Радосвет Радев, който беше собственик на “Дарик”, но не и на съвестта на хората в радиото

https://www.24chasa.bg/novini/article/10067627 www.24chasa.bg
Константин Вълков и Радосвет Радев четат пожеланията на гостите на “Дарик” за 18-ия рожден ден на радиото през 2011 г.

Четири истории на журналистите Ники Кънчев, Константин Вълков, Кирил Вълчев и на синдикалния лидер Димитър Манолов за човека, превърнал се в епоха в медиите

“Отиде си една епоха в радиото и в медиите” - така Ники Кънчев успя с едно изречение да опише най-смислено огромната загуба от внезапната кончина на Радосвет Радев.

Създателят на Дарик радио, който беше собственик и управител на медията до сетния си дъх, си отиде без време на 6 август на 61 години. Страшното се случи пред радиото, което той толкова обичаше, докато изминавал пътя към него от Българската стопанска камара - мястото, което Радев успя да възроди през последните 3-4 години като неин председател.

Трудно се разказват спомени за човек, с когото съдбата и професията те свързват близо 30 години. Защото това не са просто мимолетни случки, а цял един живот, минал в съзидание, битки за оцеляване и отстояване на истинските, човешките ценности. Затова поканихме трима от най-близките му сподвижници в “Дарик” - Ники Кънчев, Константин Вълков и Кирил Вълчев (виж в карето), едни от най-популярните журналисти у нас, да си спомнят за него през професията, която ги свързва. Както и приятеля му, лидера на синдиката “Подкрепа” Димитър Манолов (виж в карето).

Само дни обаче са минали от тъжната вест, затова и

Ники Кънчев

трудно разказва

за Радосвет Радев:

“Отиде си една епоха в радиото и епоха в медиите! Той беше абсолютен пример за ръководство на медия, за достойна позиция през всичките тези години. Умееше да стои близо до народа. Нещо, което събитията през 1997 г. го показват много ярко. (Тогава Дарик радио излъчваше на живо дни наред януарските митинги пред парламента и свалянето на Жан Виденов - б.а.) По това време дойде един мой състудент от Москва, който работеше за руска телевизия, но беше и кореспондент на Си Ен Ен - Дима Мамонтов. Малко преди това беше правил материал за трагедията с подводницата “Курск”, която потъна. Дойде тук, за да прави интервю с Радо, с мен, както и с други хора от “Дарик”.

Ръководството на медията включва и лавирането между политическите партии, което Радосвет умееше. А това си е изкуство - през всичките тези години да не се наведеш, да не се продадеш. “Дарик” остана една от малкото медии, която не си смени собствеността.

Много трудно му е било. Той беше много откровен с хората. Няколко пъти на купоните за Нова година е казвал: “Няма да има бонуси тази година, миналата година имаше, вие знаете, но сега няма как и аз

много

съжалявам за

това, че не мога

да зарадвам вас

и семействата ви”.

В същото време за 10-годишнината на радиото той организира и прати в САЩ една група от 20 човека, сред които и аз. Рекламистите отидоха в Испания или Италия. Една трета група - хората от спортното шоу “Гонг”, заминаха за Бразилия. Такива жестове правеше.

Правеше ги и лично към мен. Не го познавах, а през 1993 г. вече бях изграден журналист и бях готов, някой трябваше само да ме откъсне от клона като узрял плод. Между другото, имах няколко разговора с други радиостанции. Тогава беше зората на тръгващите радиостанции. Разговарях с “Радио 99”, с “Експрес”, които бяха на върха. Получих някои много странни отговори от типа: “Ние ще бъдем много взискателни към гласовете на водещите”. Какво да кажа, щом гласът на водещия е много важен!?

С Радосвет ни запозна музикалният продуцент Емил Братанов. Беше в Студентския дом зад опашката на Коня на някакъв коктейл. Радосвет каза: “Ти правил ли си някога радиопредаване?”. “Не, не съм”, отговорих му аз. И в моя стил го попитах като реконтра: “А ти правил ли си радио?”. Той каза: “Не, не съм”. Това беше устният ни договор. И оттогава 30 години заедно, от първия ден на “Дарик радио”. Случи се да е четвъртък, Емо Братанов беше музикален продуцент, аз доведох Камелия Тодорова на първото предаване, която има рожден ден на 21 януари (когато стартира и “Дарик” през 1993 г. - б.а.). Помогнаха ми Боби и Заки от дует “Авеню”. Изчаках я след един неин концерт, Братанов вече беше започнал предаването, влязохме в студиото, пяхме Happy Birthday и за “Дарик”, и за Камелия.

Много широк човек, български, не се буташе, което е и моят стил. Можеше да е министър или депутат отдавна. Но предпочиташе да си движи неговия бизнес.

През последните 3-4 години буквално възроди Българската стопанска камара, направи списание, оборудват нова сграда близо до “Дарик”, винаги работеше с размах.

И в личен план беше много добър приятел. Когато съм имал трудни моменти, когато загубих дете, той ми звънна много приятелски, братски.

И той си имаше слабости. Но когато е имал възможност вече да прави истински избор в новите времена, не е имал едно грешно решение.”

“Обичам го,

сякаш нищо

друго не мога

да кажа”,

е първата реакция на програмния директор на “Дарик” Константин Вълков.

Той е едва на 15-16 години, когато отива в радиото. “Не познавах Радосвет, дори не знаех как изглежда. Влязох в кабинета му, представих му се, обясних колко много се интересувам от музика и заявих, че искам да правя музикално предаване. “Ами прави”, каза ми той. А дотогава нито го бях виждал, нито някой ми беше ходатайствал пред него.

