той е изключителен човек - от най-големите в света, и ми е неудобно да му правя комплименти. Работил съм с такива хора, те като че ли са създадени по един и същ модел - сърдечни, емоционални, истински.
В. В.: Аз пък от малък обожавам певците, защото майка ми бе корепетитор в Софийската опера и непрекъснато се въртях около певци. Но не мога да пея.
- И двамата започвате да свирите от невръстни деца - единият на цигулка, другият на пиано.
В. В.: Значи следващият проект е концерт за пиано и цигулка с Васко Найденов. (Смее се.)
В. Н.: Като ученик седях на един чин с Андрей Дренников. Брат му Иван свиреше като щур по 5-6 часа на ден. При мен това не можеше да се случи. После попаднах на Румен Бояджиев и Косьо от ФСБ, които свиреха много добре на електронни инструменти. Та разбрах, че не се вписвам сред големите музиканти. Човек трябва да осъзнава какво може и какво не. Не съм толкова лош пианист, но не съм това, което искам да бъда. Аз и като певец нямам това самочувствие.
В. В.: Има един Васил Найденов, какво да си говорим. Ако ме питате с кого искам да съм на сцената от българските певци - той е.
В. Н.: С голямо удоволствие можем да направим нещо заедно и ако пък свири на мой концерт, ще бъда най-щастливият.
В. В.: При всички случаи ще го направим - станахме приятели. Но проектът трябва да се премисли, за да бъде добър. Ето че сега се дава и идеята за пиано.
- Васко, знаете ли, че седмица преди турнето ви в страната няма билети за нито един концерт?
В. В.: В Англия забелязах, а явно и тук е така, че по време на криза хората ходят по-често на театри и концерти. Вероятно защото се отказват от ваканция и пътешествия и това им остава единственото забавление.
- В София сте пак с групата "Чамбао".
В. В.: "Чамбао" е от най-известните испански фламенко чил-аут групи в света. Продали са над 8 милиона диска. Срещнахме се на техен концерт в Англия и после поканих китариста им да свири с мен на парти на певеца Стинг. Понеже обожавам фламенко, а и свиря много испанска музика, се уговорихме да направим някои аранжименти. За два месеца в Малта направихме албум и този концерт.
- Г-н Найденов, четохте ли книгата на Васко Василев?
В. Н.: Чета и неговата, и на Стефан Димитров и съм по средата.
- И не се навихте да издадете и вие мемоари?
В. Н.: Пях на промоцията на книгата на Богдана Карадочева, а после пообиколихме из България. След това пях на промоцията на Стефан Димитров. Пак обиколихме България. Сега пък и за себе си да обикалям, и то не за да пея, а да представям книга... Но има много смешни неща. На моменти сме се забавлявали много повече, отколкото публиката,когато някой извърти номер на сцената на други. Правят се какви ли не гафове. Виеш от смях. Не можеш да издържиш.
В. В.: Веднъж в Ковънт Гардън представяхме "Лоенгрин" на Вагнер. Тенорът беше малко пийнал. По сценарий трябваше да се качина движещ се лебед, който да го откара до средата на сцената, където да си изпее арията. И после да се прибере обратно с лебеда. Изпя си тенорът арията на автопилот, но изпусна лебеда. Обърна се към залата и каза: "Знаете ли кога е следващият лебед?" Това беше един от малкото случаи, когато е спирал спектакъл.
- Трябва ли музиката да е далече от политикита?
В. Н.: На някои им е много удобно да кажат това. Аз пък мисля, че изкуството трябва да се прави от интелигентни хора, които са и основният двигател на всяка революция. Масите реагират, но трябва да бъдат поведени. И затова правителствата се страхуват от умните.За тях много по-удобен е народът, който може лесно да бъде манипулиран. Хората на изкуството трябва да вземат позиции, за да не ни местят като пионки и да не ни чувстват като собственост.
Вежди Рашидов беше първият министър, който каза, че ще потърси форма да помогне на артистите. Някои са работили в обединение "Музика" или в Концертна дирекция, а се оказва, че сякаш не са живели. А 30-40 години са носили приход на държавата. Не трябва да заявяваме, че политиката не ни интересува, напротив. Васко каза, че в Англия се пуска задължително еди-колко процента английска музика.
В. В.: На Запад има повече контрол. В Англия забраниха видео на Риана по Би Би Си заради прекалено много секс. Регламент в Англия и във Франция определя какво количество документални филми, класическа, поп музика и т.н. да се пускат, защото с това възпитаваме хората от малки. И палитрата от познания трябва да е пълна.
В. Н.: Тогава ще имат възможност за избор. Сега нямаш право на подбор. В парламента си измиват ръцете. Пролетта ходихме делегация музиканти. Казаха ни: "Прави сте. Вярно, така е." Но никаква промяна не настъпва. Оправдават се, че в толерантна Европа не може да налагаме такива закони. Пак е виновен ЕС, което е наивно и глупаво.
- Васко, ако станеш министър на културата в България, какво ще промениш?
