Високата стойност на синьото гориво и използването му като преходно по пътя на ЕС към зелена икономика гарантират, че бизнесът с газ ще е атрактивен още поне 30 г.
Газ от Русия, Азербайджан, САЩ, Катар, Алжир вече е достъпен за България, която допреди няма и година получаваше гориво само от Русия. Разнообразието от източници на доставки обаче не означава евтин газ. Дори напротив - той ще е скъп поне до края на годината.
Причината - повишеното му търсене заради възстановяването на световната икономика, горещото време в Азия, което вдигна потреблението на ток, намалените доставки на втечнен природен газ с над 20%. Поради дефицита основният доставчик на европейския пазар - “Газпром”, би могъл да увеличи доставките, но не го прави, за да засили натиска за завършването на газопровода “Северен поток 2”.
И така газът си остава скъп. А прогнозата на “Булгаргаз” е, че до края на годината на европейските борси той ще стигне до 40 евро при 35 за мегаватчас в момента. У нас газовото дружество предлага от август цената да е 55,84 лв. за мегаватчас, което е увеличение с 12% спрямо юли.
От януари насам, с изключение на март, всеки месец газът поскъпва. В първия месец на годината мегаватчас струваше 26,93 лв., което означава, че
цената му
сега почти
се е удвоила
Високата стойност и използването му като преходно гориво по пътя на ЕС към зелена икономика правят газа атрактивен. А експерти очакват това да е така поне за още 30 г. Защото природният газ се оказва горивото, чрез което се постига най-бърз достъп до контролирано производство на ток. Битовата газификация също ще се развива основно заради все по-строгите изисквания на ЕС за намаляване на замърсяването с фини прахови частици. Индустрията все по-често ще търси газ, тецове ще трябва да се откажат от въглищата, а докато се развият проектите за алтернативни горива като зелен водород например, отново ще се разчита на природен газ.
Затова и не е изненадващо, че през последния месец на българския пазар настъпи развижване. А то няма как да остане незабелязано заради появата както на напълно нови играчи, така и на познати, но в нова роля.
Едър нов играч
се появи в
четвъртък,
когато лиценз за търговия с природен газ взе фирма “Енергико Трейдинг България”. Управител на компанията е Валентин Златев, който до есента на 2020 г. бе в ръководството на “Лукойл България”. Той има и акционерно участие в “Енергико Трейдинг България”, но мажоритарен собственик е швейцарската компания “Литаско”. Тя управлява глобалните доставки на нефт, газ и петролни продукти за групата “Лукойл”.
“Енергико Трейдинг България” е поискала лиценз за максималния срок от 35 години, което е обосновано с аргумента, че дружеството има сключен дългосрочен договор за доставка на природен газ със стратегически клиент с национално значение. КЕВР обаче даде 10-годишен лиценз с аргумент, че пазарът на газ е динамичен и не може да се прогнозира какво ще се случи на него за по-дълъг период.
Стар играч, но в нова роля пък е “Овергаз”, след като
50% от
компанията
станаха
американски
Няколко месеца по-раво - до април, тези проценти все още бяха на “Газпром”. Руската компания бе заместена от “Линден енерджи” и така “Овергаз” отново даде заявка да се върне на пазара като търговец и доставчик. Защото от 2016 г., когато най-голямата частна газова компания престана да бъде посредник при доставките на руския природен газ за България, “Овергаз” е предимно потребител.
“Линден” обаче е резервирала 10% капацитет в газовата връзка между България и Гърция (IGB). А директорът на “Овергаз” Светослав Иванов се надява този капацитет да е общ. Така “Овергаз” иска освен дял от пазара в България да е и акционер в терминал за втечнен газ в Албания и да развива газови мрежи и интерконектори между Албания и Северна Македония и Албания и Косово.
Основател на “Линден” е американският лобист Стивън Пейн. Той има завидна кариера като консултант по различни бизнес проекти, включително и в енергетиката. През юли 2008 г. той бе заснет тайно, докато обсъжда договор за лобиране срещу дарение от 250 000 долара за бъдещата президентска библиотека на Джордж Буш.
Експерти коментират, че реално
в България има
диверсификация
и в пъти
по-голям
капацитет,
отколкото е
потреблението
Всеки, който си резервира капацитет на търговете на “Булгартрансгаз”, може да внесе газ от терминала за втечнен газ с произход от САЩ, Катар, Алжир, или да си поръча тръбопроводен газ от Нидерландия.
Капацитетът е 15 млрд. куб. м на “Балкански поток”, 3,5 млрд. обратен поток от Гърция към България, налице е капацитетът на Трансбалканския газопровод, по който преди се транзитираше руски газ към Турция, Гърция и Северна Македония. Той е към 25 млрд. куб. м, твърдят специалисти. Очаква се и българо-гръцката газова връзка, която на година може да транспортира 3 млрд. куб. м. Едната тръба е пълна, но с газ в обратна посока. Може да се купува от хранилищата в Украйна, транспортира се и от находищата в Румъния. Така че при малко над 3 млрд. куб. м потребление у нас има капацитет на транзитните газопроводи, а и на интерконектори за 45 млрд. куб. м.
И това предизвиква сериозен интерес към този бизнес, защото на борсата “Газов хъб Балкан”
са регистрирани
45 търговци на
природен газ
С-ред участниците на борсата големите потребители са “Топлофикация София”, “Овергаз”, “Неохим”, “Стомана Индъстри” , “Златна Панега Цимент” и др. Тук са енергийните търговци ЧЕЗ и ЕВН, ОМВ с две компании. Присъстват и регионални и международни играчи като гръцката ДЕПА, Axpo Bulgaria, DANSKE COMMODITIES, която е позната и от електроенергийния пазар, люксембургската DXT International, която е търговец и на втечнен природен газ, ELP Edisom, чиито акционери са “Хеленик Петролиум” и италианската “Едисон”. Втората е акционер в българо-гръцката газова връзка.
На пазара у нас е и “МЕТ енерджи”, фирма на групата МЕТ, която е регистрирана в Швейцария. Тя резервира капацитет в “Балкански поток”, а в началото на годината купи петия по големина вятърен парк у нас - този на “Енел грийн пауър България” край Шабла и Каварна с мощност 42 мегавата. В търговията на вътрешния пазар са “Колмар”, “Дексия България”, “Енерджи Съплай”, “Мост енерджи”.
Тези 45 търговци има за какво да се борят, тъй като според експертни оценки 90% от пазара все още се държат от “Булгаргаз”. Държавната газова компания играе на два фронта - като доставчик и като търговец, като го прави при едни и същи цени. Това положение буди вече недоволство сред останалите участници на пазара и се чуват предложения да се регламентира ясно ценообразуването на “Булгаргаз” спрямо клиенти, или да е в ролята само на обществения доставчик.