Инвалид получи това право, но само за кратко
30-годишният англичанин Томас Уилямс се нуждае от денонощни грижи. Той е аутист, има церебрална парализа и се придвижва с инвалидна количка. Тъй като състоянието му е изключително тежко, е преминавал през различни терапии в търсене на облекчение.
През 2017 г. консултант по въпросите на инвалидността успява да убеди британското здравеопазване NHS, че Томас трябва да получи финансиране и за интимни сесии, които да му помогнат максимално да се отпусне и да намалят болките, които изпитва. Така към пакет от 225 000 паунда държавно финансиране за грижи на хора с увреждания над 18-годишна възраст се прибавя и седмична добавка от 23 паунда за секс терапия.
До този момент Уилямс никога не е имал интимни отношения с някого, даже почти нищо не знае по въпроса. Когато по телевизията се появяват любовни сцени, близките му винаги бързали да сменят канала, както правят повечето родители на деца с тежки увреждания. По време на тийнейджърството си вижда съучениците си, че излизат с момичета, но пред него не се появява такъв шанс, за да разбере какво е сексуално удоволствие.
За първи път чува за него от 60-годишната Сю Нюсъм. Тя е сексуален терапевт и му показва кък сам да си доставя удоволствие, а по-късно и чрез използване на секс играчки. Година по-късно го насочва и към треньора по интимни отношения Бевърли Луис, която има опит с хора с тежки физически увреждания. Благодарение на нея той губи своята девственост, научава се на сексуални пози, които му носят радост, а не притеснение, а също и как да се справя в романтични ситуации като вечеря например или държане на ръце.
Въпреки големия напредък на Томас през април седмичната му добавка за секс терапия е спряна. Това се случва по време на преглед на финансирането за грижи, които той получава от NHS. Мотивът е, че не е подходящо интимни сесии да се финансират с пари на данъкоплатците.
Решението обаче не се приема еднозначно. Защитници на човешките права предлагат на Уилямс безплатна помощ, за да го обжалва. Те се позовават на законодателство от 1998 г., според което той има право на плътска любов и поради здравословното си състояние трябва да плаща за нея. В този смисъл за него тя е като всяко друга грижа, за която разчита на NHS.
“Има много стигма около това да си инвалид и да си сексуално активен. Никога не съм смятал, че мога само да имам някакви отношения, на каквито се радват другите момичета и момчета”, казва Томас пред “Таймс”. А и сурогатни партньори като 48-годишната Бевърли Луис са все още твърде малко дори в страни като Англия, Израел и САЩ, където темата за сексуалния живот на хората с увреждания не е табу.
Въпреки това шумът около спряната добавка за интимни срещи предизвика и доста одобрителни коментари в социалните мрежи. Според тях решението на NHS е напълно резонно, тъй като не става въпрос за нещо, което е животоподдържащо или пък лекуващо. Освен това можело да създаде прецедент и всеки, който по някаква здравословна причина не може да задоволява сексуалните си нужди, да претендира за финансиране за платена любов.
По принцип британското здравеопазване предлага безплатни терапии за хора със сексуални проблеми, но това са консултации, а не физически сесии със сурогат. Става въпрос за срещи със здравни експерти и лекари, които дават базови съвети при липса на сексуално желание, трудности при получаване на оргазъм, болки при полов акт, преждевременна еякулация и трудности при получаване и поддържане на ерекция. Сесиите обикновено продължават между 30 и 50 минути, но достигането до дях не става лесно. Трябва първо да се потърси съвет от личния лекар и той да прецени дали се касае за физически, или психически причини, и дали наистина има нужда от консултации със специалист.
Така наречената сурогатна секстерапия е по-скоро изключение, въпреки че и в други държави се практикува. В Израел например тя се предлага на пострадали войници, които поради тежки травми не могат да си намерят сами интимен партньор. Правителството финансира наемането на такъв и курс, който да им помогне да осъществят интимна близост. В Израел също има критици на тази програма. Някои я свързват с проституция, други недоволстват, че се плаща с държавни пари. Психотерапевтът Марк Ройтман обаче обяснява, че няма нищо общо с платената любов, даже бивши сексработници категорично не са подходящи за сурогатни партньори, тъй като отношението към клиента е съвсем различно.
Самият секс в тази работа е на доста късен етап, който е предшестван от сериозна подготовка, казва американката Кендра Холидей, която от години работи като сурогатен партньор. Обикновено всичко започва като обичайна консултация, следва опознаване на телата, разговор за желания и очаквания, създаване на физическа близост. Кендра е помогнала на десетки мъже да изгубят своята девственост. Много от тях въобще не са имали физически увреждания, а просто психологически спирачки или страхове като например, че пенисът им е малък.
Тя пази много специални спомени от хората с увреждания, които е срещала, тъй като пред тях предизвикателството е още по-голямо. “Работих с мъж с мускулна дистрофия. Той се обърна към мен, след като премина 20-годишна възраст, до която лекарите му бяха казвали, че има шанс да доживее. Беше решил да изпита сексуалното усещане. Веднъж след сесия легнах върху него и чух плач. Тогава той каза, че за първи път усеща дишането и сърдечния ритъм на друг човек. Този мъж почина на 26 г. и беше един от най-удивителните и вдъхновяващи хора, които съм срещала”, разказва Холидей. Тя има постоянно гадже от над 10 г. и твърди, че работата ѝ на сурогатен партньор не пречи на любовния им живот. Сексът между нас е много по-различен от този с клиент, по-спокоен, разнообразен и освен това не използваме презервативи, което е задължително при сексуалната терапия, допълва тя. Според нея работата на сурогатните партньори е безценна, тъй като помагат на хората да преодоляват бариери в секса, пред които по някаква причина са се изправили. Правят го чрез честна комуникация и състрадание, както се случва при всяка друга терапия.