"168 часа": Радосвет Радев купонясва с Иван Костов и Петър Стоянов през 1997 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/10073602 www.24chasa.bg
Радосвет Радев

Йовка Йовчева: “Дарик” осиротя

Медията била неговата рожба, а запазената му марка - свободната журналистика

Мечтаел да учи оперно пеене, компенсирал с хор

В началото на 1997 г. Дарик радио празнува рожден ден, традицията още от първите години на демокрацията е да бъдат поканени политици от всички партии. Този път сред гостите са лидерът на СДС Иван Костов, президентът Петър Стоянов, екипът от президентството, министри на Жан Виденов.

“Наричаха ни “Фамилия Дарик” - споделя пред "168 часа" Райна Дамяни, журналист в радиото. - Радосвет имаше много красив глас, свирел е на тромпет, мечтата му, преди да завърши право, е била да учи оперно пеене. На почти всичките ни купони в някакъв момент

той запяваше нещо красиво

На този пееха “Акага” и ме поканиха на сцената да пея с тях. Междувременно срещу мен бяха подредени Иван Костов, Петър Стоянов и Радосвет Радев. Аз започнах да пея Happy birthday Mr prezident, както Мерилин Монро го изпява на Кенеди. Тогава Петър Стоянов ме попита дали това е за него, но по това време Радев беше със статут на президент. Отговорих му, че аз в този момент имам само един президент, защото радиото има рожден ден.”

Така започва своя разказ Райна Дамяни за собственика и управител на Дарик радио, който почина внезапно на 6 август почти пред вратите на сградата, която толкова обичаше. Само 17 дни след като навърши 61 г., смъртта го покоси, докато изминавал пътя от Българската стопанска камара - мястото, което Радев успя да възроди през последните 3-4 години като неин председател, до кабинета си в радиото.

Според приятелите му малко преди да издъхне, се

подготвял да лети със семейството си

- планирали почивка в чужбина. Всеки ден той бил в радиото, разказват колегите му. Присъствал, без да се меси в работата им, и това била неговата рецепта за свободна журналистика.

“Аз съм с него от създаването на "Дарик", от 21 януари 1993 г. - посочва Дамяни. - Първите дни ми бяха много трудни. Това бяха много гладни години, но и много интересни, защото тогава беше стартът на частните медии в България. За 28 години си е позволил да звънне по време на предаването ми само два пъти. Той се обажда на звукорежисьора и на мен ми се предава. Първият път беше с молба да поздравя баща му за рождения му ден. Вторият беше за едно от разследванията ми за Вежди Рашидов и скандала с изложбата ни в Лувъра. Той ме попита дали да не отида на място в Париж, за да видя с очите си каква е истината.

Давам този пример, защото Радосвет успя да устои и да съхрани медията в най-трудните и най-турбулентните години на прехода. Всички ние, които тръгнахме с него, останахме, защото той никога не е казвал на някого какво да казва или да не казва. Тоест не сме имали цензура освен чисто моралната. Затова вероятно ден след като почина, се събудих с идеята да учредим национална награда на негово име за свободна журналистка. Статуетката трябва да бъде с образа на Дон Кихот. В кабинета му има една такава пластика. Имаше слабост към този персонаж, обединяващ вечния мечтател, човека, който никога не се отказва да тръгне на бой дори и с вятърни мелници.

Много е хубаво обществото да научи, че той беше единственият легитимен, реален, едноличен собственик на българска медия и така си отиде.

Зад нас никога не е имало партия,

борд от различни хора, групировка, чуждо участие. Дарик радио беше първата му много голяма и осъществена зряла любов.”

Какво споделя и Ники Кънчев за Радосвет Радев четете ТУК