Работна група ще подготвя закон как ще се действа при санкции отвън, каза Янаки Стоилов
Общите кредити на българските фирми от двата списъка „Магнитски“ е 11,2 млн. лв. спрямо общият размер от 65 млрд. лв., което означава дял от 0,017%. Привлечените средства на фирми и от двата списъка са 28,4 млн. лв. при общ размер от 97,3 млрд. лв., т.е. 0,029%.
Това съобщи управителят на БНБ Димитър Радев пред депутатите от временната комисия „Магнитски“. Така той илюстрира тезата си, че в резултат на приетите превантивни мерки от гледна точка на депозити и кредити на засегнатите компании, няма материален проблем свързан със списъка.
Радев даде пример с латвийска банка, която на 13 февруари т.г. не е взела никакви мерки към лица, засегнати от американския закон. Банката веднага е влязла в санкционния списък на международната банкова система, събитията се развиват бързо и на 24 февруари тя е обявена несъстоятелност.
„Реалният проблем е, че всяка от българските банки , която не прилага санкциите, може да бъде припозната и включена в санкционния режим. Това вече ще бъде проблем, това е и причината за превантивните мерки“, заяви Радев.
В случая новото е, че имаме едностранен акт на трета страна и България не прилага нито международно, нито европейско право, обясни правосъдният министър проф. Янаки Стоилов пред депутатите. Той съобщи, че Министерството на правосъдието е иницирало създаването на работна група, в която влизат още Министерството на финансите, БНБ, Външно министерство, която да изготви проект на Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни.
Вероятно трябва да се обсъди общ механизъм, защото това е прецедент. Бих нарекъл това явление действие на едно глобално право, каза проф. Стоилов.
По думите му въпросът е "не да реагираме автоматично, а да се създаде нормативен ред, който да създаде предвидимост".
Проф. Стоилов изтъкна, че има необходимост от разработване на легална дефиниция на термина свързани лица.
Англоамериканската система е по напреднала, тя не ги ограничава само до родственици или съдружници, поясни проф. Стоилов.
Той подчерта, че трябва да се наблегне на превантивния афект.
Като нов закон един такъв акт трябва да бъде подложен на широка обществена дискусия, каза проф. Стоилов.
Депутатът от ДПС Йордан Цонев зададе въпрос към управителя на БНБ във връзка с питането на ЕК. Той прочете заключението от това решение, според което комисията мисли, че едностранното въвеждане на мерки би имало неясно отражение върху вътрешния пазар и не би било в съответствие с правото на ЕС. Той попита Радев кое е наложило с писмо към банките да се дадат указания, да се налагат тези санкции спрямо компании от българския списък, който очевидно е извън правото на ЕС. Според Цонев банките могат да блокират транзакции към САЩ и обратно, но не и такива в България, каквото се е случило. Цонев съобщи, че ДПС са написали писмо до ЕЦБ и са приложили отговора на БНБ. Той критикува Радев, че е предпочел това да стане с указание, а не с друг акт, който може да бъде обжалван.
Цонев обаче бе репликиран от Татяна Дончева, която поиска да не се правят изводи, първо, защото те съвсем не са очевидни и второ, сме създали комисия да решим какво да предприемам. Тя препоръча на Цонев да прочете още веднъж заглавието на акта на г-жа Федерика Могерини. Според Дончева в него категорично не става дума за блокиране на активи. „Правите изводи върху текст, които не следват от текста на самия документ“, заключи Дончева.
„Краткият отговор е че няма административен акт на БНБ, за запориране и за други ограничителни мерки. Тези превантивни мерки, наложени към определени компании, са установени още преди списъка „Магнитски““, отговори управителят на БНБ.
Според него, централната банка е била първата институция, която е реагирала. Изпратеното писмо до търговските банки решавало две групи въпроси. Първата посочва, че банките трябва да следят развитието на казуса, да следят и докладват за създаване на допълнителни рискове и да ги оценяват, както и да актуализират правилата и процедурите си, и да докладват до банковия надзор. Втората група въпроси е била за уеднаквяване на подхода, не само от банките, като е препоръчано да се използва процедурата по закона за мерките за пране на пари. Поискано е и информиране на финансовото разузнаване. В указанията е било записано, че по закона за пране на пари ДАНС има право да блокира транзакции, но за не повече от 5 дни, ако е повече се минава през прокуратурата и съда. „Ако се направи преглед за блокирането на тези транзакции, то ще се установи, че е стриктно изпълнена процедурата, която е по закона за пране на пари. Има случаи на лица от списъка, на които са наложени санкции още преди публикуването на списъка, по искане на НАП, или ДАНС“, подчерта Радев. Няма оплаквания от тези указания, има само две писма от една българска партия, която е попитала при блокиране на сметки, как да си получи парите за изборите“, уточни той.
Радев подчерта, че са били поискани независими становища от авторитетни юристи. Заради забавяне по обществени поръчки не са поискани от международни юристи. В замяна на това обаче са правени консултации в рамките на Банковия съюз, на който страната ни вече е член.
„Има ли риск в момента за банковата ни система“, попита Радев Атанас Славов от ДБ. Материалният риск е пренебрежимо малък, почти не съществува, повтори Радев. Реалният риск е, ако в резултат на неспазване на санкциите, тя бъде припозната като институция, която подпомага санкционираните лица, и да бъде включена в санкционния списък, което вече ще бъде сериозен проблем за банковата система. Извършвали ли са проверки от БНБ спрямо банките и има ли информация за фирмите от двата списъка. Има ли съгласувани надзорни мерки между БНБ и ДАНС, разшири въпроса си Славов. Според Димитър Радев, едно от изискванията към банките е било да представят оперативна информация, каквато непрекъснато се събира. Взаимодействаме с ДАНС непрекъснато, не само по повод „Магнитски“, увери депутатите той.
