Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза

https://www.24chasa.bg/novini/article/10330531 www.24chasa.bg

Правят се повече жилища, отколкото в последните години на бума,

заплатите в бранша растат по-бързо от средните за страната

Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза

Строителството гони нивата отпреди световната финансова криза

Постпандемичното възстановяване вече се наблюдава в доста отрасли, но малко от тях могат да претендират като строителството, че

са минали почти

невредими през

пандемията

Кривата на постиженията в този сектор неотклонно върви нагоре и бе само леко засегната през 2020 година.

Дори нещо повече: скоро строителната продукция, която се произвежда в България, ще достигне, а много вероятно - и ще надмине стойностите от времето на най-големия строителен бум непосредствено преди да започне световната финансова криза.

Данните на статистиката за стойността на построеното само за първото полугодие показват, че през двете години на най-големия строителен ентусиазъм в най-новата ни история – 2008 и 2009 г., в България е произведена строителна продукция съответно за 8,727 млрд. и за 8,787 млрд. лв.

Разбира се, през следващата 2010 година стойността на построеното рязко падна до 5,418 млрд. лв., а последвалото възстановяване беше доста бавно.

По-видимо ускорение има от 2016 г. насам (виж графиката). През 2020 г. се наблюдава съвсем лек спад, но затова пък през първото полугодие на тази година стойността на строителната продукция

е само с около

780 млн. по-малко

от пика си през

2009 година

Трудно може да се каже кои са основните причини за този възход. По-голямо ускорение сякаш получава сградното строителство, което се дължи предимно на частни инвестиции. Това е изграждането на жилищни, офисни, логистични или промишлени сгради.

Но то винаги е било по-голямо, а и строителството на пътища и съоръжения видимо следва 7-годишните бюджетни периоди, определени от оперативните програми. В годините, в които една оперативна програма приключва, а другата още не е започнала, има спад на инженерното строителство.

Във всеки случай траекторията на растежа продължава и по всичко личи, че

скоро няма да

бъде прекъсната

В момента и броят на издадените строителни разрешителни продължава да расте и дори е по-голям от броя им в навечерието на световната финансова криза.

Например през първото полугодие на тази година издадените разрешения за строеж само на жилищни сгради са общо 3291, а в последната година на предишния строителен бум бяха 2428. Вярно е, че това засяга предимно столицата и останалите 5 големи областни центъра, но демографското и икономическото развитие на страната предполага това, а и такова беше положението и преди 2010 г.

Издадените тази година разрешителни за административни и други видове сгради също са повече, отколкото бяха през 2010-а: 2331 сега срещу 2039 тогава.

Започнатото вече строителство също е доста по-голямо спрямо преди 11 и повече години. Само жилищните сгради, които са минали етапа първа копка тази година, са 2408, а преди голямата криза бяха 1247 за една година. При това

сега става дума

за 1,4 млн.

квадратни метра

жилища, а

тогава –

за 466 хиляди

Инженерното строителство през тази година е с около 1 милиард лева повече, отколкото е било през 2008 г. По данни на Камарата на строителите в България през първото полугодие у нас са обявени 1816 обществени поръчки за строителство с прогнозна стойност 3,5 млрд. лв. Това е с 29,5% повече в сравнение със същия период на м.г. като бройка и с 16,9% повече като стойност.

Най-голям дял в тези поръчки има строителството на нови сгради – близо половината. 39,7% от поръчките са за инженерна инфраструктура, предимно пътища, ВиК инфраструктурата представлява 7,8% от всички обявени обществени поръчки, а енергийната инфраструктура – 5%.

Прави впечатление, че най-многобройната група възложители – над 71%, са общините. Болниците и учебните заведения са обявили малко над 12% от тези обществени поръчки, органите на държавната власт – малко над 11%, а комуналният и битов сектор – 3,6% от тях.

Иначе източниците на финансиране са предимно държавният бюджет – 80,3% от всичките, и оперативните програми – 19,7%.

Пандемията не е подействала негативно и на заетите в този отрасъл за разлика от отражението ѝ в много други браншове. В строителството в момента работят около 129 700 души, което представлява 5,6% от наетите в страната. Това все още е с около 11 хиляди по-малко от 2019 г., но все пак има ръст от 2,8% в сравнение с 2020 г.

Общият брой на заетите в строителството е обаче 195 700 души, което е с около 5000 повече, отколкото през 2019 г.

Средната месечна заплата на строителите не е спирала да расте независимо от пандемията и в момента е 1117 лв., като

ръстът ѝ на

годишна база

е 13,6%,

т.е. с около 1 процентен пункт по-висок от ръста на средната работна заплата в България.

Ако има някакви негативи пред строителството, те се коренят извън него и са плод на световното постпандемично възстановяване.

От 5-6 месеца насам например се забелязва небичайно висок ръст на цените на строителните материали. Голямото търсене, съчетано с нарушени доставки,

доведе до

поскъпване,

което варира от 15-20% до 100 и над 100%.

Строителни материали, за които има много производители, разпръснати по целия свят, поскъпват по-малко. Например при тухлите, бетона, гипса цената се увеличи за няколко месеца с 15 до 25%. Битумът поскъпна с около 15%, и то само през лятото.

Други, които се произвеждат само на определени места, обаче поскъпнаха много повече. Например цените на стоманата нараснаха за няколко месеца със 100%, а някои видове като армировъчната – и със 150 на сто. С около 100% поскъпна и дървеният материал.

Всичко това

прави

довършването

на много

бекти доста

проблематично

Дори при жилищното строителство не е никак приятно за който и да е предприемач да се оправдава пред клиентите си, които вече са капарирали или дори са предплатили изцяло дома си.

А при инфраструктурните проекти, особено при по-големите, е направо невъзможно да се довърши работата, защото няма механизми, които да компенсират такова нарастване на разходите. ВиК проектите, които са на обща стойност 1,8 млрд. лв. и се правят от 2-3 години насам, например трябва да поскъпнат с около 300 млн. лв., които няма кой да плати.