Как да изберем най-доброто място за малък лозов масив

https://www.24chasa.bg/novini/article/10125694 www.24chasa.bg
В много топли райони може да се избере и северно изложение

Основните фактори са релефът и изложението

Лозовите насаждения у нас се правят обикновено през есента, но понякога някои стопани се престрашават да създават лозе и напролет, което е по-рисково.
Есенно време шансът за прихващане е доста по-висок и има вероятност за по-добър растеж на лозите през първата година.

Изложението и релефът на терена са двата основни фактора, с които трябва да се съобразим, когато ще избираме мястото за засаждане.
Те са пряко свързани със състава и вида на почвата, температурата и достъпа до пряка слънчева светлина.

Районът

За по-хладните райони се препоръчва южно, югоизточно или югозападно изложение.

Това е, защото при такива условия гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. По правило, колкото по-неблагоприятни са останалите условия, толкова по-южно трябва да е изложението спрямо слънцето.

Северното изложение е по-подходящо за южните и по-топли области. Дори то е препоръчително за по-сухите местности с горещ климат.

Теренът 

Лозата вирее успешно както на равнинен терен, така и по различни склонове и хълмове с различен наклон и с надморска височина докъм 750 метра.

При равнинни условия обаче се развива определено по-буйно и дава повече грозде, но с по-ниско качество.

От друга страна, засаждането по хълмове е старата практика, датираща още от дълбока древност. Тя се препоръчва, защото гроздето на такива терени става по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно.
По хълмовете лозята се огряват по-продължително, температурите са по-подходящи, а слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, който е близък до правия и който се отразява много добре на храстите.

Тези фактори са определящи за по-високата захарност на гроздето и за съдържанието на повече багрилни вещества.

По-доброто проветряване, което се осъществява по склоновете, пък осигурява по-малък риск от заразяване с болести като мана и оидиум, както и по-добра устойчивост към сиво гниене. Освен това лозите стават по-издръжливи на ниски температури и се закаляват, а пръчките и летораслите им узряват по-добре.

Температурите 

Вегетацията на лозите трае около 200 дни и затова те се нуждаят от тиха и дълга есен.
Най-благоприятната температура за тях е в границите между 25 и 30°С.
Горещините не са благоприятни за насаждението, а стойности над 40°С могат дори да бъдат пагубни за листата и зърната на гроздето. Минималните стойности, на които лозите издържат, са минус 17°С.

Кои са враговете и приятелите 

През втората половина на лятото пагубно влияние оказват осите, които в някои години и в някои райони могат да нанесат много големи повреди по узряващите зърна.
Любителите на дворните асми и на малки насаждения трябва да знаят, че не е добре в близост до лозите да засяват невен, магданоз или бял равнец.

Докато копър, босилек или ягоди може.

Да засадите в началото на редовете рози е почти задължително.
Розите са всеизвестен естествен индикатор за заболявания, особено за мана и брашнеста мана. Цветовете им се разболяват първи и някъде около седмица преди лозите. Благодарение на това лозарите могат лесно да определят кога е време за пръскане.




Пръскането 

Първото пръскане на лозите обикновено се прави през март и преди набъбването на пъпките.

Целта му е предварително да се преборим със зимните яйца на вредителите, преди да са се събудили и активизирали.

Интензивните периоди на пръскане са от май до август – тогава се правят 7-8, или колкото се наложат пръскания, за да не се допусне заразяване с болести и нападения на акари, шарен гроздов молец и други неприятели.

През юни обикновената мана може да е пагубна за растенията и ако скоро след пръскане с контактни препарати, е завалял дъжд, тогава е по-добре е да се напръска повторно с препарата, защото дъждът лесно го отмива.


Напояването 

Капковото напояване е идеално за лозето и във всички случаи трябва да се предпочита. Лозите са сред онези растения, които трябва да се поливат много внимателно.
Прекомерната влажност не им се отразява добре, защото потиска растежа на корените и може да причини тяхното загниване. Освен това влошава физическата структура на почвата и намалява качеството на гроздето, като намалява количеството на захарите.
Защо системата за капково напояване е най-подходяща за всяко едно лозе?

Тя осигурява контролиране и ефективно поливане. Днес вече такъв вид поливна система се изгражда сравнително лесно и не е много скъпа. Веднъж инсталирана, тя може да се използва в продължение на години.

Капковото напояване дава възможност за пълен контрол от страна на лозаря, благодарение на което лозето получава оптималното количество вода, от което се нуждае.

Към нея може да се добави също торов инжектор, чрез който да се внасят полезните минерални вещества.

Но най-големите предимства на капковата система са икономията на вода – тя е до 60%. Освен това водата се разпределя равномерно по редовете и не се изпарява.

Системата във вид на капки полива в корените и не се влияе от външни условия. Тя е идеалният вариант за терени, които имат сложен и начупен релеф.

Другото предимство е в подобряване на качеството на гроздето – може да се каже, че то се повишава с до 40% повече в сравнение с качеството на гроздето при гравитачното или друг вид напояване. Лозите развиват много по-добра коренова система.