Бизнесът приема само някои от промените в бюджета

https://www.24chasa.bg/novini/article/10023133 www.24chasa.bg
Тристранката СНИМКА: Йордан Симeонов

Българската стопанска камара приема само някои от промените в бюджета, които се разглеждат днес на тристранката. това личи от разпространено днес становище на БСК.

Организацията се въздържа от подкрепа за промените в Закона за бюджета на НЗОК, приема само задържането на тавана на осигурителните вноски на 3000 лв. от промените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а за промените в Закона за бюджета за 2021 г. иска още пояснения, се посачва в становището на камарата. 

Вижте цялото становище: 

Предвид насроченото за 26 юли 2021 г. заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, приложено представям становището на Българска стопанска камара по законопроектите, включени за обсъждане в дневния ред.
I. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.
Не става ясна необходимостта от приемане на предлагания проект на закон, доколкото § 1. (1) на Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. предвижда, че: „Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК по решение на Надзорния съвет на НЗОК.“ Липсва анализ на изпълнението на бюджета по отделни пера и обосновка за кои дейности има нужда от допълнително финансиране.
С оглед на горното се въздържаме от подкрепа.
II. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
Подкрепяме избрания подход за увеличаване на размера на пенсиите, доколкото се увеличава ролята на приноса на лицето към осигурителната система. Разбираме мотивите на Министерството на труда и социалната политика, но отчитаме и несигурността на ситуацията в момента: предстоящо сформиране на редовен кабинет и липса на ясна визия на политическите партии по отношение на актуализиране на размера на пенсиите, съществува разминаване с предвижданията в областта на пенсионната политика, заложени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2021-2023 и Конвергентната програма от м. април 2021 г.
Смятаме, че подобни предложения следва да се разглеждат в рамките на бюджетната процедура за 2022 г., в рамките на която да са ясни и параметрите на очаквания максималния осигурителен доход, размерът на осигурителните вноски, както и този на данъните ставки. Необходима е и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, с която да се осигурят бюджетните приходи през следващите 3-5 години, както и възможностите да се покриват допълнителните социални плащания в размер на 1.8 млрд. лева, като едновременно с това се осигури прогнозираното намаляване на бюджетния дефицит.
Предлагаме да се обмисли възможността за плавно стъпаловидно увеличаване на коефициента всяка година, до достигането му до определен размер, съобразно възможностите на бюджета и след представяне на разчети на НОИ. Подобна стъпка може да е увеличаване на коефициента от от 1.2 през 2021 г. на 1.25 през 2022 г., 1.30 през 2023 и пр. По този начин ще се осигури предвидимост за осигурените лица и няма да се оказва прекомерен натиск върху бюджета. Трябва да се оцени и въздействието на тази промяна при лица работили при първа и втора категория труд, чиито стаж се преизислява към трета категория, и би представлявало непропорционално голяма тежест на стажа при вдигане на коефициента и съответно необосновано голямо увеличение на пенсията.
Предлаганото увеличение за максималния размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) амортизира достигнатите съотношения спрямо социалната пенсия за старост, минималната пенсия за ОСВ, и средната работна заплата (1500 лв. към м. март 2021 г.). По такъв начин допълнително намалява мотивацията за осигуряване върху реалния размер на осигурителния доход при лицата с по-високи трудови възнаграждения, разкъсва се връзката между осигурителния принос на осигурените лица и размера на получаваните и новоотпуснати минимални пенсии, намалява общото доверие и привлекателност на осигурителната система и нарастват стимулите за полагане на недеклариран труд.
В тази връзка следва да се оцени възможността за увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях, от 1440 лв. на 1600 лв, ръст от 11,11 %, който е 2 процентни пункта, съответно 4 процентни пункта по-нисък от предвиденото нарастване на минимална пенсия за ОСВ и социална пенсия за старост.
Подкрепяме запазването на тавана за максимални осигурителен доход на 3 000 лв., запазване размерите на осигурителните вноски, респ. нулевия размер на вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
Следва да се има предвид, че ниското равнище на разходи за публични пенсии от 8,3 % от БВП, при средното за ЕС 11,6 % се дължи преди всичко на приблизително изравненото съотношение на броя на осигурените лица на условно пълно работно време спрямо броя на пенсионерите. За сравнение, до 1990 г. това съотношение в България надхвърляше 2,5 към 1. Този проблем обаче, не трябва да води до натоварване на бизнеса и на лицата, които се осигуряват, с прекомерна тежест, защото това стимулира миграция на активното население и нарушава конкурентоспособността на икономиката.
III. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021г.
1. Предвид продължаващата пандемия от предизвикана от разпространението на COVID-19 и необходимостта от обезпечаване на средства за фискален отговор на предизвикателствата, свързани с нейното овладяване, Българска стопанска камара споделя виждането за необходимост от актуализация на държавния бюджет. В тази връзка изразяваме принципна подкрепа на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021г.
Мотивите ни за това са:
необходимостта от подготовка на здравната система за следваща вълна на COVID;
необходимостта от продължаване на подкрепата за българския бизнес с оглед възстановяването на пострадалите отрасли от досегашните вълни на пандемията и противодействие на негативните ефекти върху българските фирми от потенциална следваща вълна;
ограничаване на размера на допълнителните възнаграждения за служителите на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за ограничаване на разходите на ведомства, предвид необходимостта от плащанията по влезли в сила съдебни решения, по които КЕВР е осъдена да заплати суми в големи размери, надхвърлящи 1,7 пъти утвърдените разходи по бюджета на комисията за 2021 г. Вярваме, че този принцип следва да бъде по-широко прилаган и по отношение на други държавни структури.

