Действието в Assassin's Creed 2 се развива в италианските градове държави от XV век. Главният герой Ецио в началото на играта е безгрижен 17-годишен син на банкер, плейбой и уличен побойник от Флоренция.
В първите мисии, обаче бащата и двамата братя на Ецио са екзекутирани... и в този момент започва същинската история.
Младежът разбира, че е наследник на легендарните "асасини" (клан от убийци, които воюват от векове с Ордена на тамплиерите). Бащата на Ецио е бил таен убиец на Медичите, но е предаден от своите.
Отмъщението на героя ни пренася в ренесансовите Флоренция, Тоскана и Венеция. Гледките и пейзажите са зашеметяващи. Детайлите на сградите, костюмите на героите и мащабите на градовете ви потапят в един пълнокръвен свят.
Историческата достоверност в играта е доста висока и при преминаването през дворци, катедрали и важни сгради получаваш справки за тях. Същото важи и за историческите персонажи които срещаш, като Леонардо да Винчи и Николо Макиавели. Така може да обогатите значително общата си култура за Италия и Ренесанса.
Играта е динамична и разнообразна. Подслушвате разговори, убивате виновниците за смъртта на роднините ви и, естествено, разкривате мащабни и дълбоки заговори.
Налице са и познатите прийоми за измъкване от взора на стражите като сливане с тълпата, сядане на пейки и т.н.
Ако не сте играли първата част, ще имате възможност да “преоткриете” всичко заедно с Ецио. За разлика от други продължения, които направо ви мятат в екшъна, предполагайки, че сте играли първата част, то в Assassin’s Creed 2 не е така.
В тълпите из градовете имате възможност да наемате куртизанки, крадци или воини, които да помагат в преодоляването на градските стражи. Всяка от трите групи използва различни методи, за да отвлече вниманието на гардовете. Докато сте сред тълпата, може да претарашите джобовете на минувачите. Пари ще ви трябват за лекарства, за по-добра броня или за още оръжия. Може дори да си купувате различни дрехи.
"Фрийрънът" – скоковете по покривите и катеренето по сградите, е възможен почти навсякъде. Трите града са доста различни, което предлага много добри изживявания и гледки, докато търчите между постройките. Например в някои крепости катеренето по стените е доста трудно и опасно, а във Венеция имате множество канали.
В по-голямата част от играта почти няма смисъл да купувате нови оръжия и брони, тъй като битките са доста елементарни.
Това е и основният минус на Assassin’s Creed 2. Съвсем спокойно можете да убиете няколко противници наведнъж, без да загубите почти никаква кръв. Понякога труповете пред вас стават цяла камара. Изкуственият интелект е посредствен – стражите просто ви наобикалят и само един-двама атакуват, а другите стоят и чакат на опашка. Ако ви мързи да влагате усилия в битките или сте нетърпеливи да видите как се развива сюжетът, можете просто да помпате интензивно левия бутон на мишката, докато натръшкате всичките си противници.
Самата битка е с превъзходна хореография, а начините за елиминиране на врага са десетки.
Оръжията са доста разнообразни и интересни. Вече имате две скрити остриета, не само едно. Има алебарда, копие, отрова и дори взривни материали.
Лекотата, с която елиминирате противниците, обезсмисля тактическия елемент при избора на оръжия, даже в повечето случаи няма значение с какво се биете. Излишни често стават промъкването и изненадата. Вместо да сте потаен и безшумен, вие може да минавате като валяк и да газите наред.
Дано в продълженията битките да станат на нивото, на което са другите елементи в играта.
