Пеканов: Работихме добре с Кирил Петков и Асен Василев, но имаме различия

https://www.24chasa.bg/novini/article/10221323 www.24chasa.bg
Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов

Работихме добре с Кирил Петков и Асен Василев, но сме имали и различия по някои теми. Например в сферата на икономиката. Аз смятам, че във време на криза трябва да има повече директна подкрепа за бизнеса. Това заяви служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов пред БНТ.

На въпрос защо той не е част от новата политическа формация на Петков и Василев, той отговори, че визията и политиките, които споделят, се различават.

Липсващата с годините визия в сектор "Енергетика" е това, което спъва изпращането в Брюксел на Плана за възстановяване и устойчивост. Тази визия не е била развивана. Единственото нещо, което е оставено, е т.нар. "Интегриран национален план за енергетиката и климата", изработен от предишните управляващи. Там е заложено, че България през 2035 г. процентът на използваните в страната ни въглища ще е 0, обясни той и добави, че в него не е заложено какви ще са стъпките, които трябва да се извървят дотогава. Именно върху това Министерство на енергетиката работи много активно, каза Пеканов.

Той е категоричен, че не е редно служебен кабинет да вземе съответните решения, но това ще трябва да бъде направено, за да бъде изпратен Планът за възстановяване и устойчивост.

"По него се предвиждат 12,6 млрд. за следващите 6 години. Проектите по него трябва да започнат да се реализират. Стъпките, които сме поели, са за възобновяеми енергийни източници, които да се изграждат на пазарен принцип през следващите 5 години; за парогазова централа, която да замени една от съществуващите централи, като не е уточнено коя", уточни Пеканов.

Отворен остава въпросът за американските централи, договорът на които изтича през 2024 и 2026. Предстои изследване на потенциала за геотермална енергия, както и реформи, отбеляза вицепремиерът по управление на европейските средства.

Пеканов заяви, че проблемът е, че въпреки предприетите от служебното правителство стъпки, от Брюксел искат ясно поети ангажименти за затваряне на въглищните централи.

"Факт е, че има социално-икономически рискове за региона и трябва да решим, преди да обещаем, че ще закрием централите, как ще ги адресираме. Затова провеждаме срещи със синдикатите и работодателите. Имаме допълнителни средства - 1,2 млрд. евро, от Фонда за справедлив преход. За да ги отключим, трябва да имаме ясна обосновка. Но това не може да стане за ден-два", уточни той и допълни, че за момента служебното правителство не е променяло годината за затваряне на централите през 2035 г.