Синдикатите искат мораториум върху цените на емисиите
Създават държавно предприятие за рекултивация, назначават там освободени миньори
2040 г. е индикативната дата, която ще бъде предложена в плана за възстановяване и устойчивост за отказ от въглища. Това заяви на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Атанас Пеканов след среща с лидерите на КТ "Подкрепа" и КНСБ Димитър Манолов и Пламен Димитров по повод протестите на миньорите, които бяха пред сградата на правителството няколко часа.
Той припомни, че Германия е предложила 2038 г., Чехия - 2040 г.,а Полша - 2049 г., и затова полският план все още не бил одобрен.
Пеканов заяви още, че тази дата трябва да бъде одобрена от парламента. Тя е необходима, за да може да се тръгне отнякъде, за да се прави стратегия за декарбонизация, която трябвало да се работи отдавна, а сега трябвало да се пише от служебния кабинет.
Датата за отказ от въглища е едно от изискванията на ЕК, за да могат да се получат тези 12,8 млрд. лв. по плана за възстановяване, които са за подпомагане на цялата икономика.
Министърът на енергетиката Андрей Живков заяви, че преходът към декарбонизацията трябва да е плавен, разумен и внимателен, и че загварянето на базови мощности трябва да стане със замяната им с други базови мощности.
Тази теза часове преди това беше казана и на протеста на миньорите. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, заяви, че навън са 6000 души и че този протест няма да е последен. Вероятно скоро ще се повтори, когато бъде сглобен парламент и редовно правителство.
Синдикалистът спомена освен 2040 и 2043 година за сбогуване с въглищата, но уточни, че е въпрос на преговори. Докато се стигнело дотам обаче трябвало да се извървят 1 до 5 и повече стъпки от 1 до 5 през плана за възстановяване, плана за справедлив преход, плана "Климат енергетика".
Той бе категоричен, че в петък, когато ще се внася плана, трябва да се иска мораториум върху цените на въглеродните емисии на нивото, на което са в момента.
Димитров лансира и задължително улавяне на въглеродния диоксид, за да могат да бъдат използвани въглища. Някои правели сметки, че това ще струва 500 млн. евро. А колко пари ще платим за емисии, 500 млн. лв. само за ТЕЦ "Марица-изток 2", отговори си той. За тази технология можело да се ползва финансиране от плана за справедлив преход. По-рано вицепремиерът Пеканов спомена, че по него за България са предвидени 2,4 млрд. лв., от които 1,7 млрд. са за Маришкия басейн.
Лидерът на КНСБ съобщи и за бъдещо държавно предприятие за рекултивация на мините, което да се финансира от тези 1,7 млрд. лв. за Маришкия басейн. В него ще се назначават на работа освободени миньори. Това щяло да облекчи мините, които и сега рекултивирали терените, но със собствени пари. Така щели да бъдат възстановени терените, от които са добивани въглища и те да се предоставят на бъдещи инвеститори.
Колкото до предвидените 1 гигавата мощност от газови централи, лидерът на КНСБ поясни, че те нямало да бъдат само в Маришкия басейн, и не единствено в ТЕЦ "Марица-изток 2", което досега не бе споменвавано от държавните мъже.
Димитър Манолов, лидер на КТ "Подкрепа" заяви, че излиза от сградата на правителството по-малко песимист. Разговорът бил конструктивен, заяви той лаконично и настоя да излизат навън, за да съобщят на миньорите какво е договорено.
По-късно пред журналисти Пеканов заяви, че ако някои от реформите, заложени в плана, бъдат отхвърлени от бъдещ парламент и правителство, то вероятно ще бъдат намалени парите по плана за възстановяване.