Фалит, продажба на бизнес или корупция - основните причини за ръста на милионните депозити

https://www.24chasa.bg/novini/article/10086171 www.24chasa.bg
Данните на БНБ показват рекорден ръст на милионерите в кризата.

Кризата наду доходите на бизнесмени от определени сфери: фармация, телекомуникации, е-търговия

Рекорден ръст на милионерите отчете Българската народна банка преди дни. Въпреки продължаващата криза всеки ден от април до юли у нас са регистрирани по около двама нови милионери. Това поне показват данните за влоговете на домакинствата с над 1 млн. лв., които са се увеличили с 208.

През второто тримесечие

растат всички

по-едри сметки

- спестените между 500 хил. и 1 млн. лв. в една сметка са се увеличили с 240. Общата сума в сметките с над 1 млн. лв. в тях надхвърля 3 млрд. лева, а по тези с между 500 хил. и 1 милион лева – 1,4 милиарда лева. Прогнозата е до края на годината да има рекорден брой милионерски сметки.

За сравнение, през миналата година броят на едрите депозити се увеличи със 151, а общият им брой в края на 2020 г. достигна 1180. Три месеца преди края на 2019 г. имаше 1798 сметки с между 500 хиляди и 1 милион лева, година по-късно броят им вече беше 1913, а в края на декември - 2106.

В края на 2020 г. банките са имали общо 9,9 милиона депозитни сметки. В тях компаниите и физическите лица държат общо 90,3 милиарда лева, което е с 10% повече от декември 2019 г.

Статистиката на БНБ улавя уедряване на депозитите- броят им се е увеличил с 0,7%, а количеството пари в тях – с 4,2%.

Преди да отговорим на въпроса защо, а и случайно ли по време на криза милионерските сметки растат, се налагат няколко важни уточнения.

Първото е, че броят на сметките не е равен на броя на собствениците на тези суми. На практика един собственик на значителен паричен ресурс може да има една сметка,

но може да

има и 50

или 100,

което значително променя броя на милионерите. Реално броят на хората, които притежават над 1 милион, е неизвестен.

Освен това трябва да се отчете, че в статистиката за домакинствата са включени и парите на неправителствени организации, на фондации, на политически партии и на едноличните търговци. Над 47 000 са едноличните търговци у нас, броят на фондациите е още по-голям, а според регистъра на политическите партии техният брой е близо 10 000, като не е ясно колко от тях реално работят. Не е ясно и колко от тях имат значителни суми, които са поверили за управление в банка, както и колко от тях имат по една сметка и колко - по повече от една сметка.

Третото уточнение е че НАП не води статистика, паралелна на тази на БНБ. Данъчните отчитат доходи по тяхна скала, което означава, че чрез данните от тях не могат да се верифицират сметките, обявени от БНБ.

От отговор на предишния финансов министър Кирил Ананиев на депутатски въпрос става ясно, че наистина расте броят на хората, които получават заплата между 3000 и 6000 лв., между 6000 и 9000 лв. и нaд 9000 лв. Броят на хората с такива доходи е съответно 8767, 2528 и 324 човека.

Oт отговора става ясно, че 20 000 човека, които са декларирали данъчна основа от над 108 хил. лв., са платили данък върху нея. Този е и потенциалният брой на милионерите, но това пък означава, че далеч не всички са поверили парите си за съхранение на банки.

Защо растат

едрите депозити,

и то по време

на криза?

Първата причина, често сочена от данъчните, е, че във времена на криза броят на фалитите се увеличава. Това означава, че ако е фалирал бизнесът на едноличен търговец, остатъкът от средствата на компанията или от успешната продажба отива в личните сметки на собственика. Феноменът е известен отдавна и действа в посока на увеличаване на милионерите физически лица, които са бивши собственици на този бизнес.

Втората причина, сочена от много експерти, е, че при криза много от хората предпочитат да се разтоварят от други по-слабо ликвидни активи и да ги вложат за по-сигурно в банка, като ги разпределят на множество влогове под 196 000 лв., за да бъдат защитени. Това означава, че е напълно възможно част от вложенията в имоти, акции, инвестиционни фондове, злато и дори сметки зад граница да са се превърнали в едри депозити, които “очакват” в банки по-добри времена.

Третата причина за ръст на депозитите са хора, които използват ниските лихви по кредитите, за да получат изгодни заеми, които да използват за инвестиционни цели или просто за по-сериозни покупки. Кризата обаче е отложила потреблението или инвестициите и тези суми също очакват по-добри времена под формата на едри депозити. През декември 2019 г. 135 души взеха заеми в размер на над 1 милион лева, година по-късно бяха вече 132. И имаше 525 души, получили заеми от половин милион до милион.

Скритите доходи от корупция и нерегламентирани сделки с тях също се увеличават по време на криза, тъй като нормалният бизнес се е свил. Банките са добър механизъм за изсветляване на такива доходи, които след престой в тях могат да се включат безпроблемно в обращението.

Същата теза може да се отнесе и към паричните потоци от Европа, които растат под формата на субсидии, грантове, финансиране по програми и проекти.

Трябва да отчетем, че има и редица бизнеси, които се замогнаха по време на кризата. Сред тях експертите посочват фармацевтиката, е-търговията, някои производства, свързани с пандемията, например на медицински консумативи. Доходите на хората, заети в тях, непрекъснато растат.

Как се става

милионер?

Според експерти богат се става категорично с доход от различни източници - заплата, дивиденти, акции, рента, наеми. И като бонус - специални социални пакети. Не трябва и да имате лични разходи за автомобил, мобилен телефон, семейни почивки, които поема компанията. Така постъпват най-често фирмите с чужда или смесена собственост от браншове като телекомуникации, финансов сектор, застраховане, фармацевтичен или рекламен бизнес.

Ето как изглежда портретът на заможния българин поне според данъчните, пред които той декларира доходите си. Възраст - около 45 години. В 90% от случаите мъж. С поне един влог в чужда или наша банка, но и с кредит и кола на лизинг. Все по-малко с градски апартамент и вила или къща на село и по-често с къща около голям град. Поотраснали деца, които учат в чужбина.

Преди години този портрет бе доста по-различен. Заможните хора у нас тогава бяха работещи в рекламния, консултантския и развлекателния бизнес или изкарваха доходите си от т.нар. свободни професии - адвокат, лекар, зъболекар или зъботехник. Тези професии и в момента продължават да са източник на високи доходи, но вече не държат първенство. Реалният доход преди облагане за няколко години се е увеличил до над 10 млн. лв. Все повече хора се замогват, когато стават част от чуждестранен бизнес чрез различни форми. Много често те запазват мястото си в него - чрез съсобственост или чрез мениджърски договори, защото познават бизнеса. Тъй като имат ресурси, повечето богати хора инвестират в имоти, които отдават под наем, и паричният ресурс отива в банка, тъй като трудно може да бъде похарчен бързо.