С Георги Мишев разговаря Пенчо Ковачев:
- Честита награда "Иван Вазов", г-н Мишев! Обиди ли ви обаче фактът, че медиите масово премълчаха награждаването ви, но обилно описаха избора на новата Мис Плеймейт?
- Щеше да е обидно, ако беше ново. А това е традиционното отношение на българина към автора. Имам предвид автор, зад когото не стои официална власт, партия, група и прочее клакьори.
Такова беше преди много години отношението към един Константин Константинов, към един Атанас Далчев, към Илия Волен или Асен Разцветников. Като не можеха да отрекат написаното от тях, премълчаваха ги... Сега е на мода убеждението, че само което е показано на екрана, заслужава внимание и се забравя древното правило: "Написаното остава".
Ако ми вярвате, ще призная, че цял живот съм се мъчил да се опазвам от суетата. Още в отделенията майка ми казваше: "Винаги заставаш на задните редици, когато ви снимат. Избутай другите, застани отпред, ти заслужаваш!" Какво да каже една майка... Предполагам, че същото е говорила и майката на новата плеймейтка.
- Май не остана литературна и кинонаграда у нас, която да не ви е връчвана. Как ще я карате оттук нататък като жив класик?
- Май че казах какво мисля за наградите... Всяка награда, казваше Сартър, корумпира. И не прие Нобеловата. Но това е европеецът Сартър. На нас това ни се вижда "много сложно". Особено когато ти дойде изневиделица. Или когато, както в случая, е свързана с името на Иван Вазов. Пък се оказа, че е станало без обаждане "отгоре", по решение на Сопотския общински съвет, в който нямам нито един роднина. Но ако нещо не е в ред, готов съм да си направя отвод.
- Автор сте на няколко телевизионни сериала. Какво е мнението ви за бума на тв сериали напоследък по всичките водещи телевизии - "Забранена любов", "Стъклен дом", "Столичани в повече", "Под прикритие". Какви оценки им давате?
- Бих казал мнението си в професионален разговор, сега каквото и да кажа, ще последва обичайната реакция: "Я, па тоя старец!" Наскоро споделих, че не ми харесва анонимността на сценаристите, спекулативно ми изглежда притаяването им в храстите, меркантилно и негражданско. Писането на сценарий не става по рецептата "бързо, лесно, вкусно". Навремето за "Дунав мост" Сиромахов (Иво Сиромахов, сценарист в "Шоуто на Слави" - б.а.)ме упрекваше, че съм нарушил канона на телевизионния сериал, че си имало клишета, които трябвало да се спазват, и прочее щуротии.
А моята цел бе да разказвам само това, което знам - видяно, чуто, преживяно, че съзнателно бягам от всякакви клишета. Новите колеги май я карат по "сиромашки" - с полуфабрикати, като ги притоплят и поръсват тук-там с туй-онуй...
- Кое е за предпочитане - български или турски сериали?
- Телевизията е мелница, която се върти 24 часа, и трябва нещо да мели. Вече две десетилетия ръководствата на нашите телевизии не можаха да смелят простия факт, че трябва да бъдат създадени собствени колективи за филмопроизводство. На първо време малки сценарни редакции, които да издирват автори, да пресяват литературния материал, постепенно да си създават свои творчески направления, търсения и т.н.
През 1980 г. бях с една филмова група на посещение в турските филмови къщи. Гледахме двайсетина филма, много слаби, но турският министър на културата каза: "Сега филмите ни не струват, но ние сме изпратили 200 млади момчета да учат за сценаристи и режисьори в Холивуд, Лондон, Париж и след 20 г. ще се заговори за турското кино."
Тези думи си спомних, когато започнаха да се въртят листопади и истанбулски любови, направени професионално, с усет за теми и мотиви, достигащи до широкия зрител - вече и на децата е ясно, че предприятието успява само ако се вложат капитали и се подготвят кадри за дейността му. Азбучна истина, която навремето бяха я разбрали дори комисарите на киноцентър "Бояна", макар и малко късно...
- През последните години се появиха качествени български филми, някои спечелиха и престижни награди. Заговори се и за възраждане на киното ни. Споделяте ли този оптимизъм?
- Простата формула е: да се правят филми, за да се получат добри филми. Не става само с дива реклама, както смятат някои продуценти. Рекламата може да се окаже лъжлива и тогава се превръща в автогол. Трябва да се възроди филмовата критика, ама истинската, а не платената и вестниците да не стават рекламни табла на продуцентите и да печелят от бюджета на филма. Критикът трябва да получава добър хонорар от вестника, където пише, и да пише честно и само когато има талант за критик... Изразявам се императивно, но отдавна ми е писнало от дисбаланса в нашия литературен и киноклимат; от появяването на мафиозни образования, монополизъм и лансиране на бездария - генни обременености от старото време.
- С кои от българските писатели дружахте най-много, кои са ви близки сега?
- Моят провинциален корен, както и животът ми край София вече четири десетилития, ми пречеха да общувам с много пишещи братя; не съм бил редовен посетител на кафенетата, почти не съм работил по редакции...
