Удроу Уилсън, президентът на САЩ, който подкрепи България през 1919 г.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10191579 www.24chasa.bg
Паметникът на Удроу Уилсън. Седналият на стола е скулпторът Георги Чапкънов - Чапа. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

С неговият лик е най-големият номинал

100 000 на доларовата банкнота до 1969 г.

Паметник на Удроу Уилсън беше открит вчера в София по инициатива на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите.

По този повод главният прокурор Иван Гешев написа в туитър: “Благодаря на колегите прокурори и следователи, на Столична община, на Инициативния комитет за издигането на паметник на приятеля на България - Удроу Уилсън, 28-ия президент на САЩ. Това показва, че можем да сме обединени в името на Родината и да не забравяме.”

“По-скоро ще напусна конференцията и Париж, отколкото да се съглася с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало!”

Това са думи на американския президент Удроу Уилсън по адрес на България, казани на мирната конференция във френското предградие Ньой сюр Сен през 1919 г. По-късно той наистина напуска преговорите.

От вчера по идея и инициатива на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите София вече има негов паметник. Досега на името му беше наречена само една улица в Пловдив. А през септември миналата година паметник на този американец е открит в Свети Влас.

Кой е той?

Томас Удроу Уилсън е 28-ият президент на САЩ, обитавал Белия дом от 1913 до 1921 г. Роден е на 28 декември 1856 г. в град Стонтън, Вирджиния, в семейството на преподобния Джоузеф Ръгълс Уилсън и Джанет Удроу. Предшествениците му са от шотландско-ирландски произход.

Уилсън страда

от дислексия

и сам се научава да стенографира, защото иска така да победи този си недостатък. С неистов труд успява да получи академично образование, но не и да надвие дислексията до края на живота си.

Учи в Дейвидсън колидж, после се мести в Принстънския университет. След това една година учи право в университета на Вирджиния.

Публикува дисертацията си “Конгресът като правителство” през 1886 г. и получава докторска степен от университета “Джонс Хопкинс”. Така Удроу Уилсън става единственият американски президент, който има докторска степен.

На 24 юни 1885 г. в Савана, Джорджия, се жени за Елън Аксън, дъщеря на презвитериански свещеник. Имат три деца.

На 9 юни 1902 г. Уилсън единодушно е избран за президент (ректор) на Принстънския университет. В своята реч по встъпване в длъжност той развива идеите си по начин, който да задоволи както популистката част от аудиторията, така и аристократите в нея. Указанията за учебния план, които той изготвя по време на своето президентство, са едни от най-важните подобрения във висшето образование за времето си.

През 1910-1911 г. Уилсън е президент на Американската асоциация за политически науки. Публикува много научни коментари по актуални политически събития и проблеми и придобива национална известност. Започва да мисли за политическа кариера. Без да е искал, получава и приема предложение за губернатор на Ню Джърси.

За президентските избори през 1912 г. е номиниран от Демократическата партия. По време на предизборната кампания

републиканците

Теодор Рузвелт

и Уилям Тафт

е скарват

и се кандидатират поотделно. Така по принципа “двама се карат, третият печели” Томас Удроу Уилсън става президент на САЩ.

Още в началото на мандата си той има успехи с реализирането на обещанията си за “Нови свободи” - променя антитръстовото законодателство, ревизира митата и реформира банковата и паричната политика. Тогава се създава системата на Федералния резерв и Федералната комисия за търговия.

През последната година на първия си мандат Уилсън вече има впечатляващи постижения. Подписва Закона за федералния заем, който намалява лихвата по кредитите за фермерите. Те го наричат Магна харта на земеделското кредитиране.

Основната цел на Уилсън през втория му мандат е да избегне прякото участие на САЩ във войната в Европа. Предложението му за посредничество е отблъснато и от двата воюващи военни блока. Германия възстановява производството на забранени подводници и прави опит да привлече Мексико на своя страна. Тези събития Уилсън приема за повод да вкара САЩ в световната война като “асоцииран воюващ”. На 6 април 1917 г. американците влизат във войната на страната на Антантата.

