Реформа след COVID: пациентът си избира болница, а парите от много каси го следват (Видео)

https://www.24chasa.bg/novini/article/10255498 www.24chasa.bg
Заради пандемията тазгодишната церемония "Лекарите, на които вярваме" бе с ограничено присъствие СНИМКА: Румяна Тонeва

Стойчо Кацаров и лигата “Лекарите, на които вярваме” съгласни, че епидемията разкри слабости

В основата обаче трябва да е доверието към лекарите

Здравната система е в лошо състояние и това се усеща още повече в последните 2 г. на пандемия от COVID-19. Заради това най-спешната задача на следващ парламент и избрано от него редовно правителство е да реформира системата. А политическите сили да постигнат съгласие, че реформата е спасителна и няма да я променят и развалят.

До този консенсус стигнаха служебният здравен министър Стойчо Кацаров и медиците от лигата “Лекарите, на които вярваме” във вторник на дебат, организиран от “24 часа”.

680 медици бяха отличени в 11-ата годишна инициатива “Лекарите, на които вярваме”, организирана от “24 часа”.

Заради пандемията обаче тази година не се състоя традиционната пищна церемония по награждаването им. Вместо това бе организирана дискусия между министър Кацаров и водещи медици като акад. Лъчезар Трайков, доц. Ангел Кунчев, проф. Радка Аргирова, проф. Ива Христова и шефовете на най-големите болници в България на тема как ще се справи българското здравеопазване с новите вълни на коронавирусната пандемия и защо дългият постковид е най-голямото предизвикателство пред здравните системи в световен мащаб.

Два са основните проблема в България в разгара на четвъртата вълна на заразата, категоричен бе здравният министър Стойчо Кацаров. Първият е ниското ниво на ваксинации срещу коронавируса, защото не можем да преодолеем негативните нагласи, призна той. Като много по-важен проблем обаче Кацаров посочи липсата на парламент, който да приеме спасителни мерки за балансиране на здравната система.

“Ще преживеем

тази вълна, но

ще си платим

цената, че не се

ваксинираме

и здравната система се намира в лошо състояние”, заяви Стойчо Кацаров. 

Здравната система е тежко дебалансирана във всичките си части - съотношението лекари към медицински сестри, болнична и извънболнична помощ, финансиране, изброи проблемите той. Заради това Кацаров се надявал една от първите задачи на новото Народно събрание да бъде здравната реформа.

Служебният министър описа и какви трябва да са промените според неговите виждания.

“Възлово е на първо място в центъра на системата да бъде поставен пациентът и неговите нужди, а не нуждите на предоставящите услугата”, подчерта Кацаров. “Но успешната промяна в здравната система е свързана и с лекарите, на които вярваме”, добави министърът.

“Няма добро

здравеопазване

без лекари, на

които хората

да вярват”,

подчерта и издателят на “24 часа” Венелина Гочева.

Здравната система трябва да е децентрализирана и здравните заведения да се конкурират на база качеството на лечение, което предоставят на пациентите, описа вижданията си д-р Кацаров.

Финансирането на болничната и извънболничната помощ трябва да следва избора на пациента, за да има реформата добри резултати, продължи министърът.

Според него задължителна част от промяната е и изчистване на проблеми със собствеността - не трябва да има болници с принципал министърът, защото това било конфликт на интереси.

“Министърът

трябва да

определя общите

правила, не да

управлява

болници”,

категоричен бе Кацаров.

Здравният министър отново застъпи и тезата си, която споделя от години, че здравната каса трябва да бъде демонополизирана и да има частна конкуренция.

“Освен че болниците трябва да се конкурират за пациентите, хората от своя страна трябва да имат право да избират и своя осигурител. Най-важната стъпка е да се премахне монополът в задължителното здравно осигуряване, защото това ще доведе, първо, до повишаване качеството на здравните услуги и второ, до реалното им остойностяване”, заяви Стойчо Кацаров.

Шефът на НЗОК проф. Петко Салчев подкрепи идеите на здравния министър за създаването на частни здравни каси. Но под условие от здравното осигуряване да бъдат извадени вменените му в момента нетипични социални функции, като плащането на лекарските заплати. Според Салчев пандемията е показала и недостатъците на сегашната система за финансиране по клинични пътеки. “Най-често в тези години чувам думите “по изключение” и “усвояване на средства”. 

Здравното

осигуряване

не е усвояване

на средства”,

подчерта той.

Наистина не е редно заплатите на лекарите да се осигуряват от здравната каса и реално да са включени в клиничните пътеки, съгласиха се със Салчев директорите на болници и ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков. 

