Историческите промени в град Дзиндъджън – първа част

https://www.24chasa.bg/novini/article/10302085 www.24chasa.bg

Гр. Дзиндъджън е известен със своята над 2000-годишна история като производствен център на керамични и порцеланови изделия. В миналото там са се изработвали керамика и порцелан за императорския двор, а след основаването на Китайската народна република мястото продължава да е център на грънчарския занаят с редицата си уникални продукти. Град Дзиндъджън непрекъснато се обновява, съхранявайки традициите.

Начало на порцелановата индустрия

Основна характеристика на 2000-годишната история на Дзиндъджън е производството на керамични и порцеланови изделия. Именно то е причина за просперитета му в миналото и настоящето.

Според исторически документи разцветът на грънчарството в района започва през династия Хан в района Синпин, а самият град Дзиндъджън е създаден по-късно. Това е една характерна особеност за древната градска култура в Китай, т.е. първо се развива някакъв вид индустрия, а градът се появява след това. Грънчарството е не само „първоизточникът“ на Дзиндъджън, но и основа за просперитета и развитие му повече от две хилядолетия. Поради това той е известен като един от градовете с най-добра интеграция на индустрията и градоустройството в човешката история.

Синпин се намира в днешния окръг Фулян, близо до Дзиндъджън. Това означава, че историята на града като център за производството на порцелан започва от там. Окръг Фулян се намира между двете провинции Дзянси и Анхуей. Тук се сливат четири реки и освен с порцелана, през династия Тан районът се слави и с производството на чай. В момента в окръг Фулян са запазени 26 от древните пещи и жителите му продължават да се занимават с производството на порцелан и керамика. Плановете са в бъдеще там да бъде създадена експериментална зона с площ от 560 кв. км.

От историческа и географска гледна точка местоположението на Дзиндъджън е от ключово значение за превръщането му в столица на порцелана. Водата и находищата на каолин и други необходими за изработката на порцелан материали там са с уникални характеристики, благодарение на което изделията са фини и грациозни. Друга важна особеност за просперитета на Дзиндъджън е удобният транспорт. От тук минава една от големите реки на Китай – р.Яндзъ, както и още няколко по-малки плавателни. Това осигурява ефективни и евтини транспорт и логистика за индустрията, както и удобства за обмена на персонал и стоки. Трет

ата важна особеност на Дзиндъджън е, че обработваемата земя е много малко и няма условия за развитието на земеделие, което стимулира напредъка на занаятчийството.

Тъй като районът в миналото е бил сравнително затворен, не е засегнат сериозно от войните, като в същото време има достатъчно работна ръка за производството на порцелан. В древен Китай войните са оказвали най-силно влияние върху развитието на градовете. Дзиндъджън е скрит между планините Хуаншан и Хуайю, а в близост се намира езерото Поян. Това го спасява от редица войни и му дава възможност да се развива без прекъсване. През династия Тан белият порцелан от Дзиндъджън става известен в цял Китай. Дотогава градът произвежда изделия за ежедневието на обикновените граждани, но постепенно императорският двор забелязва колко са изящни и това се превръща във важна предпоставка за превръщането му в столица на порцелана.

Порцелан за императорското семейство

Преди императорите Сун Тайдзу и Сун Тайдзун занаятчиите в Дзиндъджън усъвършенстват уменията си и постепенно от груба керамика започват да изработват фин порцелан. През династия Сунтам е усвоена специална техника за получаването на синьо-бял полупрозрачен порцелан, който впечатлява императорския двор със своята изящност. По това време градът все още не е известен като столица на порцелана. За това трябва да благодарим на третия император от династия Сун – Джао Хън, който през 1004 г. решава да промени девиза на управлението си на „дзиндъ“ или „велика добродетел“. Той харесва много белия порцелан от град Чаннан (тогавашното име на Дзиндъджън) и решава да го преименува на Дзиндъджън. Императорът дава нареждане на всяко изработено там изделие да бъде поставян печат с името на града. Макар и то да е в сила само четири години, това прави Дзиндъджън единственият град в китайската история, който е кръстен на девиза на император. Заради това мястото много бързо си спечелва славата на център за производството на порцелан. Така започва една нова епоха за града, който вече произвежда изделия не за обикновените граждани, а за императорския двор.

През династия Сун в Дзиндъджън е подобрено не само качеството на порцелана, но и се формира система за разделението на труда и сътрудничеството в производството, което стандартизира изобретенията и натрупания опит в индустрията. В своя труд „Небесни творения“ Сун Инсин от династия Мин обобщава 72 процедури за ръчната изработка на порцелан. Той разделя производствения процес на четири основни етапа: подготовка на суровините, оформяне, декорация и глазура, и изпичане. Всеки един от тях е съпроводен от множество подетапи, обяснени детайлно в книгата. В пещите работят най-добрите занаятчии като се прилагат строг контрол и управление.

В момента в Дзиндъджън все още се следват тези 72 процедури от династия Сун. През династия Юан в града продължава производството на бял и фин като хартия порцелан, който е „светъл като огледало и звъни като камбанка“. Майсторите оцветяват своите изделия в различни цветове, като преобладаващо е синьото. Постепенно писатели, поети, художници и калиграфи също започват да прославят порцелана от Дзиндъджън в своите творби. Всичко това поставя добра основа за превръщането на града в столица на порцелана през следващото хилядолетие.