Френският Тръмп напира към Елисейския дворец

https://www.24chasa.bg/novini/article/10309591 www.24chasa.bg
Земур изпреварва Марин льо Пен в допитванията за президент. СНИМКА: РОЙТЕРС

Син на алжирски евреи и враг на имигрантите, Ерик Земур се превърна в плашилото на френския политически живот

Той твърди, че мюсюлманите във Франция не трябва да имат правото да кръщават децата си Мохамед, а носенето на бурка е проява на самодискриминация. Възхвалява режима на Виши, защото според него е спасил френските евреи през Втората световна война. Смятат го за мачо и женомразец, макар той да опонира, че обича жените, дори прекалено. Обявява се за последовател на Дьо Гол и Бонапарт. Настоява Франция веднага да излезе от ЕС.

Това са само малка част от изказванията, с които 63-годишният журналист и писател Ерик Земур скандализира сънародниците си, но популярността му расте с всеки изминал ден. Особено откакто намекна (без да го е обявил официално), че ще влезе в надпреварата за президент на републиката.

Още когато през 2017 г. Еманюел Макрон спечели президентските избори, прогнозите сочеха, че на вота през 2022 г. той отново ще се сблъска на балотаж с Марин льо Пен, лидерката на френския Национален сбор - партията приемник на крайнодесния Национален фронт. Неочакваното навлизане на нов играч само половин година преди изборите обаче разбърка картите и направи битката за Елисейския дворец в голяма степен непредвидима.

Ерик Земур, когото също причисляват към крайнодесния политически спектър заради ксенофобските му изказвания,

няма партия зад

себе си, но

се изкачва

стремглаво в

допитванията на

общественото

мнение

За по-малко от месец тв коментаторът, способен да предизвиква полемики по различни теми, се превърна в заплаха за всички кандидати, дори за Макрон, който все още запазва водещото място в допитванията.

Макрон спечели миналите избори с претенцията на революционер, който идва да разтърси френската политика и да разбие традиционния модел ляво - дясно. Независимо от това много французи го възприемат като фигура на статуквото - бивш инвестиционен банкер на Ротшилд, завършил най-елитното административно училище (ENA), той е бил икономически и финансов министър, а като държавен глава управляваше като либерален интернационалист проевропеец.

Земур има профил на човек от френския интелектуален елит. Автор е на над 10 книги, свързани с историята, политиката и обществото. Критиците му го обвиняват в подмяна и злоупотреба с историческите факти и го смятат за провокатор в стила на бившия американски президент Доналд Тръмп. В своето тв толкшоу той напада наред имиграцията, мюсюлманите, феминистките, престъпността и упадъка на Франция.

Възгледите му

изглеждат доста

по-екстремни от

тези на Марин

льо Пен,

която през изминалите години положи много усилия да наложи умереност в партията си и така да стане приемлива за консервативния електорат на традиционната десница.

Произхождащ от семейство на алжирски евреи и бербери, Ерик Земур има две присъди за разпространение на религиозна и расова омраза. Потенциалното му влизане в президентската гонка, което изненада всички, разтревожи действащите лица и отляво, и отдясно. Но носи и някои предимства, като например вероятността от разцепване на симпатизиращите на крайната десница избиратели.

Според най-новата анкета на “Харис интерактив” Макрон печели между 24 и 27% одобрение, а

Земур идва

веднага след

него със 17-18%

Льо Пен, която всички сочеха като основната съперничка на действащия президент, застава на трета позиция с 15-16%.

Личността на новия смутител на спокойствието също буди голям интерес. Миналия месец името му е било търсено 4 пъти повече от това на Макрон в “Гугъл”, както и 16 пъти по-често от това на Марин льо Пен. Някои френски анализатори обясняват това с ефекта на новодошлия, но признават, че да събудиш такова любопитство, е наистина впечатляващо.

