През април Атлантическият клуб в България и вестник “24 часа” — две организации с принос за съвременна България, навършват 30 години.
По този повод в рубриката “Новите 30 години”, в която каним визионери да публикуват смелите си идеи за развитието на обществото и света през следващите 30 години, публикуваме статията на д-р Соломон Паси, основал преди 30+ години Атлантическия Клуб, който очерта евро-Атлантическия хоризонт пред Нова Европа и до днес навигира обществото в тази разширяваща се вселена.
- Как да заинтересуваме Джо Байдън за визита у нас?
- Идеи за размисъл: мащабен инфраструктурен проект по “Три морета”, база на Черно море. Как да привлечем производство на изтребители дронове или фабрика на фармацевтичен гигант.
- 12-те милиарда пост-COVID евро ни дават шанс за подем, какъвто от хан Аспарух до днес никоя българска държава не е имала. Да го използваме, за да тръгнем към клуб Г-20 - 20-те водещи икономики
- А може ли да се надяваме, че Мария Бакалова един ден ще стане президент на САЩ?
Въпрос: Какво ще ни поиска Джо Байдън?
Отговор: Грешен въпрос!
Правилният въпрос: Какво ще му поискаме ние?
Верният отговор: Ноу-хау за постигане на мечти!
Предистория: От стъпването на хан Аспарух по нашите земи до днес
никоя българска
държава не е
получавала
такъв шанс за
главозамайващ
подем,
какъвто ни дават европейските 12 000 000 000 (словом: дванайсет милиарда евро!) за след-COVID възстановяване. Ще ги похарчим ли в саниране, или ще ги инвестираме в една бленувана България?
Всяка нова американска администрация се посреща у нас с въпрос: какво ли ще ни поискат сега американците?
Да, от глобален съюзник може да се очаква да претендира за нещо. Например, както настояваше Тръмп, Европа да си плаща сметките за отбрана! Но същото иска от нас и градският транспорт — да си дупчим билета, че гратисчиите ги глобяват.
От моя 32-годишен политически опит с Америка знам, че е късметлия мъдрият, от когото САЩ поискат нещо — и колкото по-голямо е то, толкова по-добре. Защото реципрочността е генетично заложен принцип у американското общество и поискат ли ти нещо, те ще очакват да чуят твое насрещно желание.
Бедата е обаче, че
българският
списък с
“американски
мечти” е къс
и семпъл,
сглобен без мащаб и въображение. Той често се изчерпва с “отмяна на визите”, която цел формулирахме с моя министерски екип в далечната 2003 г., но вече, уви, е доста тривиална. Или със снимка на младежите атлантици с Джо Байдън пред българския трабант, инсталиран в НАТО като символ на най-голямото в историята нейно разширение — през 2004 г.
За да катализира съставянето на списък със свежи “американски” мечти, Атлантическият клуб за 30-ата си годишнина предлага следните идеи за размисъл, независимо че някои са утопични за първия поглед на скептиците!
1. Ускорено членство на България в ОИСР — Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. ОИСР — пряк наследник на плана “Маршал” — е енциклопедия за най-добрите практики във всички невоенни сфери на обществена дейност. Членството в ОИСР, освен че изисква реформиране на страната (от което имаме остра нужда), е и печат за качество на държавата, който привлича инвеститора подобно на членството в НАТО и ЕС. Първото правителствено решение за членство в ОИСР (известно на мене) беше взето през май 2008 г. (по предложение на група атлантици от НДСВ), но прогресът до ден днешен е доста скромен.
2. Ф-35. След оборудването ни с Ф-16 следващата естествена перспектива е Ф-35. Това трябва да върви ръка за ръка с участие на България в програмата за производство на Ф-35 заедно с девет от най-близките военни съюзници на САЩ. Това е и въпрос на бизнес и на доверие!
