"168 часа": Адът на Микис Теодоракис - 3 пъти го погребват жив, но оцелява

https://www.24chasa.bg/novini/article/10161742 www.24chasa.bg
Великият композитор Микис Теодоракис почина на 2 септември

Пребиват го жестоко в затвора, дълбока рана на главата завинаги нарушава зрението на дясното му око

На остров Макронисос изживява най-големите си кошмари

Онасис го скрива на острова си и му помага да избяга от хунтата с частен самолет

Мики Теодоракис беше изпратен със скандирания:
Мики Теодоракис беше изпратен със скандирания: "Стожерът на нацията"

Жестоки изтезания в затвора, пребиван до смърт, 3 пъти погребван жив, животоспасяваща операция, след като мъчителите му го оставят да лежи безжизнен в моргата. Именно там се раждат едни от най-известните му творби. Заразен с туберкулоза и изпратен във военна болница с потрошени кости. Не издържа психически на всичко, което преживява, и при последния арест опитва да се самоубие. Въпреки неуспешния опит

призраците на ужаса продължават да го преследват

- припадал постоянно, а кошмарите през нощта не му давали и миг спокоен сън.

Това е съвсем малка част от историята на Микис Теодоракис, достойна да бъде увековечена в роман.

Той е роден на остров Хиос през 1925 г. Баща му - критски грък - бил чиновник и поради това семейството трябвало да се мести на всеки 2-3 години. Майка му била от гръцката общност в турския град Чешме и е бежанка от турското клане в Смирна през 1922 г.

Още от малък Микис бил завладян от фолклора и от песнопенията в православните храмове. В началото е религиозен, но малко след това е възмутен от лицемерието на свещенослужителите - най-вече от колаборацията им с фашистите при окупацията на Гърция.

Всеки забелязвал, че момчето има необикновен талант. Още на 12 години написал първата си песен. Съчинявал свои парчета по слух, защото семейството му нямало средства, за да му купи музикални инструменти. Научава се да свири на пиано в дома на заможен съсед, където се промъквал понякога, докато обитателите ги няма.

17-годишен

той твърдо решава да се занимава с музика

Причината е, че през 1942 г. в Триполи гледа един филм, в който чува "Ода на радостта" от Бетховен.

Впрочем точно там за първи път участва в антифашистки демонстрации, където е арестуван и изтезаван, за да издаде съмишлениците си. Теодоракис никого не предава.

Прибирайки се у дома, заявява на родителите си, че иска да учи музика. Дотогава семейството смятало, че Микис може да стане архитект, защото бил много добър в математиката и рисувал много добре. Въпреки че мечтата на баща му рухнала, той го подкрепил и бил първият, който го насочил към антифашизма. Така през 1943 г. момчето е записано да следва композиция в Атинската консерватория, получавайки и стипендия по бедност.

По време на германската окупация на Гърция 18-годишният Теодоракис се присъединява към съпротивата като става член на антифашистката Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС). Отново става жертва на мъчения зад решетките в Атина. Някъде в този момент Микис решава да стане комунист, защото се възхищава на стоицизма, идеализма и стремежа към по-справедлив свят у други затворници комунисти. Повечето от тях били работници. Доста по-късно композиторът споделя за този период: "Бог ми се разкри в лицето на работник". Този момент е предопределящ за него и в музикален план. Докато е в зандана, а и по-късно, когато отново е арестуван, той създава едни от най-разтърсващите си произведения, които носят отпечатъка на несломимия му борбен дух.

След едно от поредните залавяния той е толкова жестоко пребит и изтезаван, че инквизиторите са убедени, че е мъртъв, и го местят в моргата. За щастие, негови приятели го измъкват оттам и дори успяват да му осигурят спешна операция, която спасява живота му. Имал дълбока рана на главата и въпреки че се възстановява, завинаги остава с нарушено зрение на дясното око. След като излиза от затвора, едва съвзел се от раните си, младият Теодоракис се включва в т.нар. Декемвриана през 1944 г.

След като свършва Втората световна война, в Гърция избухва гражданска война. Тогава

отново е арестуван

и заедно с много други комунисти е интерниран първо на отдалечения остров Икария, а след това на остров Макронисос, близо до Атина. Именно там се ражда и първата му симфония. И на двете места е подложен отново на жестоки мъчения, а много от приятелите му затворници били убивани. Микис два пъти е погребван полужив, но оцелявал по чудо благодарение на верните си другари. През 1949 г. е изпратен във военната болница в Атина с туберкулоза и изпотрошени кости. С огромни усилия и връзки баща му успява да го измъкне оттам като инвалид и да го откара на остров Крит, но там следва нов арест и заплахи, че ще го върнат на Макронисос. След поражението на комунистите отново е интерниран в различни трудови лагери.

Какви други жестоки изпитания от съдбата преодолява Теодоракис и докарват ли го до ръба на пропаст - четете ТУК