Записите, направени в министерства и секретни ведомства, снимките на офицери, които не подозират, че са разкрити, трудно биха били оспорени и от най- яростния русофил
Невероятният шпионски трилър, който се върти от часове, освети за първи път български офицери, трудили се срещу заплащане за чуждо разузнаване.
Разбиването на мащабната шпионска мрежа в ключови за сигурността на България структури като Военното разузнаване, Министерството на отбраната и Народно събрание, със сигурност шокира “непрофесионалната” публика. С камерите, заснели как тези родни офицери щракат секретни материали за обекти на НАТО, за военни учения, тайни на ЦРУ, а после броят получената валута за оказаната услуга. След шока идва реалността - България като член на НАТО е държава, към която руските спецслужби от години естествено проявяват засилен интерес.
В ареста обаче не са чужди граждани, нито българското външно министерство ще иска изгонването на 7-и поред руски дипломат от последните години. И това е различното в новия шпионски трилър. Сънародниците ни, вербувани, ако се вярва на записите, за по 2 или 3 хиляди лева, с действията си доказват, че
разузнавателната
дейност на ГРУ
у нас не е спирала
А ГРУ - Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия, е централният орган за външно разузнаване на Министерството на отбраната.
Методът на структуриране и работа на групата е описан в старите учебници на КГБ, чийто наследник днес е ГРУ. Според източници от спецслужбите ни, които от миналия септември следят шпионите, нито веднъж те не са осъществявали директен контакт с руски разузнавач. Информацията е събирана от местния резидент Иван Илиев, който я предавал на чуждата служба чрез перфектен посредник – съпругата му, която е и руска гражданка. Това е на пръв поглед логичният мотив
защо една дама
влиза често в чужда
дипломатическа мисия
Операцията на нашите служби според неофициалния анализ ще засегне много тежко интересите на ГРУ, защото не са разкрити отделни разузнавачи, а цяла мрежа от доносници.
Все още не е известно дали вербовчикът, или някой от агентите е допуснал грешка, за да бъде ударена групата. От пресконференцията на прокуратурата не се разбра и
колко години Илиев
е създавал своята
мрежа от офицери
и е предавал на съпругата си данните от три важни стратегически точки на България - военното ни разузнаване, Министерството на отбраната и парламента.
Източници от спецслужбите съветват да не се спекулира, че операцията от четвъртък е удар срещу шпионска мрежа, работила в интерес на приемника на КГБ – ГРУ. Според тях най-ценното е, че е пресечен канал за предаване на интересите на евро-атлантическа България. И още: че контраразузнаването и прокуратурата в последните две години предприемат действия, смятани за нереалистични доскоро. Предишните случаи с
обявяването на
шестимата руски
дипломати за персона
нон грата са били
неглижирани от
официална Москва
с коментари, че липсват доказателства за шпионска дейност. Ситуацията с арестуваните българи и съдържанието на записаните разговори вече е категорично потвърждение за траен интерес на руските служби на Балканите.
От обвинението напомнят, че осветяването на този интерес на българска територия е започнало през есента на 2019 г. , когато е бил обвинен един от лидерите на русофилите у нас – Николай Малинов, и е било забранено влизането на бившия генерал от руското разузнаване Леонид Решетников и олигарха Константин Малофеев, опитал да овладее активи на фалиралата КТБ.
Какво предизвика обаче тази суматоха в четвъртък в София, когато столицата бе буквално блокирана? Защото това едва ли са предстоящите избори, тъй като подобна операция се готви и реализира ако не с години, то поне много месеци. Само един Малинов, който се е запътил пак към политиката, може да потърси предизборни аргументи в действията на спецслужбите. Оттам без много детайли обясняват предприемането на спешни действия
с опит да се
предотврати предаване
на информация
от високо оперативно
значение,
която има отношение към членството ни в ЕС и НАТО. Каквото и да се крие зад подобна мъглява формулировка.
Висши разузнавачи описват заловените шпиони като слаби професионалисти. Смятат и че нито една тайна служба в света не е застрахована от подобни предатели, които се трудят за чужди държави. Важното според тях е, че спецслужбите у нас показват, че има механизъм, чрез който достатъчно бързо да се стопира шпионска дейност в чужд интерес. Според тези разузнавачи истинското предизвикателство и професионализмът на колегите им били в събраните доказателства - записи на разговори, проследяване и заснемане в кабинети, на срещи в заведения, а дори и нощни операции. Да
поставиш “на контрол”
кадрови офицери и
те да не заподозрат,
че ги наблюдават,
докато работят в интерес на чуждо разузнаване, показвало висок професионализъм.
У нас подобно разследване, при което е разкрита цялата шпионска група, няма аналог от студената война насам. В България липсват много дела за шпионаж - сред тях са само разкриването на дипломата Иван-Асен Христов Георгиев, който е осъден на смърт за шпионаж в полза на САЩ в края на 1963 г., и срещу д-р Радан Сарафов, разкрит, докато донася на няколко западни държави.