Атанас Славов отправи и въпрос към правосъдния министър. Той го попита дали му е известно да има стартирали проверки и разследвания на санкционираните субекти след налагането на санкците.
"Комуникирал съм с ръководители в съдебната власт по въпроси, за които е необходимо да притежаваме информация. Един пример е молбата, включително до главния прокурор, за дейността на специализираното правосъдие - специализирания съд и специализираната прокуратура. По такъв въпрос не съм искал информация, и дори съм се въздържал по отношение на информация за разследвания на лица от този списък", каза проф. Стоилов. Той добави, че няма фактически данни за такъв род досъдебни производства.
Депутатът от ДПС Хамид Хамид пък попита и Димитър Радев, и Янаки Стоилов каква е съдбата на решение 441 на МС, и дали е обжалвано. Дали има данни и за оказван натиск от бившия депутат на ДПС Делян Пеевски за получаване на т.нар. инвестиционно българско гражданство, попита още Хамид.
"Решение 441 е влязло в сила, с неговото приемане то е факт, обясни Стоилов. И добави, че "дали съответства на българското законодателство е въпрос на дискусия между юристи".
Той припомни, че до момента има актове на три състава на Върховния административен съд (ВАС).
Проф. Стоилов уточни, че кореспонденцията на ЕК и българските власти се води от Министерството на финансите и в правосъдното министерство не е постъпвало запитване.
По третия въпрос дали има намеса на Делян Пеевски при издаването на българско гражданство, проф. Стоилов уточни, че е отговорил на това питане на Хамид Хамид.
"Ясно е, че че няма как лице, което не е член на Съвета по българското гражданство да участва в неговите заседания. Дали има влияние не мога да установя. Първо, защото не оставя документална следа, а и за период, за който не съм отговарял", добави той.
После той припомни, че е има законодателно предложение да отпадне получаването на българска гражданство срещу инвестиции.
Татяна Дончева от „Изправи се, ние идваме“, заяви пред депутатите, че в прословутото решение 441 за българския списък Магнитски са изброени, в пет точки, механизъм за създаване на списък. Дотук не съзирам други рискове, имаме блокиране на сметки по реда за пране на пари, които де факто можете да ги прилагате, без значение, дали са някой е посочен в списъка, или не е. И когато искате основания, те ще бъдат по този закон. В този смисъл, отсече Дончева, аз не виждам никаква връзка с материални щети, а само с репутационни щети от това името ви да се появи в списъка. От гледна точка на това, какво да включва нормативният акт, тя бе категорична, че няма блокиране на активи. Да, заради препоръката към държавните институции да прекратят контакти с лица от списъка, това може да доведе до прекратяване на договори, това може да донесе имуществени щети, подчерта Дончева. Според нея, именно тази възможност трябва да бъде решена със съответен правен акт.
Комисията поиска да узнае още дали се очаква в списъка ще има нови лица, както и дали са верни твърденията, че протестите от миналото лято са били финансирани и с пари от чужбина, от бизнесмени, фигуриращи в американския списък.. Председателят на комисията Надежда Йорданова от ДБ припомни, че тази информация е била публично оповестена от служебния финансов министър Асен Василев. На въпрос на Иво Атанасов от ИТН управителят на БНБ Димитър Радев уточни, че няма информация в БНБ за такива преводи.
По повод питането на Цветан Енчев за лица с блокирани всякакви сметки, карти и разплащания от банките, Димитър Радев увери, че проверка към днешна дата е показала, че няма такива. Той призова депутатите: „Дайте данни, ако има лица осъдени на гражданска смърт, ние ще ги проверим“. Но подчерта, че ако към банките има указания за пълно блокиране на сметки по силата на искане от ДАНС, НАП или със съдебно решение, банките нямат какво друго да направят, освен да изпълнят тези указания.
Надежда Йорданова от ДБ поиска от Димитър Радев оценка на това доколко ефективно действа имунната система в лицето на банките по прането на пари. Според нея, въпреки високата оценка, която управителят на БНБ е дал, това, ме получаваме критики отвън говори, че в нея има пропуски. С аргумента, че според нейни сметки, оборотите на лица оп списъка за за стотици милиони, въпреки малкия обем кредитни и депозитни експозиции. Според управителя на БНБ Димитър Радев, той не е оценил ефективността на цялата система, а само на БНБ. Той подчерта, че БНБ има ограничена роля в целия процес, и има задължението да докладва на финансовото разузнаване всяка подозрителна транзакция. Радев уточни още, че в БНБ има специализирана дирекция, която работи ефективно, но преминаващата през нея информация е конфиденциална. Той обеща да предостави на депутатите част от информацията, която не е покрита с банкова тайна.
На финала Надежда Йорданова попита още проф. Стоилов на какъв етап е законодателството.
"В първия етап, когато трябваше да се подготви решението на МС, основна тежест имаше Министерството на финансите" припомни той.
"Законодателните предложения все още са на етап идеи", обясни още правосъдният министър. По думите му тепърва трябва работната група да стигне до контурите на уредбата. Правосъдният министър се съгласи с идеята, че при работата по законпроекта може да бъдат привлечени и представители на Висшия адвокатски съвет.
"Това е прецедент, няма откъде да почерпим опит, твърде малък е и чуждият", изтъкна правосъдният министър. По думите му дискусиите в парламента са теоретико-практически и може би дават основа.
Той прикани и народните представители да се включат с идеи.
"Поне в близките седмици няма как да стигнем до финала на това задание", каза проф. Стоилов.
В заключение, комисията реши да се изиска допълнителна информация от сътоветните институции, която да бъде предоставена на работната група, която подготвя проект на закон.