И за да не тичаме след технологиите, нека предвидим, че следващите версии на многоцелевите изтребители са
дронове, и
отсега да се
кооперираме
със САЩ в
производството
им у нас
3. Изпращане на 3-и български астронавт — до Луната или до Марс, с НАСА или със SpaceX на технокраля Илон Мъск. Това не е самоцелно PR упражнение (макар и пиарът да не е малък!), а предполага съвместна разработка на несимволичен космически проект, за което нашите учени, военни и производители са готови.
И искаме от САЩ да покани България в съюзнически клъстер за космическо сътрудничество. (От 2019 г. алиансът признава Космоса като легитимна зона за отбрана.)
Но да не забравяме, че когато поискаме от президента Байдън
американски
космически
индустрии
да изнесат
производствата
си у нас,
той би ни попитал:
А. Вие приехте ли закона за космическите дейности, подготвен преди десетилетие от Атлантическия клуб?” И за да не си гризе ноктите тогава българската страна, нека новият парламент приеме този закон приоритетно.
Б. И защо вие, българите, които сте шестата космическа сила в света (според ООН!), днес в ЕС сте на опашката, като дори не се класирате да предлагате кандидат-космонавти на Европейската космическа агенция?
4. По инициативата “Три морета”. Искане за финансиране на мащабен, многомилиарден, инфраструктурен транснационален проект, какъвто българската инженерна мисъл е способна да предложи. Ето един ярък пример.
Българският проект ABC+De предвижда неговото драстично съкращаване — чрез жълтото трасе през Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Швеция. Така каргото, идващо през Суецкия канал, ще си спести Гибралтар, като мине по
високотехно-
логичната и
свръхзелена жп+
магистрала през
нашите 7 страни
в територията между трите морета. Това съкращава пътя с 6000 км и 14 дни, а разходите - с милиарди. Топката обаче е отново в полето на въображението на българското правителство...
5. По сигурността в Черно море:
Изграждане на
съюзническа
военноморска
база по
нашия бряг,
обслужваща ЕС, със стратегическото участие на САЩ. Доминиращото въоръжение в Черно море отдавна е руско, което е сериозен риск за останалите държави (без Турция), както беше потвърдено при окупацията на територии от Украйна (2014), Грузия (2008) и Молдова (1991). Засега членството ни в НАТО има възпиращ ефект върху Русия и България е относително защитена. Но при ескалацията на руското въоръжение, апетити и ненаказуемост това не би било достатъчно.
6. Стратегическо и технологично партньорство по изграждане на 5G мрежата — като подготовка за 6G, 7G... — в защитена срещу кибератаки среда, предоставяща комфорт за нови цифрови услуги, вкл. в сферата на сигурността.
7. Всяко от горните може да е повод за визита на президента Джо Байдън у нас, която де факто е покана към американския инвеститор да последва президента си, За съжаление, след Клинтън (откликнал през 1999 г. на поканата от Стоянов заради ролята ни в Косово) и Буш (уважил ни през 2007 г. заради членството ни в НАТО и съвместните бази у нас), нито Обама, нито Тръмп имаха солиден повод да ни посетят.
8. Ако правителството ни се вслуша в Бил Гейтс, в Атлантическия клуб и в паневропейския екип на “Здравен щит Европа” (https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8445846, “24 часа”, 13 април 2020 г.), ще е разбрало, че медицинската индустрия ще реформира световния бизнес и политики след COVID-19.
И затова
да използва
визитата на
Джо Байдън,
за да привлечем
например американския фармацевтичен иноватор Johnson & Johnson с поне част от 250-те си дъщерни фирми да открие свой европейски производствен + R&D клон в България.
9. И сега идва най-стратегическото. Най-ценната придобивка, която можем да поискаме от световен гигант, с който си съюзник, е една: пътна карта към икономически подем, изграден върху визионерско инвестиране на 12-те милиарда пост-COVID евро. Тоест преминаването ни в немислима до вчера икономическа орбита.
