Съсобственикът на "Еврохолд" Асен Христов: Няма скрит инвеститор в сделката с CEZ

https://www.24chasa.bg/novini/article/10032579 www.24chasa.bg
Асен Христов

Няма скрит инвеститор в сделката, при която "Еврохолд" придоби българския бизнес на чешката държавна компания CEZ. Това обяви в интервю пред Би Ти Ви Асен Христов, един от съсобствениците на холдинга и председател на надзорния съвет.

"Няма и няма как да има. Всичките тези фейсбук новини и слухове ще се радвам, ако някой има доказателства да дойде да ги представи. Няма как в публична компания да има нещо скрито", обяви той.

Както и преди години отново каза, че е имало структури извън България, които се опитвали да попречат на сделката или пък да придобият компанията. "Това наистина е стратегически актив. Смятам, че е добре, че е в български ръце, защото е по-лесно и за регулаторите да се грижат." Обяви, че сделката е политически защитена заради участието на международни банки във финансирането й.

Цената по сделката е 335 млн. евро, но отделно трябва да се плати за покупката на дяловете на миноритарните акционери на CEZ, за което ще са нужни около 100 млн. евро още и затова и самият Христов посочи, че сделката е за около 525 млн. евро.

Сделката бе финансиране едновременно чрез кредити от няколко финансови институции и от набраните от самия холдинг през Българската фондова борса 80.5 млн. лева чрез емисия акции.

До сделката с "Еврохолд" се стигна след няколко провалени опита на чешкото дружество да излезе от България. Първо през 2017 г. избраният купувач - търговецът на ток "Фючър енерджи", фалира. След това CEZ избра дружеството "Инерком" на Гинка Върбакова, но след голям политически скандал и този опит пропадна въпреки жалбите в Комисията за защита на конкуренцията.

"Еврохолд" също стана обект на странни решения от страна на регулатора, с които получи спънки по пътя към сделката.

Пред Би Ти Ви днес Христов напомни, че сделката продължи 3 години, като около нея е имало "най-различни интереси. Сигурно е имало и политически, и държавни".

Имаше един момент, в който КЗК ни спря, друг момент, когато ни пусна, аз още нямам обяснение за тези случаи, обяви той. Допусна, че много вероятно в тези случаи е ставало дума за държавен интерес. За комисията каза, че "там също работят хора" и в даден момент е надделяло мнението на част от тях, а когато холдингът е предоставил повече информация по сделката, са надделели тези "с друго мнение" Допусна, че за това "сигурно е имало държавен мотив".

През миналата година изтече запис, в който с глас, приличащ на този на бившия премиер Бойко Борисов се чува: "Раздуйте това, че вкарах КФН (Комисията за финансов надзор - бел. р.) по "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно..."

Днес Христов коментира, че и в двете посоки се е работело - да се насърчава и да се спира сделката. "Не мога да кажа, че някой конкретно я е спирал... Важното е, че сделката се случи", посочи той. Каза, че е получила регулаторно одобрение преди изборите на 4 април, но допусна, че промяната в политическата обстановка след това е допринесла за това да се случи сделката.

На въпрос защо холдингът влиза в енергетиката, при положение че досега се занимава с финанси и автомобили, Христов обясни, че има решение да се раздели с автомобилния и лизинговия бизнес и в портфолиото му остават застраховането и енергетиката, а и двете са в сферата на услугите.

Напомни, че според одобрен вече план от страна на енергийния регулатор за период от 3 години в ЧЕЗ трябва да се вложат по 85 млн. лв. годишно, които са калкулирани в цената на тока и не са причина за следващо поскъпване.

Сред плановете за ЧЕЗ изреди това, че ще се засили отдела за работа с клиентите и ще се създаде възможност потребителите напълно електронно да обслужват сметките си. В отговор на въпрос за токови удари, при които уредите на клиенти на компанията се повреждат, той допусна, че това може да се регулира, като клиентите доброволно решат за сключат застраховка на стойност 50 ст. или лев, с които да се оскъпи месечно сметката им за ток. Това обаче е идея, която не е уредена законодателно в момента.