Нов лимит от 10 000 евро за плащания в брой спира мръсните пари в ЕС

Брюксел създава агенция за борба с изпирането на средства от незаконна дейност

Брюксел се прицели в мръсните пари. Европейската комисия представи във вторник мащабен пакет от инициативи срещу прането на пари в блока след многократни скандали и провали в надзора.

Черешката в пакета от четири части е планът за създаване на нов орган на ЕС за борба с прането на пари, наречен AMLA (от англ. Anti-Money Laundering Authority). Новата агенция на ЕС трябва да се роди през следващите три години и окончателно да започне пряк надзор до 2026 г., екипирана с правомощието да налага глоби на стойност милиони евро.

Ще бъде въведен валиден за целия ЕС таван от 10 000 евро за плащания в брой. Подобни лимити вече съществуват в около две трети от държавите членки, но в различен размер. Националните тавани под 10 000 евро ще могат да останат в сила.

“Изпирането на пари представлява съвсем явна и непосредствена опасност за гражданите, демократичните институции и финансовата система. Мащабът на проблема не може да бъде подценяван и

пропуските, които престъпниците

може да използват, трябва да бъдат изчистени”,

заяви еврокомисарката по финансовите услуги, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари Марейд Макгинес.

Пакетът се състои от четири законодателни предложения:

- регламент за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

- регламент относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, сред чиито пряко приложими разпоредби са тези относно комплексната проверка на клиента и относно действителните собственици;

- шеста директива относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, с която се заменя действащата Директива (ЕС) 2015/849. Нейните разпоредби относно националните надзорни органи и звената за финансово разузнаване в държавите членки ще бъдат внедрени в националното законодателство;

- преразглеждане на регламента от 2015 г. относно паричните преводи с цел да се проследяват прехвърлянията на криптоактиви.

Съществуващите национални

регистри на банковите сметки

ще бъдат свързани,

което ще ускори достъпа на звената за финансово разузнаване до сведения за банковите сметки и сейфовете.

Новата агенция на ЕС за борба с изпирането на пари ще бъде централният орган, който ще координира националните, за да се осигури коректно и неотклонно прилагане на правните норми на ЕС от страна на частния сектор. AMLA ще надзирава трансграничните финансови дейности и ще има правомощието да налага глоби. Според Европол подозрителните трансакции са свързани с около 1% от икономическата дейност на ЕС. Целта е AMLA да бъде готова до 2024 г. и да започне действителната си дейност най-късно до 2026 г. Тепърва ще бъде взето решение къде ще е базирана.

“Всеки нов скандал с изпиране на пари е още един скандал в повече и тревожен сигнал, че работата ни по запълване на празнотите в нормативната уредба на финансовата ни система все още не е свършена. През последните години постигнахме огромен напредък и понастоящем правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари са сред най-строгите в света. Сега обаче те трябва да бъдат еднакви, а прилагането им - стриктно контролирано, така че предвидените мерки да бъдат наистина ефективни”, каза при представянето на пакета Валдис Домбровскис, изпълнителен зам.-председател на ЕК с ресор “Икономика в интерес на хората”.

Понастоящем правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма обхващат само някои категории доставчици на услуги за криптоактиви. Предложената реформа ще обхване целия сектор на криптоактивите, като всички

доставчици на услуги ще са

задължени да правят

комплексна проверка на клиентите си

С измененията ще се осигури пълна проследимост на прехвърлянията на криптоактиви (биткойн и др.), така че да може да се предотвратява и разкрива евентуалното им използване за изпиране на пари или финансиране на тероризма. Освен това ще бъдат забранени анонимните портфейли с криптоактиви.

Следващият етап е законодателният пакет да бъде обсъден от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Еврокомисията се надява на бърз процес. След като директивата бъде одобрена от институциите на ЕС и бъде внедрена в националното право, новите норми ще започнат да се прилагат.

5 причини мошениците да не

се притесняват от репресиите

Пакетът от мерки срещу прането на пари изглежда амбициозен. Законодатели и анализатори обаче предупреждават, че той може да не е достатъчен, за да премахне незаконните финанси и подозрителната дейност в размер на около 160 млрд. евро в целия блок. “Политико” събра пет причини, поради които перачите на пари може да спят спокойно въпреки репресиите на Брюксел - засега.

