Съдебната реформа пак остава за следващия парламент

https://www.24chasa.bg/novini/article/10173586 www.24chasa.bg
Тодор Байчев от БСП, Христо Иванов от ДБ и Арман Бабикян от ИБГНИ в правната комисия СНИМКА: Румяна Тонeва

Депутатите от правната комисия

в 46-ото НС не успяха да

премахнат специализираното

правосъдие на първо четене

за разлика от колегите им

от предишния парламент

Закриването на специализираното правосъдие се отлага засега. Изобщо цялата съдебна реформа, за която партиите не протеста говорят от месеци, ще почака до следващия парламент евентуално.

Правната комисия не успя да гласува законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, въпреки че направи четири опита в рамките на седмица. Успя обаче да приеме на две четения преминаването на Бюрото по защита от главния прокурор към министъра на правосъдието. Дали това ще стане окончателно факт, ще се разбере в сряда, за когато е насрочено заседание.

Внесените

законопроектите,

които пряко

засягат

съдебната

власт, са три -

две предложения за промяна в Закона за съдебната власт от Христо Иванов и група народни представители от “Демократична България”. Един проект за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс от адвокат Николай Хаджигенов от “Изправи се БГ! Ние идваме!”.

Отделно от това бяха и три проекта за минаване на Бюрото по защита от главния прокурор към министъра на правосъдието, които бяха обединени в един. Те бяха от “Има такъв народ”, “Демократична България”, Изправи се БГ! Ние идваме!”

Разликата между тях беше, че ДБ предлагаше бюрото да е към Главна дирекция “Охрана”, но в крайна сметка работната група, която преценяваше текстовете между първо и второ четене, и мнозинството в правната комисия се обединиха то да е към министъра.

Против са ГЕРБ. ДПС бяха на мнение, че бюрото трябва да остане към обвинител №1, но да няма полицейски функции. И така щял да се реши и въпросът с Конституционния съд, където има дело, свързано с бюрото.

Промените в Закона за съдебната власт, с които се закрива специализираното правосъдие, всъщност са

едни от първите,

внесени в

46-ото НС

още на 21 юли

тази година.

Те са на Христо Иванов и група народни представители от “Демократична България”.

Разликата между този проект и предишния, внесен в 45-ото НС, е, че се урежда статутът на съдебните заседатели, които са в специализирания съд.

Друг интересен момент е свързан с избора на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Предлага се кандидатите да са съдии от двете съдилища с минимум 5 години стаж там. Избирането и съответно освобождаването им трябва да става с поне 17 гласа във Висшия съдебен съвет (ВСС,) като от тях мнозинство трябва да имат съдиите, избрани от съдии, тъй нареченото двойно мнозинство.

Пред правната комисия представляващия ВСС Боян Магдалинчев изрази опасения, че това може да блокира избора на шеф на ВКС, който предстои в края на годината. Мандатът на Лозан Панов изтича през февруари догодина.

В законопроекта се предлага още да отпаднат предварителните проверки. Новост е, че се иска

всички писмени

инструкции и

указания, които

издава главният

прокурор

за дейността на държавното обвинение да се публикуват.

Закриването на специализираното правосъдие се подкрепя от “Има такъв народ”, БСП и “Изправи се БГ! Ние идваме”.

Те нямат свои законопроекти за промяна в Закона за съдебната власт.

Тъй като по време на обсъждането дебатът се въртеше главно около закриването на специализираните съдилища, не стана ясно какво мислят останалите парламентарни групи по другите предложения. Само Магдалинчев говори пред правната комисия за ВСС.

Категорично против са ГЕРБ и ДПС. При гласуването в праваната комисия в предишния парламент ГЕРБ се въздържаха, а ДПС бяха против.

В началото на септември Христо Иванов внесе още един проект за изменение в Закона за съдебната власт.

В него се предлагаше да се прекрати мандатът на настоящия Висш съдебен съвет. Причината - кадровиците да остават действащи магистрати след избора в съвета. Иванов предлага те да продължат да гледат дела макар и при облекчен график. Сега прекратяват магистратската си работа за срок от 5 години, колкото им е мандатът във ВСС.

Тъй като до обществено обсъждане в правната комисия въобще не се стигна, не стана ясно какво мислят останалите партии за прекратяването на мандата на ВСС. Той изтича на 3 октомври догодина.

Най-основното искане на ИТН, ДБ, БСП и ИБГНИ е

отстраняването

на

главния прокурор

Иван Гешев,

което обаче минава през конституционна промяна, извършена от Велико народно събрание. Или смяна на ВСС, но и тогава не е сигурно дали ще се събере мнозинство за подобна крачка. Изобщо тази процедура е дълга и може да отнеме и година, ако евентуално бъде стартирана.

В 46-ото НС адвокат Николай Хаджигенов внесе и проект за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Той ги предлагаше и в предишния парламент, но както тогава, така и сега времето не стигна.

Отсега е ясно, че в следващото, 47-о народно събрание първите законопроекти отново ще са свързани със съдебната система. Дали третият опит за закриване на специализираното правосъдие ще се случи, ще се разбере около Коледа, а може и по-късно.