Засега: 100 млн. лева за пътните фирми – да купят сол за зимата

https://www.24chasa.bg/novini/article/10193297 www.24chasa.bg
Пари за плащане на пътните фирми има, но работна група тепърва ще решава как точно да се плаща. СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ

Работна група ще умува как да промени договорите така, че да не се нарушават

Подготовка на пътищата за есенно-зимния сезон ще започне всеки момент със стоте милиона лева, които бяха гласувани с актуализацията на бюджета. Това е засега единственото конкретно решение, постигнато при среща в петък между служебния премиер Стефан Янев и ръководството на Браншова камара “Пътища”. В нея участваха и служебните министри на финансите и на регионалното развитие Валери Белчев и Виолета Комитова, зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев, изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки Миглена Павлова и директорът на АДФИ Стефан Белчев.

Държавата дължи на фирмите за пътно поддържане към 741 млн. лв. за дейности, които те са свършили през годината, но бюджетът на АПИ за тази дейност през 2021-а е 380 млн. лв. и

от месеци насам

фирмите не

получават пари

Само фактурираните работи са за 222 млн. лв. и върху тях фирмите са длъжни да внесат ДДС в бюджета, независимо че не са получавали тези пари, каза след срещата председателят на камарата Стефан Чайков.

По време на разговора обаче е решено да бъде създадена работна група към Министерския съвет, която за 2 -3 седмици да предложи изход от ситуацията.

Според източници на “24 часа”, участвали в срещата при премиера, проблемът изобщо не е в парите или в свършената работа, още повече, че държавата не ги оспорва. На среща при президента в началото на седмицата и в петък при премиера на бранша е казано, че разплащанията могат да почнат още тази есен и да приключат някъде през април - май догодина, като ще се плаща с парите от бюджетния излишък.

Проблем са договорите за текущ ремонт и поддръжка на пътищата, които ще изтекат чак през 2023 г. Те са сключвани в сегашния си вид след тълкувателно решение на Агенцията по обществените поръчки, че всеки договор трябва да има точно определена стойност. Т.е., когато фирмата има да върши повече работа, отколкото е посочената в договора сума, надвишаването може да е само в рамките на до 50%, както изисква Законът за обществените поръчки.

Преди това тълкувателно решение практиката беше друга - фирмите се състезаваха пред АПИ по единичните стойности на услугите, които предлагат, например една предлага да реже храсти срещу 40 лв. или да кърпи малки дупка в асфалта срещу 100 лв., а другите предлагат други цени. Договорите нямаха конкретна стойност, защото

всичко зависи

от това какво

точно има да

се върши през

различните

сезони

в дадената област. Тези договори са позволявали голяма гъвкавост на АПИ, каквато сега липсва. Според регионалната служебна министърка Виолета Комитова обаче предишният начин на работа създава повече проблеми, защото винаги трябва да се чака краят на годината, за да се види дали има излишък в бюджета и финансовият министър да разреши да се дадат парите.

От своя страна фирмите не са имали избор да изпълнят или не възложените им от АПИ допълнителни дейности, защото един отказ би означавал АПИ да разтрогне договора.