Анна Славова: Страните от Централна и Източна Европа имат нужда от нов тласък в новите условия

https://www.24chasa.bg/novini/article/10298810 www.24chasa.bg

Страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) имат нужда от нов тласък в новите икономически, технологични, социални и здравни условия. Това заяви членът на ИБ на БСП София Анна Славова. Тя взе участие в международна конференция на тема "Нов модел за растеж на СЦИЕ" във Варшава.

Форумът бе организиран от Фондация "Фридрих Еберт", Полския икономически институт и Виенския институт за международни икономически изследвания. В рамките на един ден изявени икономисти, сред които бивши еврокомисари и министри, настоящи съветници на премиери и министри и учени от различни университети от Полша, Австрия, Хърватска, Литва, Румъния, Унгария, Латвия и България дебатираха върху обширно научно изследване проведено в региона.

„Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпя дълбока трансформация през последните тридесет години. Темповете на растеж на много страни от ЦИЕ се движеха добре в сравнение със средно европейските през последното десетилетие. Безработицата в региона е ниска, както и държавният дълг. Технологичното и промишленото ноу-хау непрекъснато се подобрява. В същото време обаче СЦИЕ се превърнаха в „източник на работна ръка“ и в място за високо-енергийно нуждаещо се производство, докато частите от производствения процес с висока добавена стойност останаха в страните от Западна и Северна Европа“, посочи Славова.

Тя обясни, че авторите на изследването определят шест приоритетни области за действие, за да се гарантира, че регионът използва пълноценно "значителните възможности за ЕС-ЦИЕ в един по-екологичен, цифровизиран, автоматизиран свят.

Първият е промяна на дебата в ЕС и на местно ниво около макроикономическата политика с фокус повишаване на търсенето. Вторият приоритет е да се преориентира функционалната специализация на ЕС-ЦИЕ към по-доходоносни части на верига на стойността, чрез повишаване на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност и държавна подкрепа за „обещаващи“ компании в тази сфера. Третият приоритет е да приеме и използва дигиталната революция, която получи сериозен тласък по време на пандемията от КОВИД-19. Тя обаче крие и рискове - неравенства между градовете и селските райони, както и неравенства между поколенията. Борба с тези негативни фактори изисква внимателни пазарни и образователни политики, както и гарантиране на подходящи инвестиции в цифрова инфраструктура в селските райони, които държавите да предприемат. Четвъртият приоритет е да се използват максимално всички възможни средства, отпускани за Зеления преход. Петият приоритет е да се преодолее демографския спад чрез използване на правителствената политика за стимулиране на автоматизацията на нископлатени работни места. Отрицателните демографски тенденции сами ще стимулират автоматизацията като недостигът на работници ще доведе до по-тесен пазар на труда, по-високи заплати и повече стимули за фирмите и публичния сектор да инвестират в технологии за спестяване на труд. В същото време обаче това изисква и схемите за преквалификация, които да бъдат широкообхватни и добре финансирани, обвързани с нуждите на модерната (цифрова, автоматизирана) икономика и осигуряващи достатъчен доход за издръжка, който да позволява и по-дълги периоди на преквалификация. Шестият приоритет е да се ограничи, доколкото е възможно, икономическата и социална нестабилност, причинена от тези промени. Финансирането на прехода ще струва пари и начинът за справяне с тези разходи от страна на държавата е преминаването към по-прогресивни данъчни системи по модела на Чехия и Словакия (от 2013 г.).

Според Анна Славова последните две години след появата на пандемията от КОВИД-19 показаха, че политиките за стимулиране на растежа в Европа трябва да бъдат променени, защото в настоящите условия те не функционират. Видя се, че подходът трябва да бъде много диференциран за всяка държава, за всеки сектор. Някои имат нужда от повече подкрепа в туризма, други – в производството, трети – в енергетиката. Но остава безспорен факта, че СЦИЕ имат нужда от нов тласък в новите икономически, технологични, социални и здравни условия. Ниската безработица, която беше постигната последните години в повечето държави, започва вече не толкова бавно да расте. Ковид кризата увеличи драстично социалните диспропорции в много от страните. Виждаме последните седмици, че в редица държави настъпват политически кризи.

„Преди няколко дни в България се проведе дискусия, организирана от фондациите „Фридрих Еберет“ и „Солидарно общество“, в която заместник-министърът на социалната политика съобщи стряскащи данни – 1 600 000 души или приблизително 30% от населението живее под прага на бедност в страната ни“, обясни Славова.

По думите й вече се нуждаем от спешни мерки за промяна на модела на растеж и стимулиране на икономиката, производителността и условията на живот в нашите държави.

„Моето лично мнение е, че първо трябва да се фокусираме в краткосрочен план върху смекчаване на неблагоприятните последици от промените в икономическия живот върху определени социални групи и повишаване качеството на живот“, изтъкна социалистката и допълни, че не бихме могли да говорим за производителност на труда, когато в условията на продължаваща пандемия определени групи, например родителите на малки деца, са почти в невъзможност да работят.

„Затварянето, също така, на някои големи производства в България в резултат на Зелената сделка ще доведе до оставането без работа на хиляди хора. Всички тези примери трябва да намерят отговор чрез конкретни политики и мерки за по-добро икономическо благосъстояние на всеки гражданин на ЕС“, категорична е Анна Славова.