Лозан Панов: Единната информационна система на съдилищата е опасна за правосъдието

https://www.24chasa.bg/novini/article/10026347 www.24chasa.bg
ЛОЗАН ПАНОВ

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов е изпратил до министъра на правосъдието, с копие до Висшия съдебен съвет, становище относно Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), съобщават от ВКС.

Документът, озаглавен „Защо е опасна за правосъдието новата ЕИСС“, е подкрепен от 69 върховни съдии. С него те се обръщат към министъра на правосъдието и към цялата юридическа общност, за да предизвикат дискусия поради отказа от страна на ВСС да откликне на огромното недоволство, което вече масово се надига сред съдиите от всички съдебни райони и всички инстанционни нива в страната.

Според магистратите така наречената единна информационна система нито е единна, нито е система. Посочвайки само малка част от множеството проблеми, които са пренебрегнати от възложителя и очевидно не могат да бъдат отстранени от изпълнителя, върховните съдии смятат, че ЕИСС не само не води до по-бързо и качествено електронно правораздаване, но връща съдебната власт години назад – бавна, некачествена и най-вече безсмислена система, която не е подчинена на основната цел при създаването u – да съдейства за извършването на цялостна реформа в съдебната система, което да доведе до по-бързо и ефективно правосъдие, а оттам и до по-пълноценно усещане за справедливост в обществото.

Разпоредбата на чл. 102а от ГПК предвижда, че съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на ЗСВ, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин, а системата напълно изключва този друг начин. За да се спази достъпността на правосъдието към настоящия момент – конституционен принцип, съдебните актове се изготвят и на хартиен носител, който също се подписва от съдиите, т. е. създават се два оригинала на един и същ съдебен акт.

С новия чл. 247, чл. 1 от НПК изрично се предвижда, че електронно дело се образува едва с поставяне на началото на съдебното производство като самостоятелна фаза от наказателния процес, а не с образуване на отделно съдебно дело пред конкретен съд. Когато не е образувано електронно дело още от самото начало на производството, съдебните актове по чл. 33 от НПК, включително и присъдите, не могат да имат друга форма, различна от тази, по която се провежда съответното наказателно производство. Недопустимо е процесуално изготвените документи в съдебна фаза от наказателното производство да имат различна форма – в една част делото да бъде на хартиен носител, а само съдебните актове (включително и присъдите) да бъдат в електронна среда. Това разкъсва единството на наказателното производство и прави невъзможно запознаването на страните с делото – те нямат достъп до ЕИСС, категорични са съдиите.

В документа се казва още, че по отношение на текста на подписан, но необявен акт е невъзможно да бъде извършена техническа корекция от съда, като това е позволено само на „наблюдаващите специалисти“ и поправка може да се извърши само ако те – които не са част от съдебния състав, постановил акта, и въобще от съдебната система, разрешат корекцията да бъде извършена. „За авторите на програмата очевидно не съществува разпоредбата на чл. 246 от ГПК, според която само след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. Тази програма е забранила по същество и приложението на чл. 247 и чл. 248 от ГПК, които допускат поправка на фактическа грешка, допълване или тълкуване на вече постановен съдебен акт. При действието на ЕИСС, ако страната поиска поправка, допълване или тълкуване на вече постановения акт, ще получи и ново електронно дело, за да може отново всички да си „поставят множество задачи“, а не бързо да бъде постановена исканата корекция... Така единната информационна система се оказва „господар“ на процеса“, констатират върховните съдии. Те допълват, че съществува неписана забрана от същите тези създатели на програмата да се спазват и други разпоредби на ГПК, като например тази на чл. 213 от ГПК, предвиждаща възможността да се обединяват дела за общо разглеждане. Ако делото бъде изпратено в друга инстанция за отстраняване на административни пропуски, при връщането му обратно системата изисква да се образува ново дело, да се разпредели отново на съответен състав, без при това по първото дело да е издаден какъвто и да било правораздавателен акт.

Според върховните съдии е напълно неясно и защо в системата са поставени в отделни стъпки мотивите и диспозитивът на иначе единния и неделим съдебен акт, в нарушение на всички процесуални принципи.

В становището се посочва, че по много от делата съдът бива сезиран със саморъчно написани молби, като например от страна с искане да се допусне безплатна правна помощ по вече образувано дело, но в ЕИСС ще се постави начало на ново такова, след което съдии и служители, като направят стотици „стъпки“, отваряйки и затваряйки различни „страници“ в системата, приемайки и изпращайки си „задачи“ в нея, пак на хартиен носител трябва да изпратят крайния акт на Бюрото за правна помощ, откъдето отново на хартиен носител ще се върне актът, с който се посочва кой адвокат е определен за осъществяване на правната помощ, и пак след множество „задачи“ този адвокат евентуално ще се окаже пълномощник на страната, но по ново електронно дело.

