Очакват ни все повече наводнения и огнен ад – как да се застраховаме? (инфографика)

https://www.24chasa.bg/novini/article/10070619 www.24chasa.bg
Хеликоптери гасят пожарите в Гърция

Климатичните промени са новото предизвикателство и спешно трябва да се въведат обезщетения срещу екстремни природни бедствия

Все още Европа не си е поела глътка въздух от пандемията и изглежда, ново предизвикателство чука на вратата. Старият континент преживява едно от най-тежките си лета, белязано първо с библейски наводнения в западните му части, а сега и с безпрецедентни пожари в южните райони.

Наложи се ЕС да

мобилизира 14

противопожарни

самолета,

три вертолета,

250 автомобила

и 1300 спасители, за да помогне на членките си Гърция и Италия в борбата с огнената стихия. Опустошителни огнища има още в Северна Македония, Албания, Турция, Черна гора, а само преди дни и в нашата страна.

От Брюксел съобщиха, че са в редовен контакт с националните власти, за да следят ситуацията и правилно да разпределят помощта на блока, но дали наистина той е в състояние да поеме толкова много предизвикателства наведнъж?

По първоначални данни само унищожената инфраструктура при наводненията в Германия миналия месец е за около 2 млрд. евро, а правителството в Берлин е успяло да осигури до момента пакет за помощ от 200 млн. евро. Представители на застрахователния бранш припомнят, че възстановителните работи след предишни наводнения в страната през 2002 г. и 2013 г. са стрували на немските данъкоплатци около 8 млрд. евро и са били необходими около 5 г., за да заприличат засегнатите райони отново на себе си.

Затова

за много хора

застрахователните

обезщетения

са ключови,

за да започнат да оправят пострадалата си собственост. Експерти обаче предупреждават, че някои могат да останат доста неприятно изненадани и с празни ръце. По принцип жилищните застраховки в Германия включват и риск от вода, но не, ако тя е причинена от обилни валежи или наводнение.

Срещу тях човек може да се застрахова допълнително, което води до оскъпяване на стандартната застрахователна полица с между 30% и 300% в зависимост от вида на имота и местоположението му. И тъй като природните катаклизми в Германия не са толкова често срещано явление, повече от половината хора до момента не са се застраховали допълнително срещу тях.

Въвеждането на застраховка срещу екстремни природни бедствия е нещо, което спешно трябва да бъде добавено към стандартната, казва пред “Дойче веле” Саша Щрауб, юрист в консултантска компания за потребители в Бавария. По думите му последните наводнения са показали, че

вероятността да

бъдеш засегнат

се увеличава

и дори тези, на които не се е налагало да се съобразяват с близки водоеми, вече трябва да го правят. Същото важи и за южните европейски държави, където с всяка изминала година летата са все по-горещи и пожарите все по-чести и опустошителни. 

Успоредно с това проучване на Европейската комисия от 2018 г. е установило, че застраховането става все по-малко привлекателно за високорискови домакинства и фермери и е необходима по-цялостна политика в сектора, която да отговори на предизвикателствата, свързани с глобалното затопляне.

А оформянето ѝ няма да е никак просто, тъй като променящият се климат създава загадка за застрахователните компании, чийто бизнес модел разчита на

способността им

да определят

количествено риска

от евентуално събитие и да поемат разходите, ако то действително се случи. Това се изразява в събиране на достатъчно пари от застраховки, с които могат да се покрият бъдещи щети. Ако сумите са прекалено високи, те ще отблъснат потребителите. Ако пък са много ниски, може да не могат да покрият всички финансови предизвикателства.

Намесата на държавата също е сериозен фактор, тъй като все още доста хора разчитат, че тя ще помогне, ако става въпрос за катастрофално бедствие. Затова от ЕК съветват да се търсят начини, по които властите да работят заедно с индустрията.

Според нея данните и знанията на застрахователите могат да бъдат използвани за разработването на по-добри строителни норми въз основа на тяхната оценка на риска в дадена област. Или пък застрахователните полици да включват клаузи, които изискват

повредените

сгради да бъдат

ремонтирани

по по-висок стандарт,

намалявайки риска от бъдещи щети.

“Не е възможно да се планира къде ще се случи следващото наводнение или свлачище. Всеки може да бъде засегнат. Колкото повече хора плащат застраховка за природни бедствия, толкова по-лесно и по-евтино ще бъде за всички в дългосрочен план”, казва Саша Щрауб.

Проучване на Световната банка преди няколко години показа, че

едва 8% от

3,6 млн. жилища

в България са

застраховани

срещу наводнения, земетресения и пожари, въпреки че тези рискове са част от стандартните жилищни застраховки.

Според експертите ѝ такъв нисък процент на застраховане може да доведе до огромни и непланирани обществени разходи, ако се случи тежко природно бедствие, и час по-скоро трябва да се разработят политики, които могат да отговорят на това специфично предизвикателство.

В доклада се предлага да се помисли за насърчаване на превенцията чрез стимули и отстъпки при застраховането на сгради, да се засили сътрудничеството между правителството и застрахователите, да се насърчава въвеждането на

технологични

иновации в

управлението на

горите, селското

стопанство

и влажните зони, които могат да предвидят навреме бедствени ситуации.

“Променящият се характер на климатичния риск означава, че вероятността тези събития действително да се повторят в Централна Европа през следващите 50 години ще се увеличи седем пъти”, каза пред “Дойче веле” Антонио Грималди, партньор в глобалната консултантска компания McKinsey. 

Анализът на Световната банка е показал, че България е изправена пред най-висока заплаха от наводнения и заметресения, тъй като

98% от

територията на

страната ни е

в зони, уязвими

на сеизмично

въздействие

Затова бездействието в борбата с климатичните промени ще доведе до допълнително повишаване на потенциалния риск от тях и ако се чака твърде дълго за предприемане на действия, може да се окаже, че са необходими далеч по-скъпи и непопулярни мерки. Възможен вариант е да се стигне до задължително застраховане срещу природни бедствия, както например е при автомобилите, и да се наложи създаването на национално сдружение, което да управлява риска от тях.

Като добър пример по този въпрос Еврокомисията посочва Франция. В нея през 2001 г. се прави асоциация за намаляване на риска от бедствия. Тя е неправителствена организация, която обаче разчита на информация от всички министерства. Задачата ѝ е да подпомага диалога между заинтересовани страни и да предлага работещи решения.

Подобна функция има Съвет на бурите в Дания, а във Великобритания има непрекъснат

диалог между

властите и

застрахователите

как по-добре да

си сътрудничат

в управлението на риска от наводнения, които стават все по-чести през последните години. И в трите държави властите са осъзнали, че природните предизвикателства не са нещо, с което самостоятелно могат да се справят и все по-често ще се налага да разчитат на публично-частни партньорства.

“Просто е гарантирано, че ситуацията ще се влоши. Няма къде да бягаме, няма къде да се скрием”, казва Линда Миърнс, един от авторите на последния доклад на ООН за климата. В него се посочва, че наводненията, топлинните вълни и пожарите ще станат норма и ще се увеличават заради затоплящия се свят, в който живеем. Документът бе определен като код червено за човечеството, което означава, че ще изисква много повече усилия и финансов ресурс, отколкото до момента сме свикнали да отделяме за предотвратяване на риска от природни бедствия.