Всички знаем, че клиничните пътеки не са съвършени, има много проблеми, каза академикът. И даде пример със своята област от медицината - неврологичните заболявания. Всички вече знаем какво трябва да се направи, каза Трайков. В противен случай

следващата

вълна ще е от

хора, на които

е можело да

се помогне

и не сме го направили, предупреди ректорът.

“От години политиците преди всичко разрушават и сега се чудим, че берем тези плодове. 25 г. непрекъснати хули срещу лекарите. До ден-днешен в нито една пътека трудът на лекаря не е остойностен”, продължи акад. Трайков.

В момента лекарите наистина вземат заплатите си от парите за лечение на пациента, които плаща касата, съгласи се със Салчев шефът на “Пирогов” проф. Иван Поромански. Според него именно изправянето на този проблем трябва да е в основата на бъдеща здравна реформа.

“Дълги години е култивирано недоверие към лекарите и здравната система. Време е да култивираме доверие. За промени обаче е нужен консенсус, в противен случай всяко

правителство,

което подхване

реформата,

ще падне”,

коментира още Поромански.

“Пред болниците стои предизвикателството за реорганизация, защото не са замислени да лекуват заразни заболявания в такъв обем”, каза пък шефът на Александровска болница д-р Атанас Атанасов.

“Живеем в ерата на COVID и сега е моментът за дебат по промяна на здравната система, която в момента е в, най-меко казано, незадоволително състояние”, подчерта Атанасов.

Хроничен проблем на здравната система като това да не се работи с личните лекари е в основата на провала на конкретната политика в момента - ваксинацията срещу коронавирус, стана ясно от изказването на експерта в българския офис на СЗО доц. д-р Михаил Околийски.

“Българите вярват на личните си лекари, а те не бяха въвлечени във ваксинацията. Вместо това бе дадена думата на съмнителни послания, които объркаха хората в страната”, обясни той.

Проблем в пандемията е и неглижирането на хроничните болести и нездравословният начин на живот, а вирусът удари именно тези хора, посочи още Околийски. Допълнително здравните власти показаха нагласата да се борят с пожари, липсва дългосрочната стратегия как да излезем от първото място по тези рискови фактори, заяви Околийски.

 

Сергей Носач, управител на “Гедеон Рихтер България”:

Говорете повече за ползата от имунизиране

Ваксината намалява много рискове и позволява да се работи нормално. Хората трябва да бъдат убедени в това, защото решението в борбата срещу COVID-19 е ваксинацията и трябва да се информират повече хората за ползата от тях. 

Тази теза застъпи Сергей Носач, управител на фармацевтичната компания “Гедеон Рихтер България”. Според него смъртността от COVID ще се намали едва, когато се намерят терапевтични решения.

“Знам, че всяка епидемия има начало и край. Краят трябва да е близо”, каза още Носач и пожела на лекарите да са здрави, за да продължават да помагат на хората.

Д-р Кирил Николчев, генерален мениджър за Abbvie България:

Повторно изписване на скъпи терапии - по документи

Комисиите, изписващи скъпи терапии за домашно лечение по протокол, да могат да правят това само по документи, когато това се прави за втори и следващ път.

За тази промяна настоя генералният мениджър за Abbvie България д-р Кирил Николчев. Става дума за лекарства по протокол, които изизискват презаверка на всеки 6 месеца. Хората пътуват километри само за преподписване, ако не се налага промяна в терапията, а комисиите са само 6, и то в големите градове.

“Когато държавата мисли кое трябва да се дигитализира, нека бъде и в тази посока”, препоръча Николчев.

Милен Врабевски: Нужни са мобилни центрове за ваксини в българските диаспори

Да се организират мобилни центрове за ваксини за българските диаспори в Албания, Молдова, Одеса и Западните покрайнини. Това препоръча д-р Милен Врабевски, основател и изпълнителен директор на най-голямата научноизследователска организация в Югоизточна Европа “Комак Медикъл”.

“Като държава трябва да обърнем внимание на българите и от нашата диаспора в близката чужбина. Нека не забравяме и за тези българи”, каза той. Самият Врабевски организира такива пунктове на границата при Делчево и Струмица преди месеци.

Проф. Петко Салчев, управител на НЗОК: Една пътека не може

да обхване всички усложнения след COVID

Една пост-COVID пътека не може да бъде направена, защото този синдром води до различни здравни отклонени - както чернодробни, така и неврологични и ред други, които не могат да бъдат концентрирани само в едно.

