Дали взривът пред вестник или партия е разумна финансова инвестиция? Това е въпросът, който трябва да си зададе всеки правоверен десен мислител. А истински десен е само този, който усеща в левия си джоб невидимата дясна ръка на пазара.
Да не бързаме с моралното възмущение. В края на краищата поне 90 на сто от бомбаджиите имат своите дълбоко морални мотиви.
Едни гърмят за свободата, други заради неплатени дългове, което за тях е морално престъпление, трети заради неизпълнени политически обещания. Литературата познава високоморални бомбаджии. Например Хауърд Роурк, главният герой в “Изворът” на Айн Ранд, взривява цял жилищен комплекс, защото не е спазен неговият проект. След това пред съда държи такава вдъхновена реч в защита на индивидуализма, че шашардисаното жури го оправдава. С това либертарианството удържа велика морална победа, чийто тътен днес гърми сред българския елит и определя икономическата политика на правителството.
Последните софийски бомби са просто жалки в сравнение с взрива на Хауърд Роурк. Но те си приличат в това, че целта им е чисто пропагандна. Те отправят послание. Те са продължение на политиката с други средства. Следователно ползата от инвестицията зависи от това дали посланието е разбрано правилно.
За съжаление, от 5 човека можем да чуем 6 различни версии за софийските бомби.
Но нека се спрем на трите най-преобладаващи. Първата версия е, че с тези бомби властта сплашва опозицията. Втората - че опозицията сама си е сложила бомбите, за да обвини властта. И третата - че някаква странична сила, например мафията, се опитва да клати държавата.
Да приемем, че всяка версия се споделя от около 30 на сто от анкетираните граждани, което май не е далече от истината. В такъв случай трите противоположни версии се уравновесяват и резултатът от инвестицията е равен на нула. Дадени са пари за нищо! Интересно дали бомбаджията си е направил такава сметка.
Как обаче хората си правят изводите за бомбата? Който е изучавал социума, би трябвало да е наясно, че едва 1-2 процента от населението стига до изводите си след рационален анализ. Това е уморително и може да доведе до още по-сбъркани изводи. Пази боже наш политик да мисли логически. Затова 98 на сто от хората съдят според предварителните си предразсъдъци. Тоест мненията за това кой е виновен и кой не ще се разделят според електоралните нагласи. Спомняте ли си подпалването на Партийния дом през 1990 година? И до днес червените обвиняват сините, а сините се кълнат в най-святото, че комунистите сами са си драснали клечката. Въпреки че пожарът стана пред очите на цялата прогресивна общественост.
Следователно противниците на властта могат само да загубят от бомбите, освен ако народът не се е обърнал радикално в сравнение с последните избори. Ако властта се срива, а опозицията е във възход, бомбата може да помогне. А най-добре се гърми, когато току-що си взел властта - хем владееш умовете, хем медиите са обещали да те толерират 100 дни. Хитлер тъкмо тогава запалил Райхстага.
Всъщност не е важно кой е гръмнал бомбата, важното е кой ще я обясни.
Да си припомним март 2001 г., когато шестгодишният Пепи бе намерен мъртъв в един шадраван. В отговор таксиметровите шофьори обсадиха парламента и директно обвиниха властите в детеубийство. Логически погледнато - пълна идиотщина. Но тъй като обществените нагласи вече се бяха обърнали, медиите захапаха стръвта и стана каквато стана, наложи се царят да дойде да ни оправя.
В текущите бомби обаче сърцата на таксиджиите изобщо не трепнаха. Следователно премиерът бе напълно прав да се направи, че неглижира събитието: “Правят си взривчета, пък ние тук строим магистрали.” Ако беше хукнал на мястото на събитието, както често правеше в миналото, щеше да придаде на “взривчетата” общонационално значение.
Защо тогава премиерът се извъртя и изведнъж нарече взривчетата “тероризъм”? Разликата е в стойността на бомбата на вътрешния и на външния пазар. Забелязали ли сте, че бомби често гърмят точно преди някакви европейски събития? Или ще идва еврокомисар, или в Европарламента ще се гледа нещо, засягащо България, или някакъв доклад се задава. Може би бомбената инвестиция е послание на по-буйната опозиция към европейските политици?
Ако е така, хвърлили са си парите на вятъра. Защото няма никакво значение кой е гръмнал бомбата, важното е кой ще я обясни на Европа. А добре знаем, че министрите от ГЕРБ постоянно се срещат с чуждите министри и имат поне 10 пъти по-добри възможности да убедят чужденците в сравнение с РЗС, “Атака”, ДСБ или Алексей Петров, да речем.
Следователно, когато адресира местните медии, г-н Борисов има интерес да говори за “взривчета”, но когато посланието е насочено към външния пазар, става дума за “тероризъм”. Тероризмът е международна дума. А когато посланието напусне границите, властта печели 10 пъти повече от вдигането на ставката.
Но колко все пак струва един пиарски взрив? Главното тук е цената на риска. Бомбаджията рискува да бъде разкрит и осъден на 10 г. затвор примерно. Ако пък се разприказва, лошо. Следователно трябва да има посредник. Случва се посредникът да вземе 80% от парите на поръчителя. Освен ако бомбаджията не е отчаян наркоман, той едва ли ще се свърши работа за по-малко от 10 000 лева. Ако пък е наркоман, може да я оплеска. Затова най-разумно е да приемем, че поставянето на бомбата струва някъде между 20 000 и 50 000 лева. Тук влиза и цената на 150 г нелегален тротил, капсул-детонатор и взривяващото устройство - все стоки, които строго се контролират и затова в нелегалния свят вероятно вървят доста скъпо. Въпросът е - струва ли си? С 30 000 лева на местните избори могат да се купят поне 1000 избиратели от гетото, което ще гарантира един-двама общински съветници в някое курортно градче. Или директно да се подкупят 5-10 съветници за конкретно решение.
Изводът е, че за дребния политически инвеститор бомбата е много неразумна инвестиция, с много рискове и никакви ползи. Горе-долу така са и повечето акции на софийската борса.