На 8 януари 1918 г. в специално послание до Конгреса на САЩ президентът Уилсън огласява свой проект от 14 точки за принципите и договорянето на всеобщ мир след Първата световна война. То е отправено към воюващите през Първата световна война държави.

Проектът, общо взето, е приветстван от европейците, макар че основните им съюзници от Антантата в лицето на Жорж Клемансо (Франция), Лойд Джордж (Великобритания) и Виторио Орландо (Италия) са скептични спрямо идеализма в международните отношения.

Въпреки това Уилсън се надява, че предложените четиринадесет точки означават край на войната и постигане на справедлив мир. На 14 декември той отплува за Версай, за да участва в Парижката мирна конференция. Така става първият американски президент, посетил Европа по време на мандата си.

През 1920 г.

Уилсън е

удостоен

с Нобелова

награда за мир

Получаването й е примесено с горчивина, защото той не успява да убеди противниците си в Конгреса да дадат своето съгласие САЩ да влезе в Обществото на народите. Членството на страната там според Уилсън би било гаранция за установяването на продължителен мир.

И докато Уилсън тръгва от САЩ към Франция с луксозен кораб, от София към Париж потегля с влак голяма българска делегация начело с премиера Теодор Теодоров. Стамболйски е министър на обществените сгради.

Пътуват 8 дни без никакви удобства. При преминаването им през Белград са пазени от няколко батальона сенегалски войници. Влакът е обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца не им е разрешено да излизат от хотел “Шато дьо Мадрид” без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на юни 1919 г. румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България. Всичките ни комшии точат зъби да отхапят колкото се може по-голям дял от нея.

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо. В него се настоява цялата българо-югославска граница от Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България. От нея да се отнемат над 13 000 кв. км площ, включително Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич с население от половин милион българи.

Гърция има претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г., дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без последствия остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.

Делегацията на САЩ се противопоставя на това отмъстително отношение към победените. По време на обсъжданията България получава известна подкрепа срещу някои прекомерни искания на нейните балкански съседи. Това става най-вече от страна на САЩ и Италия.

На 21 юли, на заседание на комисията за границите е прочетен доклад, в който е изразена позицията на САЩ: “Американската делегация смята, че ще бъде нецелесъобразно да се наложи на една нация с цел тя да бъде наказана със загубата на територия, върху която тя има справедливи етнически и икономически претенции”.

Опасенията на делегацията на САЩ са, че това ще предизвика нова световна война, както всъщност и става през 1939 г. Президентът Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство.

Българската граница по линията Мидия-Родосто е подкрепена твърдо от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на янките. В отговор на това президентът Уилсън напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.

На 25 септември 1919 г. той претърпява не особено силен удар, който остава незабелязан от обществото. Една седмица по-късно, на 2 октомври, получава втори, значително по-сериозен удар, който довежда до

почти пълна

загуба на

способностите му

Въпреки че размерът на последиците от ударите е пазен в тайна и след смъртта му от обществото, Уилсън е държан до края на мандата му настрани от вицепрезидента, от членовете на кабинета, от посетителите на Конгреса.

През 1921 г. Уилсън и жена му Едит напускат Белия дом и се оттеглят в къща във Вашингтон. Той умира там на 3 февруари 1924 г., съпругата му прекарва още 37 години в същата къща и умира на 28 декември 1961 г.

С лика на Удроу Уилсън е най-големият номинал 100 000 на доларова банкнота в САЩ. Емитирана е от 1929 до 1945 г., официално спира през 1969 г.

На 27 ноември 1919 г. под огромния натиск на Съглашението в кметството Ньой сюр Сен Александър Стамболийски, вече министър-председател, подписва договора, поставил края на участието на България в Първата световна война.

Според едната версия заради тежките клаузи на договора срещу България гневният Стамболийски счупва писалката. Според друга версия обаче домакините му предлагат да я вземе за спомен, но той троснато отказва.

Договорът е ратифициран на 15 февруари 1920 г.