Също като Доналд Тръмп в САЩ врелият и кипял в медиите коментатор знае много добре как да се заиграва с популизма, за да привлече вниманието на избирателите. Той бърка без свян и задръжки в най-кървящите рани на френското общество, като неспособността на част от имигрантите да се интегрират, и сочи с пръст безсилието на властите да се справят с престъпността. От една страна, екипът на Макрон се въздържа да го атакува директно, за да не вдигне още популярността му, но от друга, се тревожи, че псевдоисторическите му твърдения за упадъка на Франция поляризират силно обществото.

Роден на 31 август 1958 г. в Монтрьой, претендентът за най-високия пост в държавата завършва политически науки в Париж, но два пъти безуспешно кандидатства във Висшата школа по администрация (ЕNA).

Прави кариера

на политически

журналист

първо във в. “Котидиен дьо Пари” и после във в. “Фигаро”. Славата му започва да расте след 2000 г., когато става постоянен хроникьор в няколко популярни френски тв предавания, сред които редовния му седмичен дебат с литературния критик Ерик Ноло (който, между другото, е един от най-известните издатели на българска литература във Франция), носещ имeната им “Земур и Ноло”. Има редовно тв предаване и по канала Си Нюз (втората по гледаемост новинарска телевизия във Франция), наречено “С лице към новините”.

Книгите му “Първият пол”, “Малкият брат”, “Френската меланхолия”, “Френското самоубийство”, “Френската съдба” неизменно предизвикват скандали и дебати. Според в. “Паризиен” последното му творение - “Франция още не е казала последната си дума” (2021 г.), е било разпродадено в тираж от между 165 000 и 185 000 екземпляра, а авторът е спечелил около 1,3 млн. евро. Именно под претекст, че представя книгата си, Земур обикаля Франция, за да лансира спорните си идеи.

В книгата се твърди, че ислямът и имигрантите ще разрушат Франция, и се отправя предупреждението за предстояща “война на расите”. През 2008 г. заедно със съпругата си, която е адвокат, Земур създава собствена издателска компания.

Семейството му се мести от Алжир във Франция през 1952 г. Самият Земур се определя като берберски евреин и обяснява, че на берберски името му означава маслиново дърво.

Това обаче не му

пречи да отрича

Холокоста,

поради което френското правосъдие го определя като опасен расист. Според него, ако имиграцията не бъде спряна, Франция ще се превърне в “ислямска република”. Обявява, че целта му е да обедини основните крайнодесни партии в Европа в ултраконсервативен съюз. По повод на думите му, че сътрудникът на нацистите маршал Петен е спасил френските евреи по време на Втората световна война министърът по европейските въпроси Клеман Бон заяви наскоро, че му се гади. “Господин Земур се кичи със скандални исторически лъжи”, обяви Бон.

“Земур използва много старомоден дискурс на френската крайна десница - няма нищо ново в онова, което казва - посочва пред британския в. “Гардиан” Сесил Алдуи, експертка по френска политическа семантика в университета в Станфорд. - Новото обаче е, че този дискурс е станал приемлив за публичния диалог. Фактът, че на изказванията на Земур се отделя толкова много пространство и че той е легитимиран от медиите,

е повратна точка

във френската

политическа

история”,

казва тя.

Противниците на Земур с право се гневят, че откакто е спряган за кандидат-президент, той буквално не излиза от тв студиата. Те се надяват, че когато официално обяви, че влиза в надпреварата, (ако го направи) и когато се наложи да обясни каква точно е програмата му за действие, ентусиазмът спрямо него ще спадне. Още повече че не е много ясно кой и как би финансирал президентската му кампания, за която ще са необходими поне 8 млн. евро. Доналд Тръмп все пак имаше зад гърба си мощната Републиканска партия, докато Ерик Земур за момента изглежда самотен играч. “Не се безпокойте за мен и за финансите ми. Книгите ми се продават в огромни тиражи”, отговаря новоизпеченият политик в типичния си предизвикателен стил. Това обаче не звучи особено убедително, като се има предвид, че почти няма политик на този свят, който да е бръкнал за кампанията си в собствения джоб.