- Ваксината на “АстраЗенека” ограничава разпространението
на вируса с 82%, като втората доза е сложена след
12 седмици!
- Когато се тегли чертата, ще се види, че богатите
са се справили по-добре от бедните страни
- Стратегията да не се пази втората инжекция от ваксината
на “АстраЗенека” се оказва много по-правилна
- Ваксините се оказаха част от новия геополитически
сблъсък
- В началото на февруари София отново се оказа в червената зона по брой заразени. След няколко седмици на успокоение трябва ли хората отново да се тревожат, г-н Безлов?
- Да, има тенденция на увеличаване на случаите през предишната седмица. Предполагаше се, че това увеличение идва от масовото тестване на педагогическия персонал, но се оказа, че не е така. Процентът на заразени учители и непедагогически персонал от училищата беше под 0,3% или не повече от 100 човека от седмицата. В същото време диагностицираните в повече бяха 35% - около 1250 човека.
- Тогава какво може да е обяснението?
- По-скоро може би е резултат от новия щам на вируса, т.нар. английски щам от Кент, който е по-заразен и се разпространява по-бързо.
- В същото време обаче има и отхлабване на някои от мерките у нас - има ли тук някакво противоречие?
- Отслабването на част от мерките беше предварително обявената линия и това вече е факт. От друга страна, виждаме, че не само в България, но и в други страни се предприема такъв подход - за известно време ограниченията се намаляват, за да се понижи създалото напрежение. Да си припомним какво се случва например в Нидерландия - като част от мерките срещу коронавируса там въведоха вечерен час за първи път след Втората световна война и за първи път там има такива улични сблъсъци от 50 години.
- Къде е България по брой новозаразени и по смъртни случаи?
- Помните, че през ноември ситуацията у нас беше много тежка тогава в няколко седмици бяхме ту първи, ту втори, ту трети в ЕС по брой смъртни случаи. Сега сме някъде на 10-12 място на един милион починали. По отношение на диагностицираните случаи на 1 млн. сме някъде около 60-то място в света, но ние правим най-малко тестове в ЕС.
- Но сякаш и спазването на обявените мерки не е на такова равнище, каквото се наблюдава в повечето от западните страни. Днес в трамвая преброих повече от 10 души без маска.
- Само ще отбележа, че в София повече хора спазват мерките. София е като друга държава спрямо спазването на мерките в по-малките градове например. Имам наблюдения от няколко малки областни градове и градове като Димитровград или Дупница - имах усещането, че когато човек влезе с маска в магазина, останалите го гледат като извънземен. Последиците са, че в повечето малките градове броят на смъртните случаи на 100 хиляди души са няколко пъти над този в София и причината не е само в качеството на здравната помощ.
- Наистина ли е толкова тревожна ситуация, че канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че ситуацията с COVID-19 е извън контрол?
- Видимо е, че въпреки високия капацитет на институциите, дисциплината на населението и доброто ниво на здравеопазването там, както и при относително стабилни политически системи в западните страни като САЩ, Великобритания, Нидерландия, Белгия, Испания и др., се стига до такива дълги кризисни периоди. Това е тежко предизвикателството и за развитите, и за развиващите се страни и ние в тази ситуации сме в общия поток - не сме изключение и не може да бъдем.
Ако говорим като цяло за ситуацията с COVID-19, очевидно става въпрос за уникална криза, която освен медицинска е и социално-икономическа. Точно затова си позволявам да го коментирам.
И като се тегли чертата, ще се види, че богатите са се справили по-добре от бедните. При изключенията на успелите, разбира се. Има страни като Виетнам, но повечето успешни до момента примери са на богати страни като Южна Корея, Япония, Тайван, Нова Зеландия, Австралия.
- Но въпросът тук и сега е какво ни предстои и какво да очакваме?
- Заради първоначалния недостиг за ваксините имаше очакван сблъсък между страните. Има такива, които въобще нямат достъп, богатите държави обявяват, че ще им осигурят ваксини, но първо да имунизират собственото си население. Егоизмът в такива ситуации е на първо място. А в страни като Украйна, Молдова, голяма част от Латинска Америка, бедните страни в Азия и Африка очевидно няма да има ваксинация поне още няколко месеца. Но видяхме и напрежението между САЩ и Европа - САЩ първи обявиха, че ще контролират износа на ваксини - начин, по който евфемистично се обяснява практическата забрана. Тръмп го направи, но Байдън до момента не е променил регулацията.
