Ванга предрекла края си на своя последен рожден ден и казала: “Требва да свиквате без мен”

https://www.24chasa.bg/novini/article/10073818 www.24chasa.bg
Ванга

Пророчицата издъхва на днешния ден преди 25 години

Преди четвърт век, на 11 август 1996 г., баба Ванга напуска този свят. Петричката пророчица предусеща края си и споделя това на най-близкия си човек - вдовицата Витка, която е неотлъчно до нея в последните ѝ години. Двете делят една малка стая в схлупената къщурка на Рупите.

“Витке, в болницата, ако ме вкарат, жива нема да излеза.” 

Но на 10 август линейка я откарва от Петрич до София, а на следващия ден се получава писмо с новината, че баба Ванга е издъхнала в болницата. 

Ванга неведнъж е предупреждавала, че идва краят на земния ѝ живот. На последния Петковден приживе (почти година преди смъртта ѝ – 10 октомври 1995 г.) си тръгнала по-рано от църковния празник на Рупите и казала: “Требва да свиквате без мен”. На 84-ия си рожден ден казала на приближените си, че това е последният ѝ земен рожден ден. Но противно на спекулациите, не е предричала, че ще се върне в друго тяло.

Макар да твърдяла, че душите на мъртвите не умират и продължават да търсят връзка с живите си близки. Тя самата често била посредник между живи и мъртви.

“Вие спите по цела нощ, ама аз не мога. Аз живея с проблемите на хората”, казвала тя на близките си и споделяла, че нощем в стаята ѝ идвали душите на покойни близки на чакащи за среща с Ванга и ходатайствали за ред. Когато хората прекрачвали прага ѝ, с тях влизали и душите на мъртвите им роднини. Понякога предавала важни заръки на покойниците към живите им роднини.

Освен това пророчицата общувала с неземни сили и понякога изпадала в транс. Когато това се случвало, Ванга променяла гласа си (той ставал нисък и дрезгав), а щом Витка ѝ викнела: “Лельо Ванге, какво става?”, в отговор получавала: “Тук я нема Ванга. Сега тук са други”.

Според Ванга по земите под Рупите живяла древна високотехнологична и културна цивилизация много преди хората да се появят на Земята. Представителите ѝ били високи около 3 метра и носели тънки, сребърни дрехи. Но вулканът Кожух залял земите им и сложил края на тази цивилизация. В тяхна чест пророчицата поръчва да се направи големият мраморен кръст на Рупите. Той е разположен по склона на планината Кожух – точно срещу храма “Св. Петка Българска”, и е с размери 30 на 40 метра. Според нея горещите извори на Рупите са от въздишките на мъртвите хора под него и имат лечебни свойства. Но заръчала тази вода да не се продава. Започнат ли да се печелят пари от това, водата ще изчезне. И предупредила, че един ден заспалият вулкан ще изригне отново, та чак в София ще го чуят.

Ванга предсказвала и много неща за бъдещето, които и до днес се случват, макар да са звучали нереалистично през миналия век. А сега звучат като предупреждение за процеси, които сами предизвикваме.

Често казвала, че водата ще стане по-скъпа от черното злато (от петрола), че ще даваме злато за нея и тя ще изчезне. Вероятно предвиждайки замърсяването на Световния океан и все по-голямата вероятност от изчезването на питейната вода. Част от хранителните продукти също са в списъка на “застрашените” от изчезване. Казвала, че няма да има какво да се яде - ще изчезнат пчелите и мед няма да има. След това няма да има чесън, лук и плодове и зеленчуци, някои животни също ще започнат да изчезват.

Според нея всичко това ще е резултат от лошотията на хората. Пак заради нея ще се появят нови болести, които ще поставят на карта съществуването на човечеството. Предупреждавала, че идват нови болести, от които хората ще умират като мухи по улиците. Но казвала, че българският народ ще намери начин да се спаси.

Близките ѝ обаче са категорични, че Ванга никога не се е ангажирала с конкретни дати, а всички такива “предсказания” са спекулации. Използвала израза “Ке дойде време...”.

И знаела, че “Ке дойде време и ки се знае, че българите не са случаен народ”. Но не е предричала края на света. Виждала обаче планетата само с една доминираща вяра, която наричала бялата вяра. Преди това, само след две поколения, морето ще стигне до Шумен. Дали е за добро, или за лошо, нашите внуци ще разберат.

Ванга си избира Витка за своя довереница, без да я познава лично. Три пъти праща хора да я викат да отиде при нея, а след това започва да ѝ дава дребни задачки, с които да я подготви за важната мисия.

“Ние сме бели калугерки и само смъртта ке ни раздели”, казвала Ванга на Витка. Витка събирала парите на пророчицата, без да се изкуши да вземе и стотинка от тях. С тези средства ясновидката построява храма на Рупите.

“Я такива хора като Витка требват. На черквата да се сложи Витка, едно левче не е откраднала”, казвала Ванга.

В последните години от живота на пророчицата Витка прекарва всичките си дни и нощи в Рупите. Вечер спяла на миндерче до Ванга, а през деня се грижела за чистотата в къщичката на Рупите, докато Ванга предсказва бъдещето на тълпите от хора, стекли се при нея.

По настояване на пророчицата две години кракът на Витка не стъпва нито в Петрич, нито в дома ѝ в петричкото село Първомай. А когато семейството ѝ имало големи проблеми и поискало да си я прибере, за да им помага, Ванга отсякла: “Витка си е за мене. Взехте ли я от мен, до Първомай нема да стигнете живи”.