Лоша идея е да се забранят търговските дружества в здравеопазването
КОГАТО завали проливен дъжд, първото, което изплува от запушените шахти, е тинята. В политически план може да се каже, че популизмът взема връх именно в годините на тежка икономическа и здравна криза, в която се намираме.
Промени неминуемо предстоят, и то такива от ключово значение. Какъв ще бъде ходът на политиците и как ще му бъде отговорено в електорален план, предстои да разберем тепърва.
В отминалата 2020 г. представители на политическите партии от левия и десния спектър се упражняват в свободни съчинения на тема здравеопазване. Предложенията започват от неаргументирани субсидии за неефикасни във финансов и качествен план лечебни заведения до премахване на търговските дружества в здравеопазването или пък задължаване на частни субекти да провеждат обществени поръчки. Други прокарват тези за реформи в лекарствената политика под предлог, че лекарствата в България са скъпи с аргумент за тяхното по-стриктно ценово регулиране.
Най-радикалните мечтаят за връщането на модела “Семашко” и провеждане на командна политика в здравната сфера. Мечтите и желанията са хубаво нещо, особено по това време на годината, но нека се върнем към здравия разум.
Забрана на
търговските
дружества в
здравеопазването?
Лоша идея!
Тъй като всеки има право да упражнява правото си на свободно изразяване, предложения като горното биват представяни като панацея за проблемите на здравната система. Разбира се, правото на свободен изказ не те освобождава от правото да грешиш.
Като цяло идеята е лоша, причините за това са, че премахването на статута на болниците като търговски дружества ще позволи техните загуби и неефективно управление да бъдат прикрити. От друга страна, ще се засили функцията им като инструмент за политическо влияние. От трета – субсидирането на ежегодно фалиращи дружества е като да се изливат туби с бензин в огън. Връщайки се към последните общински избори – нямаше нито един кандидат за кмет, който да обещае приватизация, консолидация или ликвидация на лечебно заведение.
Проблемите ще останат, качеството ще бъде ниско, но данъкоплатците ще платят повече за това. Търговски дружества означава повече прозрачност за това къде и как се изразходват парите. Превръщането на лечебните заведения в такива на бюджетна издръжка ще върне България в средата на ХХ век.
Последните изменения в Закона за извънредното положение позволиха на държавата при нужда да субсидира лечебните заведения с над 50% разкрити COVID-19 легла. Подобна практика се реализира и в други държави от ЕС, създавайки устойчивост на бюджетите по време на криза.
По колко начина
плащаме за
здравеопазване?
По много!
Грешно е да се смята, че данъкоплатците плащат за здраве само през 8% здравна осигуровка към бюджета на НЗОК. Всъщност по седем различни начина всеки гражданин заплаща за здраве - чрез данъци към централния бюджет, през местни данъци и такси, чрез здравноосигурителни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, чрез регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, през доброволно здравно осигуряване и, разбира се, с плащания “под масата”. Проблемът с плащането по-скоро е съсредоточен в доплащанията от джоба, които са висок процент, както се вижда от докладите на Европейската комисия – между 60 и 70% за лекарства, между 15 и 20% за болнична помощ и средно между 25 и 30% за извънболнична.
Докато нивата на доплащане за болнична и извънболнична помощ са сходни със средните за Европа, то при лекарствата се наблюдава двойно по-висок процент, и то за тези, които засягат лечението на социалнозначими заболявания, сред които най-широко разпространеното е хипертония. Трябва да се отбележи, че независимо от препоръките към момента няма извършено действие, което да намали доплащанията за пациентите, особено що се отнася за лекарствата.
Друг казус представляват плащанията за медицинските изделия, но с ЗБНЗОК за 2021 г. бе въведен механизъм, който да ограничава ръста на плащанията за ведомството. От страна на НЗОК има обещание дебатът за доплащането при лекарствата да се случи до края на месец януари 2021 г.
Официализиране
на доплащането?
Защо не?
Симетрията на информацията е от изключителна важност за подобряване на качеството и цената на здравните услуги. Когато става въпрос за планова операция или дейност, пациентът има възможност да избере лечебното заведение, екипа и евентуално медицинското изделие (ако се налага). Това, което липсва, е публичен регистър на цените, от който всеки лекуващ се да може да избере стойността на неговото лечение спрямо възможностите, с които разполага. Всяка публичност на цените води до конкуренция, която неминуемо оптимизира стойността на лечението и приходящите от нея грижи.
От друга страна, подобен тип информация дава възможност за предвидимост на разходите на пациентите. От трета – има възпитателен ефект за това каква е реалната стойност за лечение на заболяването. Всякакъв опит за забрана на доплащанията би довела до “посивяване” на здравната икономика, а именно – да увеличи плащанията “под масата”.
Щетите от пандемията върху здравеопазването и икономиката ще отекват с години напред. COVID-19 задейства и ефектите, които неминуемо водят до повече държавна намеса, както в икономиката, така и в здравната сфера, нещо, което е предвестник на нова ера на възприятията. Процесите ще трябва да бъдат управлявани в аванс, както и да бъде управляван рискът, за да не се застрашат интересите на добре установени и ключови играчи на пазара, както и конкуренцията, която създават. Турбуленцията от видоизменението на политическата карта започва да нараства. Докато досега на дневен ред беше расовият и етническият популизъм, това, което следва, са социалният и икономическият и нито една държава не е в безопасност.
* Авторът е макроикономист от ЕКИП с опит в здравните политики за публичния и частен сектор. Член е на консултативния съвет към Българския лекарски съюз.