След това Индия блокира 70 милиона ваксини на “АстраЗенека”, като обясни, че не е забранила износа. Оттам започна и напрежението между ЕС и Великобритания - “АстраЗенека” се оказа с по-малко ваксини за ЕС и Великобритания. Компанията се забави с подаването на апликация в Европейската агенция за лекарствата (ЕМА) - подадоха я в средата на януари, а когато наближи оторизирането, заявиха, че няма да могат да доставят 60% от ваксините. Поради някакви договорености с английското правителство доставките за Великобритания обаче не бяха намалени.
Това предизвика остро недоволство. Появи се идеята на ЕС да ограничи износа, защото тук е заводът на “Пфайзер”, от него доставиха толкова ваксини за ЕС, колкото за страни като Израел и Южна Африка. Това пък доведе до напрежения с богатите азиатски страни като Япония и Южна Корея. Видима е ситуацията на някакъв тип национализъм, на ваксинационен протекционизъм.
В същия момент Китай достави на Сърбия ваксини привилегировано, подобна бе линията му на доставки към Турция и Бразилия, но не и за Украйна например. Страната се смята за руска зона. Русия от своя страна достави ваксини на Аржентина. Така ваксините се оказаха част от новия геополитически сблъсък.
- Каква е българската ситуация?
- Трудно може да се ориентираме, няма достатъчно информация. Прави впечатление, че ние сме предпочели ваксината на “АстраЗенека”, която има своите предимства. Струва десетина пъти по-малко от тази на “Пфайзер”, не се съхранява в ултрастудени хладилници и е обещана в по-големи обеми.
- Защо се процедира по този начин?
- Не знаем достатъчно за начина, по който е направен изборът, и хората, които са избирали. Ако се опитваме да не сме негативни, то може да се обясни с консерватизма на избиралите. Сигурно “Санофи”/GSK и институтът “Пастьор” им е изглеждало по-традиционно и безопасно от новите решения за mRNA ваксини.
- И все пак нали избираме в рамките на ЕС?
- Да, ние избираме в рамките на договорените ваксини от ЕС, но вероятно има някакви допълнителни договори между “Пфайзер” и отделни страни в ЕС извън квотата на съюза - Белгия е водила такива преговори. Не знам защо и Румъния има толкова много ваксини. Има предположение, че много страни слагат само по една доза и отлагат втората, не я пазят. Ние предпочитаме обратното - да пазим втората доза. Когато давам пример с консерватизма на хората, които вземат решения за ваксините, ще спомена ваксините на “АстраЗенека”. Във Великобритания за повече от месец са поставени 10 милиона ваксини на “АстраЗенека” предимно на хора над 65 г.
- Защо се появиха съмнения за тази ваксина при хора над 65 г.?
- Според мен има две причини за това: първо, че са тествани само 11% хора над 55 г., и второ - заради специалното третиране на Великобритания от “АстраЗенека”. Но въпреки скептицизма на Германия ЕМА не препоръча ограничаване на ваксините на “Астра Зенека” за хора над 65 г. Напротив, обяви, че няма причини ваксината да не работи при възрастни.
- Но ако вие трябва да вземете решение, вероятно също ще стигнете до консервативни изводи?
- За да не носите отговорност, да, ще се позовете на спецификацията на ваксината. Във Великобритания обаче избраха да слагат ваксини на хора над 65 г., като забавят втората ваксина с повече от 22 дни, както бяха предварителните тестове. Резултатът е, че въпреки новия агресивен щам броят на заразените и починалите рязко започна да спада. Вчера излязоха нови данни от разработчика на ваксината - Оксфордската група, чиято ваксина произвежда “АстраЗенека”, и те са особено важни. Първият извод е, че ваксината на “АстраЗенека” ограничава разпространението на вируса с 82%, като втората доза е сложена след 12 седмици! Освен това намалява разпространението на заразяването с 67%. Досега хипотезата беше, че ваксината предпазва ваксинирания, но не пречи той да се заразява и да разпространява вируса. Това обяснява и защо въпреки наличието на този агресивен т.нар. английски щам продължава да има спад на новозаразените във Великобритания. Ясно е, че тази ваксина ограничава разпространението на вируса.
