Как да подсигурим средства за образованието на децата си?

https://www.24chasa.bg/novini/article/10167161 www.24chasa.bg

Карол Капитал Мениджмънт организират безплатно онлайн събитие за правилното управление на спестяванията, предназначени за образованието на децата

Най-важното за всеки родител е да даде добър старт в живота на децата си като им осигури добро образование, а началото на учебната година е подходящ момент да се замислим сериозно върху това. Образованието в чужбина съвсем не е евтино и за да бъде подсигурено, ще са необходими сериозни спестявания.

Още в самото начало всеки родител трябва да си зададе три въпроса:

1. Колко средства ще са необходими, за да изпратим децата си да учат в чужбина?

2. Кои са правилните финансови инструменти, за да постигнем целта си?

3. Кога да започнем и по колко да спестяваме?

Таблицата показва средните месечни разходи на студент в някои от най-предпочитаните дестинации в момента:

За улеснение изчислихме, че средният разход за бакалавърска степен в страна от ЕС е близо 67 000 лв. (срещу доста по-скромната сума от 20 000 лв. за България). Сега предстои по-трудният въпрос – как да успеем да спестим тази сума.

За да си отговорим, трябва да сме наясно кои са 4-те основни фактора, които пречат за постигане на финансовите цели: инфлацията, спестяваме малко, не започваме навреме и не подбираме правилните финансови инструменти.

Инфлацията „изяжда“ нашите спестявания, особено в моменти като сегашния, когато наблюдаваме активни инфлационни процеси. Дългосрочният ефект обаче, е още по-страшен от моментната инфлация - от 2000 г. до днес натрупаната инфлация в България е над 115%.

Представете си следния пример - ако през 2000 година сте заделили 10 000 лв. „под дюшека“, стойността им днес се равнява на малко над 4 500 лв. Иначе казано, за този период инфлацията е „изяла“ над половината от стойността на парите ни.

Вторият фактор е, че спестяваме малко. В ЕС нормата на спестяванията е много по-висока отколкото в България. Средно за ЕС тя е 10%, за Германия е 17%, а изключително високия стандарт на живот в Швейцария я прави първенец с 23%. За България този процент е 5.

Третият проблем е, че започваме твърде късно. Защо е толкова важно да започнем да спестяваме и инвестираме навреме? Отговорът на този въпрос се крие в осмото чудо на света или т.нар. сложна лихва (натрупването на лихва върху лихва). В началото ръстът на сложната лихва изглежда минимален, но в дългосрочен план натрупаните суми стават значителни. Така например, ако започнем да спестяваме по 5% от доходите ни, когато сме на 20 г., за да постигнем същата цел, но започвайки на 40 г., ще трябва да отделяме цели 20%.

Но дори и да сме от правилната страна на горните статистики, често стигаме до четвъртия фактор, който ни пречи да постигнем целите си и съответно до основния въпрос, на които трябва да намерим отговор – как да подбираме правилно финансовите инструменти, в които инвестираме. В България над 80% от хората все още държат спестяванията си изцяло в банкови депозити, за които отдавна е ясно че вече не са решение за предпазване от инфлация. Само 16% разчитат на инвестиции във фондове и едва 2% инвестират самостоятелно на капиталовите пазари. За сравнение, в Западна Европа, където стандартът на хората е значително по-висок, 37% държат средства в депозити, 38% инвестират във фондове и 25% на финансовите пазари.

Ако в същото време погледнем към историята, за последните близо 100 години от всички финансови инструменти най-добре се представят акциите, въпреки всички сътресения и финансови кризи, които носят между 7-10% средногодишна доходност. Затова е важно част от спестяванията ни да инвестираме в акции, за да реализираме финансовите си цели. Най-лесният начин да постигнем това е като използваме взаимните фондове, където можем да инвестираме с регулярни малки суми, според възможностите ни.

В безплатния уебинар на 16 септември, от Карол Капитал ще разкажат повече за инвестициите във фондове, с конкретни примери как да изградите спестовен план, за да подсигурите образованието на Вашето дете.

Можете да се регистрирате за участие в уебинара ТУК