Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди. Агресията, която някои от тях понасят, не помага на никакви каузи. Защото колко хора ще харесат сцени, в които мнозина гонят и унижават един, защото мисли различно?
Освен достойнството на личността тук има най-малко три журналистически казуса.
Някои очакват, че “Панорама” ще бъде принудена да заеме страна в една или друга посока. Това няма да стане.
Други смятат, че чрез натиск определени групи ще влязат в предаването за сметка на други. И това няма как да стане. Екипът на “Панорама” решава, като следва професионални критерии и представя различни обществени течения. Само редакционната независимост и отговорност могат да отговорят на вечния въпрос: защо него, а не мен?
“Панорама” позволява диалог. Това очевидно обърква, дори дразни. Защото днес диалогът не е на мода. В САЩ демократите ходят в Си Ен Ен, републиканците - във FOX. Социалните медии ни учат да искаме от медиите само “своите”; “чуждите” нямат право на глас. Дали и в България не вървим към медии на властта, медии на опозицията, медии на протеста?
Може би бъдещето е на медията ехо-балон: ако обичаш паста, всеки ден ще ти сервира спагети, тортелини или лазаня.
Ние от “Панорама” обаче вървим по друг път. Той е зададен в самото име на предаването и от европейските представи за обществена телевизия. Изпитваме трудности, правим грешки, търпим критика, но вярваме, че трябва да има и журналистика, която не стои в агитките, а между тях. Зрителите знаят защо.