Второто и според мен най-важното е, че при ваксината на “АстраЗенека”, както и тази на “Джонсън и Джонсън”, която също е аденовирусна, няма смъртни случаи, а само при 15% има тежко протичане на болестта при ваксинираните. Говорим за натрупан опит, защото във Великобритания в момента 15% от населението е ваксинирано. Според тракера на “Блумбърг”, забележете, само 0,7% от населението има втора ваксина.
Тоест не е пазена втората доза от “Астра Зенека” и новите данни потвърждават, че тази стратегия се е оказала много по-правилна. Дано не продължи тази линия на пазене на втората доза у нас и за “АстраЗенека”.
- Препоръчвате по-гъвкава реакция за поставяне на ваксините, така ли?
-Аз не съм лекар, просто казвам какви данни са излезли и каква е линията в други страни. Вече има достатъчно данни, че при повечето ваксини разширяването на времето за втората доза е ефективно. Първата пратка на “АстраЗенека” у нас идва на 7 февруари и при подобни данни би трябвало да я сложим цялата. В неделя ще получим 48 хиляди ваксини, а до края на месеца общо само от “АстраЗенека” - повече от 300 хиляди дози, дано не се окаже, че няма достатъчно желаещи за тях. Ще има ваксини, но поради проблеми с неравномерното разпределение на желаещи за ваксинация ще започнат проблеми с координацията.
- Тогава обаче ще дойде ред на хората от избирателните комисии.
- Смята се, че те са около 80 хиляди. Но бих се изненадал, ако и половината от тях поискат да се ваксинират. Последният пример е, че едва около 20% от учителите в София са заявили, че искат да се ваксинират.
- Ще се преобърне ли тази тенденция?
- Надявам се. Иронично е, че бавното ваксиниране у нас дава възможност да се види, че и тук, и по света от ваксинираните на никого не му порастват рога. Вече има над 100 милиона поставени ваксини в света.
- Хората се питат докога все така ще я караме?
- Трудно ще е според това, което се виждаме като скорост на ваксинирането и новите щамове, за които има данни, че се разпространяват по-бързо – английски, бразилски, южноафрикански, калифорнийски, а вероятно има и други щамове. Едно от опасенията е, че там, където има много висок брой на заболелите, вие имате нещо като тенджера под налягане, която генерира мутации - ето сега в Англия се говори за мутация между английския и южноафриканския щам. На практика в ЕС има много сериозно ограничаване на движението между страните. В България очакваме новите щамове и същевременно намаляваме мерките. Логично е да се предположи, че ще има ново затягане на мерките.
- Какво показват вашите сметки за ваксините на българите?
- Реално имаме 5 млн. население за ваксиниране, като се махнат децата. Около половината не искат да се ваксинират (вероятно от тях 1 млн. и 200-300 хил. са изкарали вируса или смятат, че са го изкарали).
Остават 2,5 млн., половината от тях ще изчакват. Следователно тук и сега са около 1,2-1,3 млн. желаещи. В момента има към 50 хил. ваксинирани, като се очаква до края на февруари да са доставени още към 400 хил. дози (към 300 хил. от “АстраЗенека” и 100 хил. на “Пфайзер” и “Модерна”). В зависимост от стратегията към ваксината на “АстраЗенека” може да има още 200 хил. или дори 300 хил. нови ваксинирани. Вероятно до края на февруари ще има още две оторизирани от ЕМА ваксини - на Jonson&Jonson и на Novavax. Така че ще се появи вероятно допълнителна възможност да се имунизират няколкостотин хиляди човека през март. В този план може да се спекулира, че ако сега внесем примерно 200 хил. китайски ваксини, не е сигурно, че ще има достатъчно желаещи за тях. Впрочем китайците вероятно оценяват тази нагласа и няма да рискуват със страни като нас.