Изготвянето и изпращането на съобщения и призовки до страните, издаването на удостоверения, съпроводителни писма и особено издаването на преписи от приложени по делото документи изисква служителите да си създават множество „задачи“, да си ги „приемат и изпълняват“, да „поставят задача и на съдията“ – да разпореди или откаже издаването им, и едва след няколко дни или дори седмици евентуално да се предостави поисканият документ на страната, отново на хартия, тъй като за нея не съществува законово задължение да посочи и въобще да разполага с електронен адрес. Не е съобразено и обстоятелството, че в НПК е регламентирано, че връчването на призовки, съобщения и книжа на обвиняем и на защитник в съдебната фаза може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, когато са посочили електронни адреси, а съгласието може да бъде оттеглено по всяко време, т. е. отново липсва задължително електронно призоваване и съобщаване. Няма отговор и на въпроса, след като един акт е създаден и обявен като електронен документ, а бъде връчен на страната на хартиен носител, защото тя не е длъжна да посочи електронен адрес, от кой момент следва да се приеме, че последната е получила документа, като е известно, че пропускането на някои срокове води до загубване на права.

В програмата е пренебрегната и разпоредбата на чл. 234 от ГПК, според която за всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните, като съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Това право на страните отново е напълно „заличено“ от процеса по силата на ЕИСС, тъй като за програмата не съществува съдебният протокол, който се изготвя в залата на хартиен носител, а и страните нямат задължение да се явят „въоръжени“ с електронен подпис в съдебно заседание. Същите проблеми възникват и при приложението на разпоредбата на чл. 382 от НПК, т. е. при одобряване на споразумение от наказателния съд, с което се прекратява производството по делото.

При следване на задачите в ЕИСС по същество не може да се проведе и производство по определяне на срок при бавност – чл. 255 – 257 от ГПК, тъй като страната, която сезира съда, не е длъжна да извършва това процесуално действие чрез електронен документ, нито пък е предвидено как молбата u да бъде разгледана от по-горния съд.

В ЕИСС съществува опция за издаване на електронен изпълнителен лист, като изработилите я специалисти изобщо не са се съобразили с факта, че съобразно действащите процесуални права електронна система за съдебно изпълнение все още не съществува и изпълнителният лист следва да бъде издаден на хартиен носител в единствен екземпляр.

„Няма и яснота по отношение на това как ВКС ще образува съответни дела и ще се произнася при вземане на решения от Пленума (например, за да се даде становище по дело на Конституционния съд), по тълкувателните си дела (дейност, която е от съществено значение за уеднаквяване на практиката), нито по дела, изискващи образуване на смесени състави съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 9 от ЗСВ със съдии от Върховния административен съд, които, за тяхна голяма радост и за радост на страните по административни дела, не са част от тази напълно непригодна за работа система, като последната (отново в противоречие със закона) не допуска като възможност последните да бъдат „включени“ в състава, който ще разгледа спора, по който е образувано дело по спор за подведомственост във ВКС“, се казва в становището.

Според върховните съдии буди пълно недоумение и фактът, че дела, които не са започнали като електронни – за отмяна на арбитражни решения по Закона за международния търговски арбитраж, по дисциплинарни производства по Закона за частните съдебни изпълнители и по вписвания по Закона за адвокатурата, внезапно ще се трансформират в електронни такива пред ВКС, но, разбира се, по тези проблеми авторите на тази „иновационна“ система отново мълчат, при това при наличието на съществуваща разпоредба в чл. 360з, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която електронното дело е съвкупност от свързани електронни записи в информационната система на органа на съдебната власт, а не и на други органи, извън тази власт.

Налице е съществено несъответствие на основни положения в системата с актуалната законова рамка. Липсва ясен алгоритъм за подписване на актове, по които има особено мнение, както и хипотеза, при която докладчикът е на особено мнение и на основание чл. 33, ал. 5 от НПК мотивите се изготвят от друг член на състава. Още по-голям хаос създава иначе лесното и бързо за осъществяване процесуално действие по отвод на член от състава от разглеждането на конкретно дело.

В становището се казва, че всички опити от страна на съдии от всички инстанции да посочат на ВСС проблемите и да потърсят помощ същите да бъдат разрешени преди въвеждането в действие на системата, за да не се намалява бързината и влошава качеството на правосъдието и да не се накърняват правата на страните, са подминавани с обяснението, че системата в бъдеще щяла да бъде подобрена. Върховните съдии пишат: „Само че колегите юристи от ВСС очевидно са забравили, че Законът за задълженията и договорите в разпоредбата на чл. 265, ал. 2 предвижда, че ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката и ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора, а не необосновано да оправдава изпълнителя за неизпълнението му с абсурдния аргумент че изработеното щяло да стане „полезно“ след време. Лишено от каквато и да било опора в закона е и решението на ВСС при отстраняването на така наречените „грешки“ изпълнителят да бъде „поканен“ отново, като необосновано дори му бъде заплатено допълнително възнаграждение за това, че самият той очевидно не е изпълнил качествено възложената му работа.“