Беднотия! За 11 г. минималната заплата пораснала само с 380 лв.

https://www.24chasa.bg/novini/article/10255497 www.24chasa.bg
Най-много наети на минимална заплата са в строителството - 36,4%. СНИМКА: Архив

5 пъти повече вземат във Франция, Нидерландия и Германия

Бизнесът и синдикатите искат тя да се определя с формула

Само с 380 лв. се е увеличила минималната заплата за 11 години - от 270 лв. през 2011 г. на 650 лв. за тази. Средно на година вдигането е било с 34,55 лв., а рекордният скок от цели 50 лв. е бил през 2019-а и 2020 г. За сметка на това през 2022 г. минималната заплата трябваше да бъде замразена.

Най-ниските заплати догодина ще се вдигнат заради инфлацията, но не и с поисканото от КНСБ увеличение до 764 лв., ангажира се обаче служебният социален министър Гълъб Донев. С това предизвика предупреждения от бизнеса, че готви фалити на малки фирми, които и без това изнемогват заради пандемията и високите сметки.

493 012

души вземат

минималната

заплата

от 650 лв.

към края на март. Това са 21,8% от всички работещи.

Най-много наети на минимална заплата има в строителството - 36,4%, в транспорта са 30,7%, а в търговията - 30,4%. В “Административни и спомагателни дейности” 33,8% от работниците се осигуряват на минимални суми.

Дори и с ръст като поискания от КНСБ обаче минималната заплата в България ще остане най-ниската в ЕС. В момента е равна на 332,3 евро.

В 21 държави в съюза имат въведена със закон минимална заплата, а в 6 други (Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Италия, Кипър) най-ниското заплащане се определя по сектори след преговори между бизнес и синдикати.

В Нидерландия минималната заплата е 1684 евро, или над 5 пъти по-висока от тази у нас. Във Франция е 1554 евро, а в Германия - 1614 евро.

Най-близо до нас по минимални доходи са унгарците, но те получават 442,4 евро, или със 110 евро повече от българите. В съседна Румъния минималната заплата е 458,1 евро, а в Гърция е 758,3 евро.

Европейската комисия предложи Директива за европейската минимална заплата. Никола Шмит, комисарят, отговарящ за работните места и социалните права, обясни, че не става дума да се въвежда една и съща минимална заплата в целия ЕС, защото това е невъзможно. Той дори даде следния пример - ако България, където минималната заплата е най-ниска в ЕС, трябва да въведе минималната заплата на Люксембург (2202 евро), още

на следващия

ден българската

икономика

ще рухне

По социалните въпроси ЕС има само ограничени правомощия, тъй като не е компетентен да се меси в националните системи за определяне на заплатите. Целта на директивата е да се гарантира, че работниците в ЕС са защитени от адекватна минимална заплата, която им позволява да живеят достойно. Както и да се разшири обхватът на колективното договаряне.

Минимална заплата в България има от 1936 г., а от 1945 г. се определя административно от Министерския съвет. В момента тази практика продължава, като решението взема правителството независимо от мнението на бизнеса и синдикатите, въпреки че я съгласува в тристранка. През годините различни правителства са се опитвали да въведат формула за изчислението ѝ. В края на 2017 г. социалното министерство публикува предложение за формула, в която влизат текущата минимална заплата и прогнозата на Министерството на финансите за ръста на средната.

От години работодателите също настояват за механизъм, по който да се определя размерът на минималната заплата. В него да се отчитат куп социални и икономически фактори, които са посочени в Конвенция №131 на Международната организация на труда (МОТ), която ратифицирахме. Така заплатата би се определяла според показатели като потребностите на служители и семействата им, потребителски цени, стойност на живот, производителност на труда и заетост.

Синдикатите също искат механизъм.

Сред предложенията през годините е минималната заплата да е процент от средната или да е по професии.

Миналата година се сключи тристранно споразумение между държавата, синдикати и бизнес. Според него

минималната

заплата

трябваше да е

различна за

всеки бранш

Всяка година профсъюзите и работодателите пък да договарят минималното заплащане по отрасли, а държавата няма да го определя административно. Ако бъде въведен този механизъм, ще отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете. Заради пандемията обаче тези преговори забоксуваха и се очертава, че и през тази година държавата административно ще определи размера ѝ.