В противен случай това ще доведе тя да се изпълнява само в едно-две лечебни заведения, както се случва обикновено с въвеждането на нова пътека.

Това обяснение в отговор на един от често задаваните въпроси в последните месеци даде управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. Според него бъдещето не е в отделянето на нови пътеки, а в преструктурирането на финансирането на здравната система като цяло.

“Така наречените пътеки оказаха своето влияние и ние го наблюдаваме по време на тази пандемия, през която аз чувах само две неща - “да направим нещо по изключение” и “да усвоим едни средства”, каза Салчев, като уточни, че НЗОК закупува здравни услуги, не усвоява и не дава на някой да усвоява средства.

Акад. проф. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет - София: Пандемията показа качеството на медицинското образование - лекарите ни се справиха 

Задаваме си много въпроси – за доверието, защо българите не се имунизират, но най-важният въпрос, чийто отговор чака обществото и най-вече го чакаме ние, лекарите, е кога най-сетне ще се обединим около това, че авторитетът на лекаря е над всичко. Този авторитет от 20-25 г. се руши систематично както от нашата система, така и от политиците. Не знам защо, когато изведнъж дойде тази криза, се изненадваме от горчивите плодове, които събираме. Ние ги отгледахме - с непрекъснати хули, с критики срещу лекарите. Трудът на лекарите не е остойностен, няма го в нито една клинична пътека. Затова като лекар не мога да остана безразличен. Ние сме поставени в шизофренно, двулично положение да обясняваме, че в пътеките няма нито 1 ст. за труд. Това ни поставя в позицията да гледаме пациентите гузно. Ясно е, че нещо се случва с цената на пътеката, за да остане нещо от нея за труда на лекуващите, за нашите заплати. Тръгвайки от това основно противоречие, се чудим, че не ни вярват за какво ли не – включително за ваксините. Светъл лъч за промяна на отношението беше, когато хората, обществото започна да ни ръкопляска по време на пандемията. Това не се е случвало никога.

Като се обърна назад, имам един отговор на въпроса защо нашите деца напускат страната. Защото няма гаранция за тяхното развитие, няма система, която да им обещае предвидимо развитие. Заплащането е важно, но не е основното. Моята дъщеря, както и много други, не тръгна заради заплащането, не са икономически емигранти, търсят предвидимост.

Горд съм, че съм ректор на може би най-успешното учебно заведение. Когато дойде ковид и погледнахме назад, на фона на всички предизвикателства си зададох въпроса: Какво направихме през последните 25 г. в контекста на образованието? И мога да кажа гордо, че медицинската образователната система преведе образованието през всички предизвикателства, за да имаме днес подготвени лекари, които се справят добре. Свършиха си работата! Нека не посягаме на това! Нека стъпим на работещите модели, да ги надграждаме и да вървим напред.

Знанията ни за ковид също се надграждат и става ясно, че само с една постковид пътека няма да постигнем нищо, защото усложненията са много разновидности и в различни области. Пример само от моята тясна медицинска специалност – неврологията: между 70 и 100% от лекуваните в болница страдат след това от т.нар. мозъчна мъгла – когнитивни нарушения. Знаем какво да направим за тези хора, въпросът е да се създаде организация и клинични пътеки. За да не отгледаме отново горчиви плодове и следващата вълна да бъде от хора, на които е можело да се помогне, но не сме помогнали.

Михаил Околийски, експерт в офиса на СЗО в България:

Медици направиха неверни твърдения и объркаха хората

България не е най-зле в света, защото има достъп до ваксини, но е на последно място в ЕС по брой ваксинирани, каза доц. Михаил Околийски, експерт на Световната здравна организация в България. Според него положението, в което се намираме, е можело да бъде избегнато, ако се изпълняват препоръките на СЗО. 

Според изследване на Световната здравна организация българите вярват най-много на личните си лекари. По думите на Околийски личните лекари не са въвлечени във ваксинационните кампании навреме. Това е довело до допускането на много медицински специалисти, които са направили твърдения, неосновани на доказвателства.

“Тази противоречивост на посланията обърка хората, загубиха представа къде е небето и къде е земята”, добави експертът. Това е и причината, поради която хората са взели грешни решения за своето здраве.

“България е на първо място по разпространени сърдечносъдови заболявания, болести на дихателната система в Европа”, заяви доц. Околийски. Този вирус удави възрастните хора и тези, които водят нездравословен начин на живот, добави той.

Като друг проблем на българите Околийски посочи, че повечето иституции са с нагласите да взимат решения тук и сега. “Липсва хоризонтът, дългосрочната гледна точка за това какво е важно и какъв е консенсусът на обществото да върви напред”, каза експертът.