В. В.: Няма да стана никога министър на културата, не искам. По цял свят бюрокрацията е една - слагат те в рамка и е много по-трудно да си свободен артист. Колкото за промяната, бих искал големите учреждения като опера и театър много повече да посещават провинцията.
Като музикант бих искал да чувам по-често творци като Васко Найденов и Лили Иванова, които са национално богатство. Всеки познава техните хитове, но според менима лансиране само на новите певци. Затова бих сложил процент на излъчване на естрадна, фолклорна, симфонична и т.н., за да се развива българската музика като цяло. Да не се набляга само върху печалбата, а да се създаде баланс между частното и държавното, както е в Англия. Бих дал повече свобода на всички. В Англия държавата участва чрез субсидии и подкрепя институциите от една страна, а от друга - има създадени добри условия за набиране на допълнителни средства от спонсори и меценати.
В. Н.: И Франция, и Англия са европейски държави. Защо за някои неща сме в Европа, за някои не сме. Това, което Васко казва, възпитава нацията. После се учудваме защо две поколения израстват с други музикални вкусове и изобщо не познават камерната, симфоничната или оперната музика. А сигурен съм, че могат да бъдат привлечени много хора. Ето че за концертите на Васко Василев билетите са изкупени. Значи някой си плаща да го слуша. Той няма спонсори и рекламодатели.
- Защото е талант.
В. Н.: Като музикант го знаем всички. Но Васко е изключителен и като човек - добронамерен, с невероятно чувство за хумор, внимателен, усмихнат. У нас наблюдавам, че много-много артистите не се поздравяваме. И се питам защо в България малко се поздравява. Не че е голям проблем, но доста по-изнервено живеем от европейския свят, макар че там нямат по-малко проблеми от нас. Бях около 40-50 дни в Италия - съвсем различно е. Имаше невероятен дух и атмосфера и в срещите с хората, и в репетициите.
- Васко, колко езика говорите?
В. В.: Английски, български, руски, испански, френски и 10-20% китайски.
- Възпитаник на коя музикална школа се смятате?
В. В.: Определено на руската. Израснах в Москва. Отидох 9-10-годишен и останах до 18. След това заминах за Лондон, на 21 години станах концертмайстор в Лион, а на 23 - в Ковънт Гардън.
За цигулка руската школа е съвършената Американската е всъщност руска, защото я създават избягалите по време на революцията белогвардейци. Най-големият професор по цигулка е Леополд Ауер от Петербургската консерватория.
- На каква цигулка свирите?
В. В.: Моята е "Амати". Изплащах я 20 години и слава Богу преди две я изплатих. Амати е учителят на Страдивариус. Двете цигулки - "Амати" и "Страдивариус", са правени през 2-3 метра на една и съща улица в Кремона. Моята е на 304 години. Имам и електрическа "Ямаха".
- Знае ли се кои преди това са свирили на нея?
В. В.: Всяка цигулка си има име и то е по правило на най-известния, който е свирил с нея. За щастие аз съм най-известният, който е свирил на тази цигулка и тя се казва "Васко".
- Свирили ли сте с цигулката на Паганини?
В. В.: Свирил съм на "Гуарнери Дел Джезу", защото като спечелиш наградата на Паганини, ти я дават да свириш веднъж с нея. Страхотна е, а и безценна. Крият я в стената на кметството на Генуа. Наричат я топ, защото е толкова силна (аудио каноне), че е като черешово топче.
- Васил Найденов няма защо да инвестира в музикален инструмент. Неговият е гласът му. Но преди да запее е бил пианист.
В. Н.: Свирил съм в "Тангра", в "Златни струни", които станаха по-късно "Сигнал". После смених Митко Щерев в "Диана експрес", защото като шеф на групата той се занимаваше само със звука. Това беше най-хубавият период на групата по отношение на звука. Бях пианист и диригент и в оркестъра на Бисер Киров.
В. В.: Мен ме е дирижирал един бивш премиер - Едуард Хийт, когото наследи Маргарет Тачър.
В. Н.: Ако мен ме направят министър, ще искам радиата и телевизиите да пускат задължителен процент българска музика. Те ползват национален ефир и не може да правят само своя политика. Тя трябва да е под знамето на България. Като стане дума да се въведат правила, пищят като ощипани, че нямаме право да връщаме времето на Тодор Живков. Но иначе няма как да устоиш културната си принадлежност. Имаме прекрасни народни песни, а с какво ги подменяме? Когато чуя народна музика, усещането ми е за някакъв празник. Може би така съм възпитаван от дете още. Асега народна се пуска сутринта в 4,30.
В. В.: В Пловдивския университет ми казаха, че повече американци се интересуват от курса по фолклорна музика, отколкото българи. Имало чужденци, които идват специално да учат това.
- Принц Чарлз щял да ви дирижира в Ковънт Гардън.