2. Предвидените 400 млн. лв. разходи за подпомагане на бизнеса и програми за заетост, са определени единствено за подпомагане на заетостта и дофинансиране на т.нар. мярка „60/40“ до края на годината. Безспорно, подкрепа за заетостта е нужна и приветстваме това решение.
3. Буди безпокойство липсата на предвидени средства, скоито да бъдат компенсирани търговци, чиято дейност би могла да бъде преустановена или ограничена при евентуална четвърта вълна от Covid-19 и налагане на нови ограничителни мерки. Това би препятствало възможността програмата, изпълнявана от НАП за компенсиране на търговците чрез подкрепа за оборотен капитал, да бъде активирана отново. В тази връзка, разчитаме на разяснение в рамките на заседанието по отношение на възможностите за финансиране на подобна схема от други източници. Подчертаваме, че в случай на принудително ограничаване на дейността на фирмите не може да се очаква от тях да кандидатстват за кредити.
4. Подкрепяме предвиждането на 30 млн. лв., предвидени за подпомагане на въздушните превозвачи.
5. Изразяваме резерви по отношение на предвидените 53,4 милиона лева за увеличение на разходите за персонал на МВР, ГДИН и ГДО. Необходимостта от предоставянето им е бланкетно обоснована. Поддържаме многократно изразяваната в годините назад позиция, че предоставянето на допълнителни средства трябва да става на база индикатори за ефективност. Постоянното увеличаване на разходите за персонал (изпреварващо повишаване на заплатите) в публичния сектор не трябва да намалява конкурентоспособността на частния бизнес (и да оказва непрекъснат непланиран натиск върху неговите издръжки) и следва да се извършва след подробна и конкретна аргументация.
И към момента рзходите за персонал в МВР са най-високи, като надхвърлят 1,8 мрд. лева, следвани от Министерство на отбраната с над 1, 2 млрд. лв., а България отделя най-висок дял в ЕС спрямо БВП за обществен ред и сигурност – 2,8 %1
С оглед на горното предлагаме мотивите към Законопроекта да бъдат допълнени с обосновка за необходимостта от увеличаването на разходите за персонал на МВР, ГДИН и ГДО, анализ как това ще подобри ефективността на тези структури спрямо сценария без такова допълнително финансиране, както и към кои области на политика/бюджетни програми се отнасят тези допълнителни разходи.
6. Смятаме, че с оглед по-голяма прозрачност и предвидимост, предвидените в мотивите на законопрокта индикативно разпределение на суми, предвидени за Министерство на труда и социалната политика следва да намери отражение и в проекта на бюджет. По този начин ще се учвеличи и контролът и отчетността на разходваните средства.
7. По отношение на увеличения размер на вноската на Република България към в общия бюджет на ЕС, свързан с регламента относно резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит, бихме искали да получим актуална информация за предприетите действия от българската администрация за участие на български компании като бенефициенти по този инструмент.