- Г-н Христосков, появи се различна информация за това кой ще вземе увеличение на пенсията от 1 април. Какво сочат окончателните разчети?
- Ще се вдигнат само пенсиите, отпуснати за трудов стаж, сумите за инвалидност поради общо заболяване и трудова злополука, както и за наследствените пари.
При военноинвалидните, при социалните пенсии за инвалидност, при социалните за старост, които не са за трудова дейност и се финансират изцяло от бюджета, увеличение няма да има. Същото важи и за персоналните пенсии, отпуснати с решение на парламента или правителството. От 2 303 800 пенсионери увеличение няма да получат 545 203-ма. Като брой пенсии са повече - над 600 хиляди.
Няма да се повишат и пенсиите, които са за много малък стаж. Например ако човек е с реална пенсия 100 лв., с преизчислението пенсията му ще стане 110. Но той и сега взема повече, тъй като гарантираният минимум е 124 лв. В този случай няма да има промяна. Запазва се по-благоприятният вариант.
- Какво ще е увеличението и колко ще струва?
- Почти 9,5% средно. Някои пенсии, които са на границата и са много близо до минималния размер, ще скочат с по-малко. Ако пенсията е 120 лв. и увеличението от 1 април е с 10%, става 132 лв., но тъй като тази пенсия е под гарантирания минимум от 124,84 лв., фактическият скок в сравнение с 1 януари няма да е 10, а 6,5%.
Личната пенсия
ще скочи средно
с 18 лв.,
а с добавките увеличението ще е към 20. Нужни са 42 млн. лв. Ако за март за пенсии сме дали 486 млн. лв., през април ще дадем почти 530 млн.
- Не е ли твърде семпъл резултатът от промяната на тежестта на 1 г. стаж от 1 на 1,1?
- Смисълът е не само в повишението на отпуснатите вече пенсии. Промяната е важна и за новите, които ще бъдат дадени след 31 март. Вместо една сума да е 300 лв., тя ще е 330.
- С вдигането на тавана от 490 на 700 лв. колко души ще останат с ограничение?
- Малко под 20 000. А сега са 70 000. 50 000 печелят, тъй като са в границата между 490 и 700 лв. Държа да обясня, че не всички, които вземат сега 490 лв., от 1 април ще минат на 700. Някои са в заблуждение. Ако реалната пенсия на човек сега е 600 лв., той получава 490. От април ще взема 660. Новият таван ще ограничи и увеличението. Тези, които са с пенсия 690 лв., имат право на 69 лв. скок, но заради летвата от 700 лв. ще вземат само 10.
- Кога таванът ще отпадне по естествен път?
- От 1 януари 2010 г., но само за новоотпуснатите пенсии. За старите ще остане. Сумата може да се увеличи или формулата, по която се изчислява, да се промени. Но ограничение ще има, защото те са изчислени по стария закон на базата на трите най-добри години без ограничение върху максималния доход. Има пенсии над 3000 лв.
От 27 страни от
ЕС в 12 има таван
- Какво ще се случи с пенсиите от 1 юли?
- Тогава е традиционната индексация. За годината тя трябва да е 19%. От нея обаче ще бъдат приспаднати авансовите увеличения с по 10% от 1 януари и сегашното от 1 април. Остават още 9% за всички, или средно по 20 лв.
Увеличението е
по-високо от
инфлацията, но
не е достатъчно
за хората с най-ниски пенсии. Те ще усетят по-тежко ценовия удар.
- Съвсем различни ли са групите, които взеха 10% от януари, и тези, които ще вземат след дни?
- До голяма степен - да. През януари бяха вдигнати 800 000 най-ниски пенсии - под минимума от 124,84 лв. Повечето от тях сега няма да вземат допълнително пари, въпреки че на хартия ще бъдат увеличени. От април скачат останалите, включително и най-високите, които не бяха пипвани от 2 г. В крайна сметка след 1 юли средното увеличение на всички ще е 19%.
- Предвиждате ли специални мерки с оглед на кризата?
- Всичко зависи от дълбочината й. Но смятам, че за самотните възрастни е добре да се увеличат вдовишките добавки, получавани от 600 000 души. Сега те са 20% от пенсията на починалия съпруг, а могат да са 30-40% от 2010 г. Нужна е по-сериозна подкрепа и за най-възрастните. Добавката за напреднала възраст, над 75-80 г., сега е едва 15-23 ст.
- Икономисти предлагат ново, още по-драстично намаление на осигуровките. Как ще коментирате?
- Нали досега все ги намалявахме и помагахме на бизнеса. И той при първите трудности се огъна. Досега бизнесът трябваше да внася много повече осигуровки и икономиката да изсветлява. Подобрението, уви, бе твърде слабо. 5% намаление на вноската за пенсия не значи спад на приходите с 300 млн., както твърди бизнесът, а с 1 млрд. Основата, върху която се начисляват осигуровките, т.е. сумата от доходите от трудова дейност, е вече 22 млрд. лв. И досегашното намаление бе грешка. 47% от приходите за финансиране на пенсиите у нас вече са от държавния бюджет, т.е. от данъци. Това значи, че отговорността за издръжката на пенсионерите се прехвърли върху цялото население, включително и върху самите възрастни, защото те са данъкоплатци. Същото е и с фонд "Майчинство".
- Връщате се от среща в Женева за кризата и социалното осигуряване. Какво се случва в Европа и какво да чакаме ние?
- Навсякъде вече се наблюдава намаление на заетостта, оттам и на осигуровките. Под заплаха са приходите за бюджета, увеличават се разходите - главно за безработните.
За март
НОИ е изплатил
почти 17 млн. на
безработни, което
е доста повече
от планираното. Очакват се повече болнични, повече опити за получаване на инвалидни пенсии. Кризата удря допълнителните пенсии, на места сумите в личните партиди са намалели 2 пъти, но пък се възвръща доверието в общественото осигуряване. Имаше много сериозно увлечение особено в Централна и Източна Европа към капиталовите системи и крайни предложения изцяло да бъдат закрити обществените. Сега има обрат, защото публичното осигуряване е по-малко засегнато и зад него е държавата като гарант. Обсъдихме и ефекта от единното събиране на данъци и осигуровки. Освен в България такава практика има във Великобритания, Русия, Унгария, сега е въведена в Македония. Полша категорично се противопоставя. Надделява становището, че резултатите от това не са добри, че събираемостта е влошена. В Русия дори вече обмислят разделяне.
- Има ли и за нас път назад?
- Трябва да се направи много сериозен анализ и ако се прецени, че е допусната грешка, да бъде поправена. Знам, че Световната банка вече прави такова проучване. И колегите от Европа смятат, общата агенция не извършва никакви ревизии, а само се стреми да си събере данъците. Не че в НАП няма отлични професионалисти, но приоритетът е друг.
Възможен е и компромисен вариант - само събирането на осигурителната информация да се върне в НОИ. Ние имаме информационна система и възможност да събираме данните, без въобще да караме работодателите да идват. Трябва да се търси решение, защото
не е нормално
надзорът на НОИ
да не знае
длъжниците
Преди във всеки момент можехме да дадем информация за осигурителите.
- Покрай скандала с НАП бе замесен и НОИ със сгрешени 500 000 осигурителни записа.
- Това е информация, подадена от работодателите и от самоосигуряващите се. Никой от ДАНС не се е обръщал към НОИ за това. Дори да има грешка, тя е 0,1% от всички 500 млн. записа откакто съществува информационната система на НОИ. Възможни са и корекции.
