Симеон след решението на съда за “Врана”: Не искам обезщетение от народа (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/10044451 www.24chasa.bg
Симеон Сакскобургготски

Със собствени средства и с пари

от дарители семейството ремонтирало

двореца, за да го превърне в музей на

Третото българско царство

Симеон Сакскобургготски няма да завежда дела срещу България за обезщетения. Това става ясно от позиция, разпространена от неговия прессекретариат в понеделник.

На 27 юли Софийският апелативен съд обяви като втора инстанция, че дворецът “Врана” е собственост на бившия премиер и сестра му Мария Луиза Хробок. Решението, което не е окончателно, дойде след 10-годишна съдебна сага. Процесът започна през 2011 г., през 2018 г. делото беше спечелено от държавата в Софийския градски съд. През 2019 г. беше спряно от Софийския апелативен съд, защото се чакаше решение на Конституционния съд, свързано с “Царска Бистрица”.

В официалната позиция се казва, че отново са се разпространили “злонамерени и стари слухове, че сега царското семейство ще заведе дела за обезщетения затова, че в годините са били лишени от правото да ползват собствените си имоти”.

Никога не е имало, нито ще има каквито и да е претенции от страна на царя и семейството му за обезщетения от такова естество, се казва още в позицията.

Негово Величество многократно е заявявал тази позиция по различни поводи. Нещо повече - царското семейство е напълно наясно, че режимът, установен след незаконния референдум от 1946 г. в България, е наложен от чужди сили. Следователно - не българският народ има вина и не той следва да плаща каквото и да е обезщетение.

В позицията се уточнява, че дворецът “Врана”, още откакто е върнат на царското семейство “с единодушното решение на Конституционния съд през 1998 г., се реставрира с лични средства” на Сакскобургготски и “дарения на родолюбиви сънародници, за да се превърне в музей, посветен на Третото българско царство”. Като такъв той скоро ще бъде общодостъпен, се казва в позицията.

Това е второто дело, спечелено макар и не окончателно от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок. Първото беше за двореца “Царска Бистрица”. По този казус през 2020 г. Върховният касационен съд (ВКС) излезе с окончателно становище, че той е на наследниците на българските монарси - царете Фердинанд и Борис III. Решението за двореца “Врана” предстои също да стигне до ВКС, ако държавата го атакува пред третата инстанция.

Досега Симеон и сестра му загубиха делата за “Ситняково”, “Саръгьол” и стопанството към двореца “Врана”. Все още висящо на първа инстанция в Софийския окръжен съд е делото за 16 500 декара гори в Рила, което се отличава с изключителна трудност.

Според апелативните съдии, гледали делото “Врана”, в представения по делото Акт за държавна собственост № 1208 от 12 април 1989 г.

не било посочено

на какво

основание

държавата е

станала

собственик

на имотите

Не се разбирало дали чрез сделка, по давност или въз основа на друг законен способ. Посочено било само, че имотът е “одържавен”.

Според представителите на държавата дворецът и всички прилежащи сгради - гараж, оранжерия, горска къща, караулка, склад, са държавни. Защото били на държавна земя и изградени от и за нуждите на държавата.

Съдът обаче не е на това мнение. Според него, за да бъде доказано придобиване на собственост, трябва да се установи, че теренът е държавен и че строителството е извършено от държавата с пари от бюджета.

Според съдиите по делото били събрани доказателства, че собственик на терена при построяването на “Врана” е цар Фердинанд. Той пък го придобил чрез много прехвърлителни сделки, с които купувал отделни имоти. Така при окрупняването им възникнал комплексът “Врана”.

“По този начин комплексът е придобил вида, в който е бил одържавен през 1946 г.”, казват съдиите.

“Придобиването на отделните поземлени имоти в периода от 1899 до 1915 г. е чрез сделки, извършени във формата на крепостни актове, частни продавателни записи и спогодителни протоколи”, казват съдиите. По онова време това били възможните начини за придобиване на собствност.

Съдът се позовава и на свидетели. Един от тях например казал: Там е било пусто място и цар Фердинанд е откупувал парчета ниви.

Внукът на акедемик Иван Буреш също свидетелства. Неговият дядо е назначен през 1918 г. за главен директор на всички царски природонаучни институти. Пред съда внукът на акад. Буреш казва: В края на XIX век последните години, започнал (цар Фердинанд) да купува земи, които били малки парцели с много собственици. Изкупувал ги е, за да създаде това общо имение в сегашните граници”.

Трети свидетел твърди: имотът започва да се оформя като такъв през 1899 г.

Цар Фердинанд,

тогава княз,

започва да

изкупува земите,

като сърцевината на днешния парк “Врана” е имотът Чардаклия, който преди Освобождението е бил на Осман паша. След Освобождението е нает от хаджи Боне Петров, който след това го откупува от неговите наследници. Хаджи Боне започва да взема сериозни кредити от някои банки. Самият хаджи Боне е обявен в несъстоятелност и имотът е обявен на публичен търг от Народната банка, казва свидетелят.

Съдът отбелязва, че все пак показанията на свидетелите не са от първа ръка, защото поради отдалечеността на времето няма как да са преки очевидци. Показанията им обаче били еднозначни. Още повече че до един те са роднини на хора от близкото обкръжение на цар Борис III. Сред тях и дъщерята на последния интендант.

Според съда държавата освен че не е доказала, собственост на земята, не е доказала и че дворецът и прилежащите му сгради са строени с държавни пари.

Те са изградени между 1903 -1914 г. По онова време действал Закон за отчетността по бюджета. От съдържанието на бюджетите за онзи период не се установило, че държавата е давала средства за “Врана”. От всички следващи бюджети до 1946 г. отново не се разбрало държавата да е предоставяла каквито и да било средства за стопанисване или поддръжка на “Врана”.

Съдът обстойно разглежда и мястото на интендантството.

То не е уредено нито в конституцията от 1879 г., нито законодателно в периода от 1879 до 1944 г.. Единственият нормативен източник, от който можем да съдим какво представлява, е Правилникът за управлението на цивилната листа на Негово Величество царя, по който се уреждат и защитават имотно-паричните отношения на монарха, казват съдиите.

Затова те застъпват тезата, че “интендантството представлява интересите на двора”.

Поради това то фигурира във всички правни актове - съдебни решения, нотариални актове, договори и пр., които засягат личните имуществени отношения на царя. Той не би могъл да бъде страна лично не само в съдебните производства, но и в нотариалните производства, казват съдиите. Други съдебни състави застъпват виждането, че то е държавна институция. Каква ще е тезата на върховните магистрати и ще спечелили Саксобургготски окончателно “Врана”, тепърва ще се разбере.