В. В.:Не му е за първи път. Той дирижира всичко в едно темпо. Оркестърът си свири, той си дирижира. Не бих казал, че има натурални данни като добър диригент. Той е челист. Последния път го попитах какво направи с челото. И той каза: "Продадох го за доста добра цена." А всъщност принц Чарлз е продал челото и дал парите на Кралската опера. Много помага.
- Имате ли спомени от Людмила Живкова?
В. В.: Бях съвсем малко дете и тя идваше да ми гледа очите, защото е искала да има дете със същите сини очи. Помня, което възрастните около мен твърдяха, че тя наистина беше от голяма полза за културата.
- Какво си спомняте от първия ви концерт с камерния оркестър?
В. В.: Бях 7-8-годишен, а колкото си по-малък, по-малко се притесняваш. И толкова по-лесно ти се струва. Това е нормално. Когато си по-опитен, си много по-отговорен. Тогава не можеха да ме хванат да ми срешат косата преди концерта. Даже същия ден в Люлин бях откраднал локуми с едни циганчета. Хванаха ме, защото си ги бях сложил в гащите. Заплашиха, че ще ме накажат в училище. Чудех се как да се отърва. В същото време звънят от ЦК на баща ми и казват, че довечера трябва да свиря в "Бояна". А аз съм прибран в педагогическа стая Всичките ми приятели бяха от ТВУ тогава. Бях много палав. Преди концерти пристигах потен, с кал по краката, бягах и не можеха да ме хванат.
- Малко сте живели в България.
В. В.: Да, но в Москва към посолството имахме българско училище, учихме езика, литературата, историята, а и всяко лято си идвах за ваканциите. Така че имах много тясна връзка с България за разлика от моите сестри, които сега в Германия нямат българско училище и не могат добре да пишат, а говорят български с немски акцент.
- Поддържате ли връзка със старите си партньори - с Памела, майката на Ванеса Мей?
В. В.: Разбира се. Тя е тук и сега, свири с мен на турнето. Аз вярвам, че трябва да работиш с хората, с които си имал успех.
- Защо НАП тръби в медиитеза доходите на звезди като Васил Найденов?
В. Н.: Цялата тази разправия върви вече две години. Скоро ще ми връчат акта колко трябва да платя на държавата за пет години назад. Имам право да обжалвам. Адвокатът ми пледираше, че ако съм имал неточности, това не значи, че трябва по друг начин да се реагира към мен, само защото съм Васил Найденов. А в един моменто това непрекъснато се коментираше в пресата.
- Имате ли проблем с данъците, маестро Василев?
В. В.: Аз съм с двойно гражданство - българско и британско, но съм данъкоплатец в Англия. Нас ни проверяват 2-3 пъти и винаги е било окей. В Англия данъчните служби и политиците там не правят кариера от това, че ще проверяват доходите на Павароти или на Васил Найденов. Никой не го обявява по телевизията. Няма го това, което се забелязва в България - институциите да си правят пиар на гърба на известните хора.
- Предизвикателство ли е да превеждаш музикалната класиката на съвременен език?
В.В.: За да прескочиш бариерата на класическата музика, наистина трябва много добре да умееш да я правиш. Много по-лесно се свири нещо съвременно, защото то си е с времето и ти го чувстваш. А един Моцарт е на 300 години.
За мен е най-важно да си истински. Има мнозина много добри класически музиканти, които се опитват да преминат в другата, но не става. Мой приятел - Фил Рамоун, беше продуцирал Павароти, който искаше да направи естрадна плоча. Рамоун, който е продуцирал Синатра и е един от най-големите, каза: "Стоях при Павароти два месеца и не успя. Той може да пее опера." Дар е да да правиш различна музика.
Не е важна опаковката. Ако шоколадът не е вкусен, никой няма да го яде. Манекенката Наоми Кембъл беше направила албум. От него продаде 11 диска. Публиката не е глупава.
- Как е разграфена 2011 г.?
В. В.:Имам договор с Кралската опера в Лондон за 380 часа на година. Правя по 13-14 продукции годишно, но с репетициите това отнема около четири месеца и половина. Часовете са разбити и знам какво ще правя три години напред. Предстои да изпълним "Тоска", после "Мадам Бътерфлай" и т.н. Обикновено избирам продукциите да са юни-юли и септември-октомври, за да мога да пътувам през другото време. След 8 концерта в Плевен, София, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе веднага на 17 май имам репетиция с балетав Ковънт Гардън.
В. Н.: Той пропусна, че тук ще участваме в едно предаване.
В. В.: Да, заедно ще бъдем в "Аз обичам България" другата седмица. Това е тв програма с въпроси какво знаеш за България.
- Знаете ли много за България?
В. В.: Мисля, че знам доста, но отчасти с 20-годишна давност. Надявам се да наваксам през лятото, когато ми останат две седмици почивка. Смятам да дойда до Черноморието, където баща ми има вила. После отново съм в Ковънт Гардън за откриване на сезона. През октомври със Северногерманската филхармония сме в 8 страни на Далечния изток. Завършвам годината си в Япония.