Освен “дългия” ковид сериозни са последиците върху неврологичното и психичното здраве. Те засягат медицинските работници.

“24% от медицинските кадри са ваксинирани с двете дози”, посочи данни Михаил Околийски. Ниският брой ваксинирани лекари е причината за малкото ваксинирани граждани, счита Околийски.

Смъртността при мъжете е много сериозна, каза Околийски, цитирайки информация от конгрес на дружеството на кардиолозите.

“На първо място в Европа по брой хоспитализации с 50% повече от втория в класирането сме”, заяви експертът.

 

Доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор:

Ако останем медицинско гето, светът ще ни удари тежко

Българите, които разсъждават разумно, са повече от кресливите, които воюват с мерките и препоръките на Световната здравна организация, заяви главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Той предупреди, че ще сме от тези, които плащат най-скъпо, защото се “правим на много умни и демократични”. И даде за пример въвеждането на сертификатите като вход за събития, което се възприело като посегателство върху личната свобода. 

Много хора, включително математици, се опитват да прогнозират как ще се развие вирусът, но прогнозите често катастрофират, защото целият епидемиологичен процес е сложен, смята Кунчев. Той избягвал да прави прогнози, но почти нямало епидемия, която да е продължила повече от 2 години - дори чумата в Лондон и испанският грип.

Доц. Кунчев напомни, че всеки гражданин има права и задължения. Сред задълженията му е да пази останалите. Няма никакви основания за атаките по отношение на мерките, колкото и да са тежки и неприятни, каза здравният инспектор. Ако някой очаква страна с най-висока заболяемост по сърдечносъдови заболявания, инсулти и др., че ще се справи много по-добре при една инфекциозна болест - няма как да стане. Тепърва предстоят много социални, политически и международни проблеми за България, ако тя продължава да е медицинско гето, прогнозира доц. Кунчев.

Две са страните в Европа, които са с най-ниско ваксинационно покритие - Румъния с 33% и България с 20%. Като добър пример даде Португалия и Малта, които са с над 85%.

За по-голяма ваксинация е нужна професионална кампания, която да стигне до хората. И предложи известни лица - певци, спортисти, да убеждават обществото в ползата на ваксините.

Проф. Радка Аргирова, вирусолог: Вирусът е тук, за да остане

Пандемията няма да отмине, а ще премине в ендемия - отделни огнища, които ще припламват, докато има уязвими групи, които може да заразява. С това във времето вирусът ще търпи и промени, на които вече създадените ваксини няма да могат да въздействат и ще са нужни нови.

Тази прогноза за развитието на COVID пандемията направи проф. Радка Аргирова, председател на Българското дружество по медицинска вирусология.

Вирусът е тук, за да остане, категорична бе тя, цитирайки заглавие от авторитетното списание “Нейчър”.

“Има разлика между това да завърши епидемията и да го няма вируса. Епидемията и оплакванията могат за известно време да изчезнат, но вирусът остава”, обясни проф. Аргирова и напомни, че истинският пост-COVID от епидемиологична и социална гледна точка още не е настъпил.

Според вирусолога най-черният сценарий е вирусът да се прехвърли още веднъж междувидово и да може да заразява други животни. Затова е от изключителна важност да се продължи активно със секвенирането на проби за разчитането на съставните части на генома на вируса и вариантите му. 

“Науката вече не догонва вируса като в началото, а се изравнява с него. Вече можем да кажем кои варианти от “варианти на интерес” се превръщат в обезпокоителни и това е силен аргумент, който може да използвате в разговори с хора, които се колебаят по отношение на вируса или ваксините”, каза проф. Аргирова. Тя препоръча световното намаляване на новооткритите заразени и на починалите да не се приема с прекалено успокоение, а да си даваме сметка, че вирусът остава с нас. “Трябва да се продължи борбата за спечелване на всеки човек за ваксините. Така за вируса ще е по-трудно да се репликира, дори защитата да не е 100%”, каза още проф. Аргирова. Според нея е възможно новият коронавирус да придобие сезонност и да има нужда от ежегодна ваксина като при грипа. Но засега не е така, защото вирусът е един, не е мутирал и ваксините му въздействат.

Проф. Ива Христова, директор на НЦЗПБ: Алтернативите не са много - или се ваксинираш, или се заразяваш

Докато има възприемчиви хора, чрез които да се препредава, вирусът ще мутира. А когато натрупа промени, които да му позволят да се разпространява по-добре от делта-варианта, ще имаме и следваща вълна.