Така започнах в Дарик радио от втория ден на създаването му. Имах половинчасово предаване в петък вечер, което правехме заедно с в. “Ритъм”.

И оттогава не сме се разделяли с Радосвет.”

Кирил Вълчев, генерален директор на БТА:

Показа, че всекидневието

понякога е по-велико от

каквото и да е геройство

Той беше вдъхновяващият човек, този, който мотивира непрекъснато за нови неща във всекидневието.

Аз имах ангажименти като адвокат на Дарик радио от момента, в който станах адвокат още от 2000 г., а преди това като стажант в кантората, в която бях. Тя също работеше с него от почти първите години на радиото. Заради това всекидневно се виждахме с него. Пред очите ми е един постоянен образ как обичайно привечер в края на работния ден влизах в кабинета му. Той беше на бюрото си, а аз сядах на облегалката на един голям масленозелен фотьойл. Винаги бях с документи и все ми се струваше, че трябва да се разрешават или досадни неща, свързани с правни въпроси, или пък често пъти някакви казуси, които ме тормозеха през целия ден. И след разговорите с него в повечето случаи си тръгвах наистина вдъхновен. В обикновени неща вече виждах наистина ново начинание, в неразрешим въпрос намирах по няколко решения. Този образ ми е изключително силен.

Много хора сигурно ще разказват за нещо необичайно, което се е случвало, или някакъв момент, най-често свързван по-скоро с техния живот, а не с живота на този, за когото говорят. Аз също имам такива истории. Как например започнах в “Дарик”, как ми откраднаха касетофона, а той ми даде възможност да го изплащам, вместо веднага да намеря 2000 марки, за да ги върна, как трябваше да избера между БТА и Дарик радио по време на управлението на Жан Виденов. По-скоро трябваше да избера между това да остана в тогавашната държавна структура или да видя с Дарик радио папа Йоан Павел Втори.

Но

голямата история

всъщност е успехът

на Радосвет,

който беше свързан с едно всекидневие, в което той непрестанно се обновяваше. До последно. Сравнително скоро пое например Стопанската камара - чисто ново начинание, като неин председател.

Същото беше в радиото. Той идваше в него всеки ден, когато не беше в някакви командировки. Присъстваше, но по начин, по който не се месеше. Именно така се потвърждава мнението, че Дарик радио е свободната медия на България през всички тези години.

Защото имаше много ясно решение как да бъдеш свободен - този, от когото зависят нещата, да бъде там, но наистина да не се меси. Той казваше: “Аз съм собственик на Дарик радио, не съм собственик на съвестите на журналистите, които работят там”. Той никога не знаеше какво ще има в “Седмицата” (предаването, което Вълчев води години наред - б.а.), какъв коментар ще имам и какви въпроси ще задавам.

Всички, които го познават, знаят, че той пушеше много. Аз не пуша. Това си личеше в големите дебати, които водех в радиото по повод забраната на тютюнопушенето на закрити обществени места. Личеше си и че бях на страната на забраната. Той

и това понесе - нещо,

което го засягаше на

битово ниво,

докато подкрепата срещу пушенето беше в основното предаване на собственото му радио.

Хората трябва да си дадат сметка, че успехът е всекидневие, не е извънредна история. Да, може птичето да каца на рамото ти под една или друга форма, да имаш някакъв шанс в живота, за да успееш. Но да превърнеш този шанс в успех, се изисква изключително постоянство.

Обичайно в такива моменти след такава внезапна загуба хората се настройват по-философски. И си дадох сметка как например църквата е въвела това всекидневно усилие - не да отидеш на Великден за една литургия, а да се помолиш на служба всеки ден. Радосвет извършваше едно постоянно усилие и показа, че всекидневието понякога е по-велико от каквото и да е геройство.

 

Лидерът на “Подкрепа” Димитър Манолов:

Много ще ми липсва!

Омекотяваше и трудните

разговори, внасяше здрав разум

“Познаваме се с Радосвет от много повече от 20 години. Впечатление прави това, че той е по-различен от събирателния образ на хората, които правят бизнес в България, или най-вече на това, което другите мислят за тези хора. Той носеше мека интелигентност. Човек, с когото можеше да си говориш за какво ли не. Човек, който много обичаше музиката, изкуството. Човек, когото съм виждал да прави меценатски прояви, без никой да разбере за това. Много ще ми липсва.” Това каза лидерът на “Подкрепа” Димитър Манолов. Видели се с Радосвет Радев ден преди смъртта му. Пили кафе с него и със сина му.

“Страхотен шок! Ще липсва на всички, разбира се. Беше човек, който дори в рамките на това, с което се занимаваме чисто институционално, е успявал да омекоти понякога трудните разговори помежду ни и да внесе здрав разум. Мога да кажа, защото съм го виждал от първа ръка, той беше като баща за хората, които работят в “Дарик”.

След изборите Радосвет Радев и Димитър Манолов били поканени в една телевизия. “Той дойде с фиат чинкуеченто 500, не с майбах, беемве или мерцедес. Дойде, паркира го отстрани и след това си тръгна. На следващото участие със същата кола го докара дъщеря му. Беше я довел, за да ѝ покаже как изглежда кухнята на телевизията”, разказа Димитър Манолов.

Поклонението е днес, 10 август, в 11 ч в черквата “Света София” в столицата.