По предложение на КРИБ 150 големи завода с ток директно от АЕЦ и НЕК (Видео)

https://www.24chasa.bg/novini/article/10287800 www.24chasa.bg
Министрите Даниела Везиева, Андрей Живков и Валери Белчев с председателя на КРИБ Кирил Домусчиев и зам.-председателя на конфедерацията Николай Вълканов обясниха какви мерки ще се вземат, за да се помогне на бизнеса.

Договорите с централите можели да се сключват още от 1 ноември

Мислят и за компенсации за въглеродните емисии

Между 150 и 160 завода да имат право директно да сключват договори с АЕЦ “Козлодуй” и с НЕК до края на 2022 г. Това са предложили от КРИБ и от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) на премиера Стефан Янев. На срещата, поискана от индустриалците, бяха още министрите на финансите, енергетиката и икономиката.

Това е така наречената енергоинтензивна индустрия, която ползва много ток и високите цени на българската борса, които в някои дни бият европейските, правят продукцията им неконкурентна, обясни като мотив за предложението председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

С ден на доставка 15 октомври цената на борсата в България е 210,77 евро за мегаватчас и е по-висока от тази в половината държави в Европа, провери “24 часа”.

“Проблемът е голям и няма как да се чака повече, моделът е много сбъркан. КРИБ ще препоръча на колегите от другите работодателски организации

да се изчака с

протестите,

докато видим

какво ще се

получи до края

на другата

седмица

в работната група”, обясни Домусчиев.

Председателят на КРИБ говори за хибриден модел на цените. Разбра се, че енергоинтензивният бизнес иска договори с АЕЦ “Козлодуй” и НЕК, но техърва ще се уточнява как ще се формират цените на електроенергията.

Останалият бизнес да получи енергийна помощ от 50 лв. за мегаватчас, а с промените в методиките, които прави КЕВР, се получават още между 20 и 30 лв., или общо 80 лв. за мегаватчас.

Според Константин Стаменов - председател на БФИЕК, след излизането на 15 мерки на ЕК за справяне с високите цени на тока в сряда, които бизнесът нарича наръчник, няма нужда за тези 50 лв. на мвтч за бизнеса да се иска санкция от парламента и те да залягат в бюджета чак догодина или с втора актуализация - през декември за тази година.

Еврокомисията казва, че ако парите са за всички, то те не са държавна помощ и няма нужда от одобрения. Освен това можело за финансово подпомагане да се ползват пари от продажбите на емисии. У нас те отиват във Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Според КРИБ и БФИЕК хибридният модел на практика означава помощ за бизнеса от около 70-80 лв. на мегаватчас от държавата, а за харчещата много ток индустрия - преки договори с АЕЦ и НЕК.

Константин Стаменов допълни, че индустрията не иска нищо повече от това, което го има в другите европейски държави. Там на платформите “ден напред” фирмите купуват едва 20 на сто от нужната им енергия, останалата е по дългосрочни договори.

Зам.-председателят на КРИБ и председател на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов уточни пред “24 часа”, че

експерти на

индустрията и

правителството

ще работят

от понеделник до петък другата седмица, за да се намери решение за договорите, което да не нарушава законите и правилата на Европейския съюз. И след като бъде намерено, то да стане евентуално и решение на Министерския съвет.

Пред медиите Домусчиев направи сметка, че тези договори могат да започнат да се сключват от 1 ноември. Сред енергоинтензивните предприятия има и малки, и средни компании. Енергоинтензивността не зависи от размера на компанията, а какъв дял от себестойността е разходът за енергия, поясняват експерти.

Възможност за такъв тип двустранни договори индустрията вижда в регламент от 2019 г., според който може да се даде възможност на участниците на пазара да бъдат защитени срещу рисковете от нестабилност на цените.

Дългосрочните

договори за

доставка на

електроенергия е

възможно да се

договарят

извънборсово

при спазване на правото на ЕС в областта на конкуренцията.

Запитан как ще се определя цената по тези договори с държавните централи, Стаменов заяви, че още не са стигнали до тарифи. Не се знаело дали правителството ще припознае предложения модел.

Освен това искали да проверят механизма, с който се определя едно предприятие за енергоинтензивно. Към момента това става с одити и заверки, както и с проверки на енергийното министерство.

Министърът на икономиката Даниела Везиева коментира, че са се разбрали да започнат работа по Закона за изменение на климата и по наредбата, която ще даде възможност да се направят

компенсации и

за въглеродните

емисии

“Стартираме такава работна група за изменение на закона. След ситуирането на Народното събрание се надяваме това да бъде едно от първите решения”, добави тя.

За нас е важно да изслушаме всички и да вземем правилните решения, за нас е важно да няма енергийно бедни. Важно е системите да работят и на трето място индустрията, защото, ако големите енергопотребители не работят, това е проблем за цялата икономика. Поехме ангажимент за седмица да стигнем дотам да направим предложение. Още не сме казали да или не, не сме намерили формулата, каза финансовият министър Валери Белчев.

Енергийният министър Андрей Живков заяви в отговор на “24 часа”, че ще направят анализ дали електроенергията, която ще се доставя на тези 150-160 предприятия по дългосрочни договори, няма да доведе до сътресения на борсата и до покачване на цените.