Но бях приятел с Ивайло Петров, със Станислав Стратиев, а с Марко Ганчев и досега намираме поводи да се срещаме. Марко е изключителен ум, с невероятно чувство за хумор, за парадокс и каламбур. По някакъв индуктивен път човек се настройва, когато го слуша, мозъчните центрове се събуждат за активен живот.
От най-баналната тема на деня той е в състояние да измъкне необикновен смисъл, да я погледне от неочакван ракурс, да я превърне в художествен образ.
Пример: стана дума за кампаниите по боклука на столицата. Тази тема не е нова - казва Марко. - Още от древността кой е прочутият герой? Героят Херкулес! Какво е направил Херкулес, какъв е неговият подвиг? Прекарал една река през Авгиевите обори и ги изчистил от боклука. Това, което сега върши Вълка или "Титан".
- Защо вече 20 години на българския литературен пазар не може да се появи ярко име? Автор, когото хората масово да четат и знаят?
- Моето обяснение е просто: не сме четяща нация. Книгата за нас не е необходимост, не е търсен продукт. Открай време читанките са били основното четиво на българина. Когато видят някого след ученическа възраст да чете, казват му: "Нали взе диплома, какво още четеш?!" През прехода съвсем му изтървахме края - вече статистически е доказано, че половината от населението е неграмотно или полу...
От друга страна, калпавият читател пък иска да става писател.
И се навъдиха рояци графомани.
Сега всеки може да издаде своите драски и шарки, като ощети домашния си бюджет с някоя хилядарка. И сетне се чуди какво да прави печатните си произведения. Обикновено тръгва да търси приятели рецензенти да го похвалят във вестника (за което плаща допълнително). Каква е тази примитивна пазарна икономика, кога е било това през цялата най-нова история?!
- Вие бяхте председател на комисията към СБП, която след 10 ноември 1989 г. трябваше да извади на бял свят т. нар. "книги от чекмеджетата", тоест забранени и спрени от властта авторски ръкописи. Такива ръкописи обаче не се появиха. Защо?
- От материална и духовна нестабилност. И от страх, породен от двете причини. Нашето изкуство е от амбулантен тип: да изкараш стоката заран и да я продадеш до обяд. Нямаш резерви за бавна, дълговременна работа, нямаш гаранции за добър финал, нямаш и надежди. Тоест ти си оставаш един самодеец, нямаш самочувствието на професионалист.
Единственият професионален писател все още е дядо Вазов, всичко останало разчита на чиновническа заплата, на добронамереността на властта - властта е нашият меценат, благодетел и покровител. Навремето властта знаеше за какво дава парите за музиката; сегашните правителства на Прехода изобщо не знаят какво е книга, кой я пише тази книга, все им е едно дали ще има книги и писатели, важно е да има чалга за масата, всичко друго ще си го внесем и ще му вземем комисионната...
- На общосъюзно събрание на СБП, проведено на 27 ноември 1989 г. , вие първи се осмелихте да поискате оставките на Любомир Левчев, Димитър Методиев и др. Имаше ли някакви последствия за вас тази ви постъпка?
- Никакви последствия както за мен, така и за нашия "беден" съюз. Всичко си остана на мястото, както си беше. А това се оказа, че бил замисълът на дългия преход. Сплотените "здрави сили" не искаха промяна, Съюзът им харесваше - бедният съюз всъщност беше богат, имаше имоти, имаше доходи, раздаваше награди, контрактации, командировки, съюзното ръководство отбелязваше юбилеите според календара, в стола готвеха вкусно, в мазето имаше рафтове с уиски и цигари "Марлборо", заредени още в Джагарово време.
Как да сложиш край на това имане и да гониш Михаля по неясните посоки на сериозната литература? Марксическият материализъм излезе прав: сплотяването на "здравите сили" се дължеше на съюзните имоти. Това най-добре го знаеше Хайтов - той имаше здрав чокойски инстинкт към собствеността - та по негово настояване стана изключването на стотина души, точно като по правилото на Бай Ганя:
“Да сме по-малко, че да делиме по по-множко...” (Между другото, като слушам за разни опити за разцепление на БСП, мисля, че това никога няма да стане. Столетницата има много недвижима собственост, че практически не може да се дели, а отцепници като Татяна Дончева и да се отделят, едва ли ще им падне я някой клуб, я барака за партийна дейност...)
СБП продължава своето съществуване и без въпросните стотина членове, елиминирани от Хайтовата поправка на устава. Имотите съществуват, някои занемарени по некадърност, други - обновени, са на лице, за да почива в тях председателят Петев с близкия си антураж. Издателството издава книги на класици и лъжекласици. Управителният съвет кани премиера, за да "изкрънка" държавна подкрепа, и интересното е, че премиерът, посъветван от своите експерти, отиде на срещата и обеща, както правеше навремето правешкият човек от народа. Нищо чудно през август да го видим в писателската станция на Кабакум, на дансинга, в обятията на някоя попрецъфтяла поетеса, нещо като фолкзвездата Сашка В., авторка на "стихове за вожда" и навярно кандидатка за съюзна членка.