Тези очаквания за развоя на епидемията очерта директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова. Тя, както вирусолога проф. Радка Аргирова е категорична, че вирусът няма как да изчезне, затова и алтернативите пред хората не са големи - или се ваксинираш, или се заразяваш.

В Националния център по заразни и паразитни болести много тясно и от близо следят разпространението на всички варианти, описани в света, и към момента при секвенирането на няколкостотин проби единственият вариант, който излиза, е делта. 

“Това е вариантът, който за няколко месеца измести останалите. Разпространи се толкова бързо, като това не се случи само у нас, но и в Европа и САЩ”, припомни проф. Христова.

Следи се и за наличието на други варианти като мю и ламбда, които са в графата на будещите интерес. Има и други, които “се стремят” да влязат в тази група, допълни проф. Христова.

Такива били вариантите C.1.2. и R.1, първият от които мутира много бързо и трябва много отблизо да се следи, защото го има вече в Европа.

“R.1 вариантът беше описан първо в Япония, след това имаше взрив в САЩ в старчески дом, който показа възможностите му за разпространение, и вече има над 10 000 случая в Щатите. Така че са много важни данните от секвенирането с достатъчно добра представителна извадка от щамове от цялата страна”, каза проф. Христова.

Кандидат-студент №1: Лекарят е благороден човек, който помага без значение какво му коства това

Запазено място в “Лекарите, на които вярваме” получи отличникът от кандидатстудентските изпити в Медицинския университет в София Николай Симеонов.

Хора като присъстващите тук лекари са ми показали какъв трябва да е лекарят, каза отличникът. 

Той е благороден човек, който помага, без да се интересува какво му коства и колко получава за това. За студента докторската професия е най-благородната. Последната година и половина го доказва, защото лекарите помагат на милиони заболели, добави Николай.

С пълното отличие на кандидатстудентските изпити в МУ - София, тази година първокурсникът Николай Симеонов си спечели резервирано място в лигата “Лекарите, на които вярваме” през 2027 г., когато трябва да приключи обучението си.

Д-р Атанас Атанасов: При този вирус обособяването на чисти болници е невъзможно

Обособяването на чисти болници при този вирус е невъзможно заради спецификите на разпространение и начина на протичане на заболяването. Пред лечебните заведения обаче се оформя нуждата от обособяване на структури, които в нормални условия не съществуват. 

Този отговор на важен в пандемията въпрос даде директорът на Александровска болница д-р Атанас Атанасов в дебата на “24 часа” “Дългият постковид и предизвикателствата пред здравната система”, която финализира тазгодишното издание на лигата “Лекарите, на които вярваме”.

Д-р Славчо Близнаков: Смъртността от COVID е ужасяваща, над 80% от лекарите в “Св. Анна” са ваксинирани

83% от лекарите в болница “Света Анна” са ваксинирани, а голяма част от тях са преболедували вируса преди това. С имунизация са близо 50% от санитарите и над 60% от сестрите. В следващите няколко месеца ще се ваксинират и останалите. Тази статистика дава отговор дали лекарите на първа линия в “Света Анна” вярват във ваксините, коментира директорът на болницата д-р Славчо Близнаков. 

“Смъртта от COVID е ужасяваща”, каза лекарят, в чиято болница всеки ден приемат средно тежки и тежки случаи.

Доц. Радосвет Горнев: Стремим се да направим център за трансплантация на черен дроб при деца по европейски модел

Въпреки пандемията и в навечерието на Световния ден на трансплантациите - 9 октомври, директорът на болница “Лозенец” доц. Радосвет Горнев повдигна темата за трансплантационната дейност у нас. 

В последните 3 месеца там са извършени 7 трансплантации, а основна цел пред новия екип е да възобнови тези на черен дроб при деца. До момента са проведени разговори с такива центрове, като целта е у нас да се изгради такъв по модела на Тюбинген. 

 

Проф. Иван Поромански: За да има кой да ни лекува след 10 г., трябва да дадем възможност за реализация тук

Важно предизвикателство пред здравната система, включително в условията на пандемия, е промяната в отношението към лекарите и здравната система. 

“Призовавам гражданите да разчитат на специалистите, защото те разбират”, каза директорът на болница “Пирогов” проф. Иван Поромански.

За да има кой да ни лекува след 5 или 10 г., трябва да се задържат младите лекари, които избират чужбина заради липса на реализация тук. Това може да стане с реформа, за която е нужно да се направи дългосрочна програма и да се задължат следващите парламентаристи да я следват.