Цифровата епоха променя работата на нашия мозък и това може да има гибелни последици. Това твърди авторът на редици книги в областта на новите технологии, бизнеса и културата Николас Кар, цитиран от IDG.BG.
Независимо, че интернет съществува само от около 20 години, сега е трудно да си представим живота без него. Световната мрежа предоставя мигновен достъп до огромен обем информация и постоянна връзка с приятели и колеги.
Но нашата зависимост от Интернет има и своята тъмна страна. Все повече научни изследвания и факти говорят, че Мрежата прави хората разсеяни и повърхностни, твърди Николас Кар. В течение на три години той е правил изследвания, за да напише своята книга „Плитчини: Какво прави интернет с нашите мозъци", посветена на влиянието на Интернет върху промяната на принципите на мисленето, четенето и паметта.
Кар отбелязва, че е подтикнат за написването на тази книга не само от академичен, но и от личен интерес - той се е заел с нея когато разбрал, че сам губи способност за концентрация и анализ. Според него, даже когато той не е на компютъра си, разумът му усеща недостиг от постоянно стимулиране и бързи информационни удари, затова се чувствал до известна степен объркан.
Тогава изследователят си задал въпроса, може ли загубата на концентрация да е резултат от продължителното време, прекарано онлайн? В търсене на този въпрос той започнал да се запознава с много психологични, поведенчески и неврологични изследвания, които са изучавали влиянието на информационните технологии върху начина ни на мислене.
В резултат картината се оказва стресираща, поне за хората, които ценят проницателността и дълбочината, а не скоростта на реакция. Цитираните от автора изследвания показват, че хората, четящи на екрана текстове, съдържащи и линкове, разбират по-малко от тези, които четат на хартия. Потребителите, черпещи информация от мултимедийни презентации запомнят по-малко от тези, които възприемат информацията в по-спокойна и съсредоточена форма.
Хората, отвличани постоянно от съобщенията на месенджъри и електронна поща също асимилират по-зле от концентрираните. А пък хората, които са свикнали да се занимават едновременно с множество задачи са много по-малко творчески и по-непродуктивни от тези, занимаващи се само с едно нещо в даден момент.