- На митинга от 18 ноември 1989 г. пред храма паметник "Св. Ал. Невски", първия след падането на Живков, вие се обърнахте към хората със "Здравейте, граждани!" Тогава никой не говореше за гражданско общество. 22 г. по-късно има ли в България гражданско общество, каква е ползата и вредата от него?
- Като пожелание е добро, но не става с приказки. Трябва да има класи, съсловия, групи с мисленето на граждани, за да се получи обществото. Засега като цяло сме жители на градски селища от селски тип и селски от градски тип, с извинение за тафтологията. Не партийни клубове по интереси, а сдружения по икономически интереси могат да бъдат в основата на гражданското общество.
Само че как ще стане това при демографския срив - младите заминаха или стягат куфарите за заминаване по света, за да останем само ние, пенсионерите, сплотени от странния мерак да върнем Тато. Ще се получи нещо като картината след 1861 г. в Русия: когато било отменено крепостното право, мужиците в много губернии вдигнали въстания за връщане на помешчиците.
- Какви са спомените от краткотрайното ви участие в политиката като депутат във ВНС - повече приятни или повече неприятни?
-Влизането в пленарната зала ми даваше възможност да разглеждам отблизо представителите на различни пластове на народа. Но истината е, че вярвах в кауза. Постепенно започнах да осъзнавам, че от мен нямаше голяма полза, затова гледах да не нанасям поне вреди. Но нанасях. С моя глас може би беше избран Огнян Сапарев за шеф на БНТ. Мислех го за модерно конструиран човек, а той излезе само един обикновен пратеник на ДС...
- Знам, че сте близък с д-р Желю Желев, редактор сте на някои от книгите му. Вълнува ли ви сега започващата кампанаии за избор на нов президент? Кой е вашият фаворит?
- По убеждения съм за дясното развитие на страната, то е градивно, но няма открито да подкрепя десен кандидат, докато някой не се извини за "отлюспването" ми някога - един акт на син болшевизъм. От десетина години вземам участие в комитет за възвръщане на честното име на свещеник Кръстю Никифоров - поп Кръстю, оклеветен преди 130 г. за гибелта на Левски. Новата история на България от век и нещо е пълна с имената на оклеветени българи. Преди да направим музеите за туристически атракции, май че е редно да изградим пантеон на невинно оклеветения гражданин - за поука и размисъл на новите поколения.
- Кое събитие в държавата в последните месеци ви изуми?
- Не от събитие, а от общото впечатление на т.нар. политическа класа съм изумен и смутен. Ключовата дума е н а г л о с т. Тези наши избраници, докато още обикалят предизборно и ни молят да дадем гласа си за тях, са кротки, сговорчиви, съчувстващи и състрадаващи, някои дори имат чар или показват известен ум, но на другия ден след изборите претърпяват странна метаморфоза. Започва да се свлича мекият овчи кожух от гърбовете им, за да се покаже вълчата козина. Преобладават хитровати погледи, притракват алчни челюсти... Лакомията, втурването към уреждането на личното благосъстояние става всекидневното ии и всекинощно състояние.
И както казва Бешков, започват да трупат лой.
Къде оставиха интересите на своите гласоподаватели, къде отиде обещанието да плащат данък на обществото поне през един мандат; кое превръща моралния човек в наглец? Оказва се, че за тях това е "игра". "Това са правилата на играта", казва един. "Ще играя за президент", заявява друг. Излиза, че политиката е спорт като ритане на топка или волейбол на пясъка. Че е шоу, че в живота няма драми и трагедии, че няма раждане и смърт, а че всичко е шоу, че всички сме шоумени, че внуците ни са плейбои, а внучките - плеймейтки...
Бедни дядо Йоцо, роден от въображението на народния поет, ти, който стоеше на скалата в Искърското дефиле и махаше към НОВА БЪЛГАРИЯ, така ли си представяше нейното бъдеще - върволица от плей, блей и гей сънародници, повлекли своето отегчение от живота към хоризонта, забулен от мъгла и неизвестност...
Визитка:
Роден е на 3 ноември 1935 г. в ловешкото село Йоглав, което в книгите и филмите си прекръщава на Югла. Завършва ветеринарен техникум и Факултета по журналистика в Софийския университет. 10 години е кореспондент на в. "Септемврийче" за Ловешки окръг.
През 1958 г. става редактор в издателство "Народна младеж". От 1967 до 1988 г. е в творчески колектив "Младост" на Студията за игрални филми "Бояна". След избирането му за председател на Комитета за спасяването на Русе е изключен от БКП. Депутат във ВНС от СДС.
Автор е на книгите: "Осъмски разкази", "Адамити", "Добре облечени мъже", "Есенен панаир", "Отдалечаване", "Произведено в провинцията", "Бозайници" и др. Сценарист на едни от най-качествените български филми: "Момчето си отива", "Преброяване на дивите зайци", "Селянинът с колелото", "Вилна зона", "Не си отивай", "Самодивско хоро", "Матриархат", "Дами канят", сериалите "Дунав мост", "Сламеното сираче", "Патриархат"..