1. AMLA няма да бъде създадена за един ден

Новата агенция с годишен бюджет от 45 млн. евро ще наеме 250 души, които директно да контролират най-рисковите финансови институции в ЕС. Но AMLA няма да бъде създадена за един ден. Надзорният орган трябва да започне своите преки задължения едва от началото на 2026 г. Това са почти 5 г. от статуквото, което се оказа неефективно за справяне с мръсните пари. Би било по-разумно да се засилят съществуващите правомощия на Европейския банков орган (ЕБО) срещу мръсните пари и да се подобри неговата погрешна структура на управление, смята шефът на брюкселския мозъчен тръст Център за европейски политически изследвания Карел Лану. Вместо това ЕБО ще бъде лишен от правомощията си. “Ще демотивирате ЕБО да върши работата, която винаги е вършил. Защо трябва да продължи да го е грижа междувременно?”, пита Лану.

2. ЕС все още има слепи точки

Поредица скандали с мръсни пари от 2018 г. насам разкриха сляпа точка в надзора на ЕС върху банките. От години, когато вписват в националното си законодателство мерките за защита от прането на пари, правителствата ги тълкуват по различен начин . Това оставя много вратички, които престъпниците да използват в страни, които не изискват всички предприятия, като например дилъри на диаманти, да докладват за подозрителни трансакции.

Еврокомисията предлага единен правилник, който ще хармонизира правилата на блока, а AMLA ще ги контролира. Законодателните преговори за общи правила обаче може да отнемат години, а все още има столици, които не са въвели дори съществуващите правила на ЕС. През последните години Брюксел предприе репресивни мерки срещу “непослушните” в блока със заплахи от съд и наказания. Всичко това обаче също отнема твърде много време, докато евентуално даде резултат.

3. Други сектори остават уязвими

Преките отговорности на AMLA са ограничени до финансовата индустрия. Това означава, че все още ще зависи от правителствата да се справят с мръсните пари в други сектори, като хазарт, правни услуги и одит. Новият наблюдателен орган ще може да поеме надзора върху конкретни случаи, когато и ако националните власти не успеят да свършат работата си правилно. Но както показват скорошните случаи от Дания и Естония, е трудно да се определи точно къде националните надзорни органи спят. “Нито един орган на ЕС не може да надзирава всички правоприлагащи органи за борба с изпирането на пари, особено в нефинансовия сектор, като търговия със стоки, недвижими имоти, адвокати и хазарт”, казва германският евродепутат от зелените Свен Гиголд.

4. Даркнет може да заобиколи правилата

Финансите стават все по-дигитални. Така че съвсем естествено е част от пакета на ЕК да е насочена към финансовите технологии. Целта е да се въведат изисквания за оповестяване при покупка и продажба на криптоактиви в рамките на ЕС. Това означава, че всяка компания в ЕС, която прехвърля цифров актив във или извън блока, ще трябва да предостави подробности за това кой движи парите. Въпреки това интернет е глобален и правилата за разкриване все още може да бъдат избегнати през тъмната мрежа чрез китайски доставчик на криптоактиви, който да прехвърли средства в Русия например.

5. Борба за власт

Дори ако законодателите на ЕС бързо постигнат съгласие относно общите правила и състава на AMLA, съществува риск политиката за равномерно разпределение на европейските органи да забави планирания за 2024 г. старт на работата на надзорния орган. Нищо няма да може да се задейства, ако столиците не се споразумеят къде да започне строежът. Агенциите на ЕС идват с влияние и сила, като същевременно стимулират националните икономики с техните добре платени служители. Столиците са готови да се борят със зъби и нокти, за да си осигурят печалбата от дадена агенция. Наскоро това бе демонстрирано при преместването на ЕБО от Лондон в Париж.

Германската фондова индустрия BVI вече излезе с призив към правителството да се бори за това надзорният орган да бъде на нейна територия. “Германското правителство трябва да се бори Франкфурт да стане седалище на новия европейски орган”, заяви Томас Рихтер, изпълнителен директор на BVI. “Не трябва да се допуска неуспехът при местенето на ЕБО да се повтори.”

Автор на статията

Пламена Томева Пламена Томева


Споделете статията

Четете още