Акад. Трайков: Хората с Алцхаймер могат да се ваксинират срещу COVID-19

https://www.24chasa.bg/novini/article/10203937 www.24chasa.bg
Акад. д-р Лъчезар Трайков. Кадър Би Ти Ви

Няма противопоказания за ваксинация при пациентите с Алцхаймер. Това заяви акад. Лъчезар Трайков.

На 21 септември отбелязваме Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер. Датата се чества ежегодно от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с това заболяване. Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция. Затова целта на този ден е както да се популяризират спецификите ѝ, така и да се акцентира върху значението на превенцията и ранното ѝ откриване, пише "Дарик нюз".

Повече информация за болестта на Алцхаймер дава ректора на Медицински университет-София, акад. Лъчезар Трайков в интервю за здравното министерство.

Като професор по неврология и председател на Българското дружество по деменции той посвещава всеки свой ден на търсене и решаване на „загадките“ около тези заболявания и подобряването на медицинските грижи за засегнатите пациенти.

- Акад. Трайков, кои са рисковите фактори за развитието на болестта на Алцхаймер?

Първият рисков фактор е възрастта. В общи линии това е едно заболяване, което до 60-годишна възраст се среща сравнително рядко. Обикновено под 45-годишна възраст е казуистика, много рядка болест. Между 45 и 60 години боледуват не повече от 1.5 %- 2 до 3% от населението на Земята. Между 60 и 80 г. обаче заболеваемостта рязко нараства и след 80 г. при цели 30% от хората по света се развива някаква форма на деменция, като половината от този процент са засегнати от болестта на Алцхаймер. И познатите рискови фактори за мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти, за мозъчно-съдова болест се явяват рискови и тук, а именно: недобър контрол на артериално налягане, холестерол, диабет, тютюнопушене, наднормено тегло, обездвижване.

Освен това има и един генетичен рисков фактор. Свързан е с това, че в кръвта има белтък, отговорен за по-бързо възстановяване при различни видове увреди - инфекциозни, травматични и др. Този белтък се синтезира от различни генетични комбинации. При една от тях, рискът да се развие болест на Алцхаймер е 10-12 пъти по-голям, отколкото при тези, които я нямат. Рискови за болест на Алцхаймер са и честите черепно-мозъчни травми при някои спортове.

- Има ли методи за превенция на заболяването?

Да. До момента се доказа, че превенция може да има, ако максимално рано се започне една мултимодална програма. Мултимодална, защото обхваща 5 посоки и поради аналогията с петте пръста на ръката беше наречена програма „Finger“ (Пръст). Тя включва, на първо място, стриктен контрол над рисковите съдови фактори. Втората посока е свързана със средиземноморската диета, третата – с физически упражнения, в това число редовни разходки от 40 минути до час, всеки ден обаче или 5 пъти седмично. Четвъртият пръст или четвъртата посока са социалните контакти под най-различни форми. Известно е, че на хората в трета възраст в различните страни им предлагат най-различни клубове, напр. по рисуване, по театрално майсторство, грънчарство или изучаване на музикален инструмент. Това са дейности, които гарантират първо - социален контакт, второ – креативност. А креативността, творчеството е профилактика на болестта на Алцхаймер. И накрая – когнитивните стимулации, като за тази цел са разработени най-различни софтуери за компютър и телефон. Но, много добра работа вършат и судокуто, и кръстословиците, които реално са също когнитивни стимулации.

Това е т. нар. превенция - тази палитра от дейности гарантира едно забавяне или по-късна поява на заболяването. Тази мултимодална програма беше предложена за пръв път преди 4-5 години и до момента на хората, които се изследват, действа изключително добре. При тях процентът на заболелите рязко намалява.

- Какви са характерните симптоми на заболяването?

Характерните симптоми на заболяването са, естествено, на първо място, забравянето на скорошните събития. Това са събитията от последния ден, седмица, при все че пациентите в същия момент много добре си спомнят случките отпреди 10-15 години и повече, което създава в началото едно лъжливо усещане, че паметта им е съхранена. Хората си казват, че след като си спомнят неща от по-отдавна, значи нищо им няма. Нищо подобно – скорошните събития са тези, които се забравят в началото на болестта на Алцхаймер. Когато се срещне един такъв симптом, би трябвало да се потърси консултация. Такава може да се извърши във всички университетски болници в страната, в градските болници в София и в повечето областни болници, в т. нар. паметови консултации или центрове по деменция. Там има лекар, който разбира от тези неща, има психолог, който може да направи тестове. Прави се кратко скринингово изследване в началото. При нас, в Александровска болница, този център разполага с трима психолози и четирима лекари. След краткото скринингово изследване, ако има тревожен резултат, се предлага задълбочаване на изследванията, включително има и гарантирана клинична пътека, която би могла да обезпечи допълнителните изследвания като скенер или ядрено-магнитен резонанс, кръвни изследвания, лумбална пункция. След като се натрупат резултатите от 3-4 изследвания, ние бихме могли с голяма сигурност (от 95%) да кажем действително заболяването на човека свързано ли е с болест на Алцхаймер, в начален стадий ли е, в по-напреднал ли е или въобще няма риск за него.

- Т. е. да не се обръщаме към лекаря-невролог в местното ДКЦ?

Стандартните лекари-невролози не са в състояние да направят обстойно изследване. Пак казвам – навсякъде в градските болници, както и в университетските, има възможност да се направи такава консултация. Тези центрове разполагат с валидизирани тестове, с които хората могат да бъдат изследвани. Важно е изследването да се извърши отговорно и професионално, за да не се стига до фалшиво позитивни резултати.

- А има ли лечение на болестта на Алцхаймер?

Съвсем от скоро има т. нар. радикално лечение. Всички чухме за това, че Американската агенция за контрол на храните и лекарствата наскоро одобри такова лечение. Това са антитела – моноклонални антитела, които са насочени към парченцата от лошия белтък, които увреждат клетката. Болестта на Алцхаймер представлява точно това – един лош белтък, казвам лош, защото нормално го няма в мозъка и когато се появи там, загиват нервни клетки. В този ред на мисли – да, има вече такова лечение, което обаче трябва да се приложи максимално рано. Ако се приложи навреме, има всички шансове да се спре развитието на заболяването на етапа, на който е диагностицирано, и заради това, пак казвам, то е прието да се прилага при максимално ранни стадии. Всъщност това лечение стана възможно точно с голямото напредване на ранната диагностика. То обаче все още не е разрешено в Европа. В България чакаме първо Европейският съюз да вземе решение и тогава можем да пристъпим към прилагането му.

- А у нас доколко разпространено е заболяването?

Имаме данни за 100 000 души с развита класическа болест и още 100 000 с началната степен, която наричаме леко когнитивно нарушение. Това е т. нар. стадий преди деменция. Това означава 200 000 души в двата стадия – много начален и малко по-напреднал.

- В настоящата ситуация на пандемия от COVID-19 какви са препоръките Ви към пациентите с Алцхаймер? Трябва ли да се ваксинират?

Няма противопоказания за ваксинация при пациентите с Алцхаймер. Разбира се, че е по-добре да се имунизират срещу COVID-19, тъй като ваксината ще ги предпази от допълнителна увреда на мозъка поради общия недостиг на кислород и ще им даде по-голяма свобода на общуване, по-големи възможности за излизане навън – все неща, които са профилактични. Затова препоръчваме ваксинирането при пациенти, болни от Алцхаймер