Мацката Чел избяга от експерименталните лаборатории на компанията Aperture Science. Но непознат робот я връща обратно, докато тя е в несвяст в скрита местност.
Жената андроид си мислела, че хората са й необходими, докато суперкомпютърът GLaDOS се препрограмира сам и започва да чувства липсата на човека.
Така разработчиците от Valve разделят ребусите в пъзел платформъна Portal 2 на две - обикновените Aperture Science Test Chambers, дело на учени за проверка на възможностите на Aperture Science Handheld Portal Device (Portal Gun-а), и на хората, които ги ползват.
Чел се събужда от стаза, за да открие, че стерилните коридори и помещения от първата част на играта са се превърнали в джунгла, а сънят й очевидно е продължил дълго. Чел е вкарана в неизследвана досега лаборатория, където старият враг GLaDOS - той оживява - я изправя пред различни главоблъсканици.
Единственият помагач на главната героиня е дребният и разговорлив робот Wheatley - леко глупав и страхлив, с английски акцент.
Wheatley се опитва да измъкне Чел от Aperture Science. Двамата са въоръжени с Portal Guns - ключа към свободата, за да намерят останки от хората и да научат повече за начина им на живот с цел да се сближат.
Виждаме неговорещата Чел единствено през порталите, които правим.
Историята е едно от най-интригуващите неща, а монолозите на GlaDOS и Wheatley са потресаващи. Сарказъм, садизъм, идиотизъм и дебилщина струят от колонките в играта.
Най-важният инструмент е канонът на портала. С помощта му две различно оцветени врати се свързват със стена, покрив и под. Встъпите ли вътре, попадате в друга вътрешност.
Чел носи оръжие, което изстрелва два вида портали - син и оранжев, след което преминава през плеяда от пъзели и капани. Ако влезете през единия портал, излизате през другия.
В първите нива се носи усещането, че сте с най-високия коефициент на интелигентност, но в колкото по-напреднали тестови стаи се озовавате, толкова по-сложни загадки решавате.
Катапулти ви хвърлят на няколко метра от стаите. Във втората част на играта са залегнали ребусите "зад кадър" на центъра. Играчът е извън полезрението на GLaDOS и няма сигурност. Понякога много труден пъзел може да бъде решен от случайно срутване на стена, въздушно течение или ненадейно изникващ Storage Cube. Точно когато нещата изглеждат най-мрачни, идва провидение и откривате как да стигнете изхода.
Експериментът в лаболаториите е мултидименсионален, постигнат с три цвята гел - бял, оранжев и син. Течностите се разпределят навсякъде за промяна на свойствата на околната среда. Те могат да разрешат да правите портали на местата, където иначе не бихте могли. Белият гел е съграждащият портали. Оранжевият ускорява играчите, ако тичат. Синият действа като трамплин за скоковете.
Сред новите пъзел елементи са светлинните мостове - солиден сноп лъчи, който може да бъде пренасочван чрез портал, отваряйки нови пътища сред нивата. Лазерите пък се наместват с огледала. С огледални кубове променяте посоката на лазерите и отваряте определени врати или пък унищожавате кули, които ви обстрелват. Мостовете от "твърда светлина" са друга новост. Те могат да бъдат удължавани и насочвани посредством портали в стените, като по този начин достигате иначе недостъпни места. Подобни са функциите на тунелите. Ако попаднете в своеобразен тунел, пълен с блестящи частици, започва движение в определената от него посока, преодолявайки всички закони на гравитацията.
Изведнъж всички гореспоменати елементи участват в разрешаването на конкретен пъзел. Слабост е, че играта не предлага помощ, ако играчът не знае нещо.
Когато приключите със сингълплейъра, се отключва отделна кооперативна кампания с нови герои. Отборният режим, подобно на този в Splinter Cell Conviction, има собствен сюжет, собствени герои и собствени задачи. Героите са в ролята на два робота, единият, изграден от Turret, другият - от GLaDOS. Суперкомпютърът осъзнава, че може да ползва роботи за експериментите си, защото са с по-развит интелект. Двама играчи влизат в ролята на роботите P-body и Atlas и трябва да мислят и действат еднакво. До 7 часа продължава отборната игра. Комуникира се с войс чат. Чрез временните маркери, които поставяте из нивата, казвате на партньора си къде да отиде и постави портал. Общата игра работи на два екрана, онлайн или чрез LAN връзка.
Portal 2 прилича на Ego-Shooter. Екшънът се случва в главата на играча. В това число разнообразни приложения правят загадките все по-увлекателни.
Докато лабораториите на Aperture Science в Portal 1 бяха чисти, бели, солидни, природата започва да се отразява върху стерилната среда. GlaDOS съгражда пред очите ви развалини, превръщайки ги в нови тестови лаборатории.
Оригиналният замисъл на играта и чудните пъзели, базирани на универсалната система с портали, задържат вниманието на играчите до 12 часа пред компютъра, докато стигнат до вълнуващите обрати и грандиозния финал на историята. Толкова може да трае играта, която има 10 части.
Portal 2 е по-добър във всяко отношение спрямо оригинала според играчи. Единственият по-сериозен минус е, че след соло и ко-оп кампаниите идва носталгията по това, че играта свърши.
Внимание! Играта Portal 2 всъщност e безмилостна! Пъзелите ускоряват всички действия по законите на физиката, но в крайна сметка това е един огромен стрес тест за мозъчните клетки и лицевите мускули на геймърите.
Portal 2, предназначена за лица над 12 години, е наречена врата към гениалността. Тя е коронована за игра на 2011 година на 29-ото издание на Golden Joystick в Лондон.
