От ноември – помощ за бизнеса, загубил от скъпия ток, по 60/40

https://www.24chasa.bg/novini/article/10212190 www.24chasa.bg
Търсенето на електроенергия в цяла Европа нараства и това е една от причините за поскъпването.

Предлагат за домакинствата да останат енергийните помощи, но с промяна на подоходните критерии, за да се включат повече хора, обмисля работна група, която работи по мерките

От ноември бизнесът да получава помощ заради шоковите цени на тока - това планира работната група, която се труди по мерките, научи “24 часа”.

От ноември – помощ за бизнеса, загубил от скъпия ток, по 60/40

Моделът, който се разработва, е подобен на мярката 60/40.

60 процента

да се плащат от

държавата, а 40

на сто да поемат

фирмите

- на това подпомагане ще имат право бизнеси, които са понесли 20% загуби от високите цени на тока на едро. Все още обаче не е определено с кой период ще се сравнява. Другият спорен момент бил на база на какъв оборот ще се смята помощта.

Тъй като на този етап разработките са в суров вариант, не били обсъждани официално с работодателските организации, научи “24 часа”.

Работната група обмисля да отпаднат някои изисквания към фирмите, за да не се бави изплащането на помощта.

Все още не е изяснено и кой ще е източникът на финансирането на това подпомагане, тъй като парите за COVID-19 били разписани от парламента. Затова и работната групата е написала писмо до финансовото министерство, в което отправя питане кой да е източникът. От министерството пък изчаквали да се изясни какъв ще е необходимият финансов ресурс по кризисната мярка.

В писмо на Асоциацията на индустриалния капитал в България, с което се

настояваше за

70 лв. на

мегаватчас

помощ до март

догодина,

сумата, която е изчислена, е 840 млн. лв. Асоциацията виждаше като източник на набавяне на тези суми печалбите на АЕЦ “Козлодуй”, които определя като свръхпечалби.

Резервен вариант за плащане бил и планът за възстановяване и устойчивост, но опасността в този случай е парите да дойдат чак догодина, тъй като той още не е внесен официално.

Очакванията са в рамките на месец да има сериозно преструктуриране на държавни пари, за да бъде осигурена помощ за индустрията.

Работната група предвижда и подкрепа за домакинствата, ако продължи поскъпването на ток и газ в Европа. Все още то не е стигнало да българските семейства, но се предполага, че от 1 януари ще поскъпнат парното и с по-малко - електроенергията.

Предлага се също

да продължи

моделът на

енергийни

помощи, но

с промяна на

подоходните

критерии,

за да могат повече хора да се възползват от тях.

От два месеца високите цени на тока и на газа изправиха на нокти бизнеса в Европа. У нас всичко, което може да произвежда ток, от седмици насам е пуснато. Без пълното натоварване на големите вецове на НЕК, тъй като водата се пази за зимните месеци и мощностите, които са в ремонт.

В държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” от седмици работят 6 блока от общо 8, тъй като двата бяха в ремонт. Още през август бизнесът реагира бурно, че държавната централа не работи въпреки високите цени на борсата. Това се промени след няколкодневни скандали.

В “КонтурГлобал Марица Изток 3” бяха пуснати и четирите, а в “Ей И Ес Марица-изток 1” - двата блока. И ТЕЦ “Варна” е включена в системата с един блок.

Всеки ден за износ отиват над 2000 мегавата - все едно АЕЦ “Козлодуй” работи за чужбина. Диспечери коментират, че токът върви по пътя на най-ниското съпротивление, тоест - където цените са високи.

И докато се обсъжда дата за затваряне на въглищните централи, през септември точно тецовете в Маришкия басейн покриват дефицита в Югоизточна и Централна Европа.

Това направи

цените на едро у

нас за дни наред

най-ниски

след Полша, която въпреки огромния дял на въглищните тецове има най-евтиния ток в Европа. Според експерти причината е, че при полските тецове действа механизъм за капацитет, тоест получават компенсации за разликата с пазарните цени. Освен това имали прекъсвачи на мрежата по границата и след определена мощност електропроводите изключват, което се води авария.

Вероятно

до дни у нас ще

стане напрегнато,

тъй като от 25

септември в

планов ремонт

излиза 6-и блок

на АЕЦ

“Козлодуй”,

което е над 1000 мегавата липса на пазара.