Конкретно:
да поискаме от
САЩ пътна карта
към членството
ни в Г-20
- клуба на 20-те водещи икономики в света — например до 2040 г. Това днес ни изглежда толкова абсурдно, колкото изглеждаха членствата в НАТО и ЕС, когато ги лансирахме през лятото на 1990 г. Но с 12 милиарда € в сметката абсурдите по-лесно стават реалност. През 1990 г. липсата на милиарди беше компенсирана с визия и воля.
А като тръгнем по тази пътека, дори и в Г-25 да влезем, и дори през 2045, пак ще е гигантски успех — посоката и волята правят успеха.
На който ни опонира, че Г-20 е голяма утопия, ще възразя: утопичен би бил стремеж към Г-7, но Атлантическият клуб, в 30-ата си година не би се уплашил от това! Посоката, посоката е най-важна, защото няма попътен вятър за кораб, който няма посока…
10. Нека нашите читатели формулират и изпратят без притеснение своята “голяма българска американска мечта” за следващите 30 г. Тя може да се окаже най-работещо, най-впечатляващо и най-добро решение днес за страната ни.
P.S. Докато работим обаче върху “американската мечта” на българина, да не забравяме и за “българската мечта” на Америка. А именно, България да стане правоприлагаща и правова държава, което недвусмислено поискаха сенаторите Менендес и Ръш*, ръководители на сенатската външна комисия (наследници на Ричард Лугар и Джо Байдън), тоест тандемът, който дирижира мнението на целия Сенат.
Това тяхно искане, уви, не е инцидентно или самотно: то е в компанията на притесненията на американското правителство, изразени от прокурор Джесика Ким**, Резолюцията на Европейския парламент***) от 8 октомври 2020 г., Доклада на ЕК от септември 2020 г. за върховенството на закона в България**** и колебанията на европейския прокурор Лаура Кьовеши от началото на март 2021 г.*****.
Тоест “българските мечти” на Америка и на Европа съвпадат: България да стане “нормална държава” и “член на всички европейски структури” — цели, формулирани преди 3 десетилетия, съответно от премиера Филип Димитров и президента д-р Желю Желев — двама от строителите на съвременна България.
Това единомислие по България между Европа и Америка подсказва, че ако нещата у нас продължават с досегашната скорост и посока,
а държим
децата ни да
остават у нас,
сме изправени пред труден избор:
1) Да въведем у нас европейски правоприлагащ борд (подобно на валутния) или — което ще e по-трудно —
2) Да се присъединим към САЩ като 51-и щат, с което хем ще спестим разходите за отбрана (отколешна нашенска мечта), хем Джо Байдън и всеки американски кандидат- президент ще ни се моли на всеки 4 години да го избираме или преизбираме! А на притеснението, че тогава автентичен американски Борат може да ни стане премиер, ще отговорим с надеждата, че нашето момиче Мария Бакалова ще повтори успеха на колегата си Роналд Рейгън и ще стане президент на САЩ! Каква по-голяма българско-американска мечта от това!
-------------
*) Joint Statement from Chairman Menendez and Ranking Member Risch on U.S.- Bulgaria Bilateral Relationship, March 4, 2021. Вж. на: https://bg.usembassy.gov/joint-statement-from-chairman-menendez-and-ranking-member-risch-on-u-s-bulgaria-bilateral-relationship-march-04-2021/
**) Интервю на прокурор Джесика Ким пред Атлантическия клуб в България, 28 януари 2021:
https://www.youtube.com/watch?v=dr9NaX78P3Q&ab_channel=USEmbassySofia
***) European Parliament resolution of 8 October 2020 on the rule of law and fundamental rights in Bulgaria (2020/2793(RSP) – https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2020-0264_EN.html
****) 2020 Rule of Law Report of the European Commission, 30 September 2020 – https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/bg_rol_country_chapter.pdf
*****) EU prosecutor on 7 out of 10 Bulgarian candidates – https://www.euractiv.com/section/politics/short_news/eu-prosecutor-rejected-7-out-of-10-bulgarian-candidates/
