340 издатели в регистъра за медии, но пак има анонимни онлайн, които и МВР не открива

https://www.24chasa.bg/novini/article/10021126 www.24chasa.bg
Хартиените издания е лесно да бъдат намерени заради начина си на разпространение.

Добросъвестните са много уязвими, защото разкриват търговските си тайни

11 медии и техните собственици се оказаха тайна за две министерства, след като пропуснаха - умишлено или не, да се впишат в регистъра на медиите през миналата година. Министерството на културата, което поддържа регистъра, се видя принудено да потърси помощ от МВР, за да ги открие. След запитванията само една от тях - сайтът newsbul.com, вече е вписана и за 2020 г., и за настоящата 2021-а.

Останалите 10 продължават да липсват от регистъра. (Виж кои са в карето долу.) От тях само една медия е вестник - безплатният “19 минути”, другите са все онлайн сайтове, сред които и електронният вариант на “19 минути” - 19min.bg.

“Сивата зона са онлайн медиите”, обяснява Мехти Меликов, директор на дирекция “Авторско право и сродните му права” към МК, която се занимава с регистъра. В процеса на работа от дирекцията установяват, че нито те, нито МВР могат да достигнат до определени издатели, особено когато медийните доставчици полагат специални усилия да се укрият в интернет пространството.

Кой влиза в

регистъра

на медиите?

Проверката на пръв поглед изглежда лесна, тъй като той е публичен и в него се вижда, че всички най-популярни медии на практика са подали декларации и данните им за собственици и приходи вече са известни на обществото.

Не е толкова лесна обаче, когато стане ясно, че тези факти на практика са непроверими. Министерството на културата няма правомощията да проверява, нито да контролира доколко данните в декларациите са истински или пълни, дали например са посочени всички източници на безвъзмездно финансиране и кредитиране.

Иначе тази година в регистъра са постъпили 340 декларации на доставчици на медийни услуги, 20 - на разпространители на периодични печатни произведения, всички те подадени до 30 юни - срока, поставен по закон. За сравнение през 2020 г. декларациите на доставчиците са били 361, а на разпространителите - 31.

Може би сега ще има и още, тъй като Министерството на културата дава неписан толеранс от време с единствената цел регистърът да бъде колкото се може по-изчерпателен.

Това показва сухата статистика за броя на добросъвестните издатели и разпространители, длъжни да декларират дейността и публичните си приходи по закона с незапомнящо се име (Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ).

Работата по закона, променен през 2018 г., обаче показва два основни недостатъка:

- административният орган не може да контролира достоверността на информацията, която събира,

- не може и да идентифицира всички неподали декларация и да ги накаже.

Никой в министерството не гарантира, че това са всички медии у нас, най-малкото защото списък, по който да се провери “присъственост”, липсва. Впрочем такъв не е нужен за телевизиите и радиата, които влизат и в регистрите на Съвета за електронни медии. “Хартиените издания също могат да бъдат открити лесно, тъй като за да се разпространяват, най-малкото влизат в договорни отношения с “Български пощи”. Стигнахме до много такива медии именно чрез “Български пощи”, от които поискахме конкретни договори за медии, за които се бяхме самосезирали”, обяснява Меликов.

Почти невъзможно е обаче да бъдат открити български онлайн сайтове, които

често ползват

чуждестранен хостинг

Те продължават да са анонимни, след като в тях липсват идентификациите, чрез които медиите биват разпознати - редакционно каре, адрес, телефони или мейли за контакт. Често липсват дори рекламодатели, от които да се разбере с кого са сключили договор за реклама в съответния сайт.

Така тези, които се крият като собственици, не могат да бъдат намерени, нито глобени. Затова пък “наказани” са добросъвестните - защото трябва да подават доста декларации с идентична информация на много места. Случи ли се да закъснеят, получават акт.

Глобени поне засега - след две последователни кампании за деклариране, откакто законът действа по новите промени в него, няма. Същевременно санкциите са толкова високи, че приложени към регионалните вестници примерно, могат да изхвърлят медията от пазара изобщо. За първо нарушение те са

между 10 000 и

15 000 лв., при

повторно - от 20 000

до 30 000 лв.

“Съставите на административно нарушение не правят разграничение между подал със закъснение и неподал изобщо, защото задължението е фиксирано във времето - до 30 юни, като не е предвидена отделна санкция за закъснение. Дори и подал един месец по-късно, си неизряден. Въпреки че е очевидно, че тежестта на нарушението е минимална в сравнение с този, който изобщо не е подал”, казва Меликов.

Още повече че добросъвестният издател, независимо от закъснението, представя всичките си данни заедно с голямо количество договори и финансиране, което го прави изключително уязвим. Това е причината, поради която по отношение на такива издатели до момента не е образувано производство, обяснява Меликов.