Половината от липсващите мегавати ще ги заместят двата блока на държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, които допреди дни бяха в ремонт, а при необходимост ще се пускат вецове, увериха от Българския енергиен холдинг.

От месеци насам се забелязва и една закономерност - спре ли западният вятър и перките в Германия, Нидерландия, Испания и Португалия свият производството на ток, то в Германия и Нидерландия

запалват

въглищните си

централи и

цената в цяла

Европа се вдига

Дори във Франция, която е предимно на атомна електроенергия.

Пример - 22 септември, между 15 и 16 часа. В Германия токът от вятър е едва 6,54%, или 4,64 гигавата от 70,9. В това време са натоварени 56,22% от въглищните мощности, делът им в микса на германската електроенергия е близо 35%. В Нидерландия вятърният ток беше 3,64%, а въглищният - над 26%, в Белгия и Франция - вятърните централи произвеждаха малко над 1%.

В този часови диапазон у нас токът от въглища беше над 50%, или малко над 3 гигавата от общо 4,45. АЕЦ “Козлодуй” даваше 34% от произведената електронергия.

На следващия ден, 23 септември, западният вятър се появи, перките в Германия започнаха да произвеждат ток и цената на електроенергията там падна на 73 евро. У нас - 105,31 евро.

С ден на доставка 24 септември цените пак тръгнаха нагоре - у нас са 137,21 евро за мегаватчас.

Нещо става с Гълфстрийм, казват енергийни наблюдатели и свързват спирането на ветровете с него, което се отразява чак у нас.

Другите причини за скъпия ток са високите цени на квотите въглероден диоксид, които надминаха и 55 евро на тон. Въпреки скъпите емисии в Европа при този дефицит на електроенергия след възстановяването на индустрията постпандемично се ползва и въглищен ток.

Доклад на Ember показва покачване на въглищната електроенергетика и увеличени квоти в света, сравнено с предпандемичната 2019 г. Емисиите на въглероден двуокис в сектора на електроенергетиката са били 7% по-високи през юни 2021 г. в сравнение с юни 2019 г., тъй като

търсенето на

електроенергия

продължи да

расте

В Европа обаче Зелената сделка оказва ефект - търсенето на електроенергия е нараснало с 6% за полугодието на 2021 г., но емисиите са намалели с 12 на сто.

Къде отива електроенергията от България?

За разлика от юли и август, когато най-големите потоци течаха основно към Гърция и цените на 4 август минаха рекордно 330 лв. за мегаватчас, сега износът е главно към Румъния - в пиковите часове минава 1000 мегавата, и към Сърбия.

Българският ток, който излиза от държавата в северна посока, стига до Унгария, казват търговци.

Шоковите цени на тока в цяла Европа зашеметиха индустрията. У нас за юли средната цена на базов товар на борсата беше 185,59 лв. за мегаватчас, а най-високата - 301,01 лв.

За същия месец на 2020 г. средната цена е 71,87 лв., а най-високата е била 114,04 лв. Поскъпването средно е 158%.

За август числата са още по-притеснителни.

Средната цена

е 218,17 лв. при

73,19 лв. преди

година, или

увеличението

е 198%

Най-високата цена у нас през август е достигнала 407,05 лв. при 130,04 лв. за същия месец на 2020 г.

Ценовият удар в цяла Европа събра министрите на енергетиката в Словения, за да мислят как да оцелее индустрията, а и гражданите с пиковите цени не само на тока, но и на природния газ.

Стана ясно, че газът е поскъпнал с 250%. От дни има данни, че газоразпределителни компании в напусналата Евросъюза Великобритания фалират, в други страни затварят торови и циментови заводи. В някои от държавите се обмисля помощ за торовите фабрики, за да не се наруши веригата на производство и доставка на храни.

В България цената на газа, въпреки че е висока,

все пак е

най-ниска в

сравнение с

газовите борси

в Европа

Един път заради ценовата формула с “Газпром” и втори път - заради азерския газ. И ако това дава конкурентно предимство на индустрията, за хората, които ползват газ в домакинството си, става дума само за по-голям разход.

Причините за високите цени на газа са незапълнените газови хранилища в Европа, изтичането на втечнения природен газ към Китай и Япония, а според някои анализатори и заради натиск от Русия заради “Северен поток 2”.

Виж редакционния коментар ТУК