Мини-Шенген до нас наречен “Отворени Балкани”
Заев: България е добре дошла да се включи
Анализатори видяха в инициативата възраждането на Югославия
“Отворени Балкани” ще се нарича официално регионалната инициатива, която в продължение на 2 години бе наричана “мини-Шенген”, предаде МИА. Това бе съобщено на икономическия форум в Скопие, на който в четвъртък се събраха премиерите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама и сръбският президент Александър Вучич.
В събитието се включиха и над 300 компании от страните инициаторки. Както изтъкнаха Рама, Заев и Вучич, с “Отворени Балкани” започва нова ера в сътрудничеството в региона, която ще покаже, че страните от тази част на Европа са способни сами да взимат решения за себе си. България също е добре дошла да се присъедини, каза Зоран Заев, който бе домакин на срещата.
“Пожелавам
България
наистина
да направи
правителство
Това е добре и за България, и за българския народ, със сигурност и за региона. Добре е и за Северна Македония. Щом се състави правителство, ние казахме, че продължаваме да разговаряме, докато намерим решение. И както ние и нашите граждани сега преминават с лични карти през нашите граници, където обединихме ресурсите за справяне с катастрофи, и те ще могат да се присъединят, ако искат”, добави Заев, цитиран от Plusinfo.mk.
Инициативата е отворена за всички други страни от региона, подчерта той.
В рамките на форума тримата лидери подписаха три споразумения - за улесняване на потока от стоки и услуги между трите държави от Западните Балкани, за сътрудничество при природни бедствия и катастрофи и за единен пазар на труда, което предполага премахване на разрешителните за работа. Предвидено е да се изградят
бързи коридори
по границите
за по-бързо
преминаване
на граждани, както и на товарни камиони. А от началото на 2023 г. границите между трите страни на практика ще отпаднат.
В обръщението си пред форума Заев заяви, че неизпълнението на обещанията на ЕС за откриване на първата междуправителствена конференция с Албания и Северна Македония и главите със Сърбия и Черна гора са в противоречие с европейската идея, с интересите на самия ЕС и с ангажимента за членство в ЕС.
“Страните от Западните Балкани не могат да чакат разрешаването на всички вътрешни проблеми на Европейския съюз, за да продължат напред”, подчерта македонският премиер.
“През последните две години ние развихме искрено доверие помежду си по отношение на развитието на отношенията с региона, ЕС и света. Всички сме на европейския път, но
не сме нито
глупави, нито
наивни да
вярваме, че
някой ще работи
в полза на
нашите държави,
ако не го направим сами. Готови сме да вземем съдбата си в свои ръце и да работим в интерес на нашите граждани”, отбеляза на свой ред Вучич.
Албанският премиер Еди Рама добави, че със създаването на това обширно икономическо пространство неговите създатели и участници могат да постигнат много повече, отколкото поотделно. Рама сравни сътрудничеството с Брюксел с пиесата на Самюел Бекет “В очакване на Годо”, в която Годо никога не идва.
“Ние в Сърбия имаме проблем с недостига на работна ръка и сега Северна Македония и Албания могат да ни помогнат заедно да осигурим работна ръка, която не ни достига! Трите ни държави завършват годината с голям ръст на БВП. Ние можем да се превърнем в машина за развитие на трудовия пазар в Западните Балкани и затова съм много щастлив”, заяви Вучич.
“Вчера говорихме за слабостите и дали ще успеем да ги преодолеем. Ако успеем, няма да имаме граници до 2023 година. Сигурността на нашите граждани ще бъде още по-голяма, защото трите държави ще си сътрудничат като една и затова сме по-силни, отколкото бяхме вчера. Всички ще запазим независимостта и суверенитета си, но ще бъдем едно”, обясни по-късно сръбският лидер пред медиите в страната.
Той посочи, че
всичко ще бъде
по-евтино за
гражданите в
трите държави
Вучич разкри, че вече се водят преговори за изработване на електронни персонализирани карти за гражданите им, които ще работят чрез мобилно приложение, което ще осигурява различни предимства. Така че когато хората идват в Сърбия, Албания и Северна Македония, да имат отстъпки за транспортни билети, в хотели, ресторанти...
“Ще видим колко ще бъде - пет или 10 процента”, добави Вучич. Той съобщи, че ще бъде създаден съвместен портал на три езика, в който ще бъдат представени културни и исторически ценности, както и информация за всяка държава.
Разговорите за мини-Шенген започнаха през 2019 г., веднага след като Скопие и Тирана не получиха дата за започване на преговори с ЕС. Още тогава инициативата получи благословията на САЩ. Някои наблюдатели я разглеждат като подготовка за влизането в ЕС, но и като отговор на разочарованието на тези три страни от безизходицата в разширяването на съюза. Други експерти обаче разглеждат тази идея като опит за възраждане на бивша Югославия и
засилване
на влиянието
на Сърбия
като най-силен икономически играч в региона. Именно затова другите страни от Западните Балкани - Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора, макар и да са поканени в инициативата, имат сериозни резерви и не бързат да се включат, а Косово дори категорично отказва да стане част от нея. Според албанския анализатор Ким Мехмети “Отворени Балкани” е път към създаването на велика Сърбия. Има и такива, които са убедени, че става дума за разпиляване на енергия за хоризонтално уеднаквяване на стандартите между трите държави вместо вертикално - с ЕС.
“Който каже, че това е инициатива, замислена в мазетата на бивша Югославия, за формиране на своеобразна Югославия, в която Сърбия ще бъде хегемонът и ще ни превземе, греши - той на първо място живее в паралелен свят. Второ, той живее за политика, която иска да влезе под кожата на гражданите, и не мисли за увеличаване на тяхното благосъстояние и укрепване на мостовете между хората. Трето, той забравя, че ако започнем така, тогава трябва да кажем, че ЕС също е “велика Югославия”.
Ако Европейският
съюз е “велика
Югославия”, да
– това е “малка
Югославия”
Но всъщност не е. Това не е нито повече, нито по -малко, а създаването на пространство, което живее според принципите, ценностите и механизмите на ЕС, докато всяка от страните полага усилия за членство в ЕС”, отговори на критиците премиерът на Албания Еди Рама.