Отделно от това са техническите трудности, които срещат издателите. Може да изглежда маловажно, че всеки един договор примерно трябва да се вписва отделно онлайн, но тъй като те обикновено са много за цяла година, това е доста трудоемко и дълго. От друга страна, голяма част от изискуемите данни копира информация от Търговския регистър.

Точно защото много подобни данни се подават от медиите в различни институции, в момента се сформира работна група, която да предложи промени, за да се компенсират някои недостатъци на закона и евентуално да се намали административната тежест за медиите, а вероятно и да се предложи намаляване на санкциите, обяснява Меликов. Уместно ли е например една телевизия да декларира едни и същи обстоятелства в СЕМ, в Министерството на културата и в Търговския регистър?

Същевременно няма възможност да се заличат някои данни, които представляват търговска тайна - например сумите, за които е подписан конкретен договор. По закон се предоставят не рекламни договори, а такива, които са сключени с конкретен тип контрагенти - политически партии, държавни или общински фирми или с такова участие, или когато се получават пари от европейски програми и фондове. Също и договори с фирми, чийто бизнес е регулиран - банки и застрахователни дружества. Така обаче се обезсмисля законът за защита на търговската тайна, който урежда защита от неправомерно разкриване, както и законът за достъп до публична информация, обясняват адвокати.

В този смисъл законът за депозиране на печатните издания, с който се изисква попълването на регистъра, не изпълнява обществената си функция. В същото време обществените очаквания и нужди са огромни - да се изсветлява медийната собственост. За да се случи това, в регистъра трябва да са декларациите на всички медии, както и да се знае, че посочените вътре лица действително са медийните собственици. Капацитет за събирането на цялата тази информация обаче администрацията няма.

Затова контролната дейност се извършва по два основни начина - или дирекция “Авторско право и сродните му права” към МК се самосезира, включително и от медийни публикации, или

по сигнал на

граждани или

организации

Собствените проверки на министерството се планират по критерии, за да няма произвол и поръчково атакуване. През 2020 г. например са били проверени всички централни издания, включени в каталога на “Български пощи”. Проверки могат да се направят и по докладите на Сметната палата, където всички партии се отчитат с кои медии са сключили договор по време на предизборни кампании.

Контролната кампания тази година все още не е започнала заради толеранса от време, отпуснат за вписване на медиите от Министерството на културата.

Заради невъзможността да бъдат открити анонимните сайтове Меликов е на мнение, че онлайн новинарските услуги на български език би било добре да преминат на някакъв тип уведомителен режим. Повод за това е фактът, че анонимните медийни източници не допринасят за качеството на медийната информация, а по-скоро подпомагат разпространението на фалшиви новини, защото това е информация без адресант, не знаеш кой ти говори и каква цел преследва.

ТЪРСЕНИ ДОСТАВЧИЦИ НА ОНЛАЙН УСЛУГИ

Министерството на културата е пратило 8 запитвания към МВР за съдействие за установяване на доставчик на онлайн услуги. Те са свързани със следните сайтове:

1. newsbul.com. Впрочем сайтът вече присъства в регистъра.

2. troyanpress.com - публикува новини за Троян и региона, който включва градовете Дряново, Ловеч, Луковит, Плевен, Тетевен, Угърчин. Контакти липсват, единствено може да се прати писмо на имейл адрес.

3. Електронните сайтове “Информиран.нет” (https://www.informiran.net/), “Чудослав” (https://4udoslav.writeas.com/) и “София таймс” (https://thesofiatimes.com/).

За първите два “24 часа” прави разследване през 2018 г., когато установи, че Арман Бабикян и Добри Божилов са регистрирали домейните за интернет страниците и ги плащат по онова време. Самият Бабикян тогава отрече да е техен собственик.

4. Доставчика на медийни услуги, създаващ вестник “19 минути” и електронното му издание https://19min.bg. Собственик на вестника и сайта е “БАЛ Медия” АД. От Министерството на културата обясниха, че са се свързали с дружеството, но въпреки това то не е подало декларация.

5. sofia.media - сайтът пуска статии и новини за столицата. В него няма посочени контакти, нито редакционен екип.

6. vestonosec.net - рекламира се като сайт за актуални пикантни новини от България и света, но се обновява сравнително рядко - по една статия на 2-3 дни, предимно свързана с лица от политиката и властта. Не е ясно кой го списва, не са посочени нито автори, нито адрес и телефон.

7. novinarnik.net - също анонимен сайт, описващ себе си като “независима онлайн медия за новини, анализи и коментари”. Същевременно уточнява, че “екипът на novinarnik.net не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията, и не гарантира за истинността ѝ”.

8. burgasdream.com - богат на информация сайт предимно с новини от Бургас, има и рубрики на английски и на руски език. Единствената възможност за контакт с екипа обаче е да се прати мейл. Имена и адрес никъде не са посочени.

Някои от търсените доставчици са открити, но впоследствие така и не са предоставили своите декларации за регистъра, обясниха от Министерството на културата.