Бизнес с 5,5 млрд. лв. приходи сe събра на форум за тежката индустрия

https://www.24chasa.bg/novini/article/10408615 www.24chasa.bg
КЦМ отбеляза 60-ата си годишнина с бизнес-форум

Най-големите уважиха 60-тата годишнина на КЦМ - Пловдив 

По едно време тук бяха седнали хора, които управляват 5,5 млрд. лв. Така Румен Цонев, главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000 Груп", визуализира бизнес форума "КЦМ - 60 години развитие". За него в Пловдив дойдоха елитът на минната и преработващата индустрия, тъй наречената тежка промишленост.

Повод беше 60-тата годишнина на КЦМ, но темите бяха зеления преход, електроенергията за тежката индустрия, кръговата икономика, значението на металите за зелената сделка, иновациите и инвестициите, както и устойчивото развитие и сътрудничеството с местните общности.

След форума ще се изпрати по пощата документ до  институциите с предложения на индустрията за партньорство с държавата.  Той не беше приет веднага, тъй като трябвало време да се обобщят исканията към държавата. Цонев каза, че доскоро в индустрията се смятало, че е най-добре държавата да не пречи, но етапът е такъв, че държавата трябвало да помага. "Няма да позволим да ни вземат всичко", заяви той.

Металургията е енергоинтензивна индустрия, да се разтопят металите, да се рафинират и да се излеят във форма, която да отиде за производство на даден продукт трябва електроенергия. Небходима е много енергия за електролиза, равна на енергията, вложена някога да се образуват минералите, каза Иван Добрев, изпълнителен директор на КЦМ. Според него нямало как да се мине без енергия от фосилни горива и е неизбежно върху продукцията да остане въглероден отпечатък, който се пренася в крайните изделия.

Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt  и модератор на панела за кръговата икономика заяlи, че в момента, с наличните политики, тежката индустрия е затруднена, r pdmrjd какво да се промени, за да се осигури надеждна и евтина енергия.

Няма зелен преход без метали, каза Добрев и заяви, че в една икономика трябва баланс. Където има дълги вериги на добавена стойност, тежестта на енергията може да се разпредели върху всички. Където са къси веригите по-малко участници поемат този товар. Закъснени сме за много неща, но сигурен съм, че ще се намерят решения, въпросът е да сме заедно в този процес.

Той даде пример, че трябват 2,5 години време, за да се неутрализира въглеродния двуокис, генериран при производството на 1 кв. м слънчев панел. Призова към разум и яснота, че генериращите мощности ще натоварят в началото атмосферата с въглероден двуокис, заради металите.
България има невероятното конкурентно предимство, че в икономиката си има предприятия от базовата индустрия - КЦМ, "Аурубис", "Монбат", "Стомана" и други и е грижа и на държавата те да са стабилни и да се развиват.

700 млн. лв. са инвестирани в КЦМ и това е позволило 30% от производството да е от преработка на вторични суровини, най-вече от акумулатори, което е върхово постижение и в световен мащаб, каза изпълнителния директор на КЦМ в панела за кръговата икономика.

Стандартният въпрос, който хората си задават при добив на суровини, не може ли да се добиват металите вече използвани в икономиката, от милионите коли, от скрап, тъй наречение градски мини, зададе въпрос Рашев. Засега е невъзможно, технологиите работят ефективно, когато има първични суровини. В оловното произвоство се използва въглерод като редуктор, защото се ползват и първични суровини, бе отговорът.

Преди време прочетох, че около 80-90% от медта, която е произведена в света, все още е в употреба, вероятно процентът не се е променил. Годишната консумация на мед е около 26 млн. т, нуждите ще растат, не сме стигнали до ниво да разчитаме само до градските мини, каза Димо Кирилов, директор производство на "Аурубис". Лесно е да си кръгова икономика, когато работиш с мед,  тъй като този метал е лесен за рециклиране. В Европа сме длъжници на рециклиране на електронен скрап, ако се рециклира 1 тон, то се губят 2 т, там трябва да се работи. Металът в телефоните, нищо че ги сменяме на 2 години, става все по-малко, каза Кирилов.

При произдството на олово 1/3 е от първични суровини, 2/3 е от преработване, продължи темата  Виктор Спириев от "Монбат". Според него трябва да се удължава полезния живот на батериите или да се правят технологични подобрения. "Ако говорим за оловото, коефициентът му на рециклируемост е по-голям от медта, 89% от продуктите с олово в Европа се рециклират. 80-85% от потреблението на този метал е в оловно кисели акомулаторни батерии.

Той коментира доколко възможностите на природните ресулси са адекватни на целите на зеления преход. При 120 000 гигавата възобновяема енергия, ако трябва тя да се съхранява, това отговаря на 100 години производство на олово,  а ако се изчисли през литиево-йонните батерии, то означава 2000 години производство на литий, на база на сегашното ниво. Скоростта на този преход да бъде съобразена с природните ресурси, с които разполагаме, смята той.

На въпрос от участниците във форума колко е животът на батериите за съхранение на енергия от веита, Спириев сметна, че при 2000 цикъла живот, а един цикъл е зареждане и израходване на батерията,  и ако това е всеки ден, прави 6 години. Кирилов от "Аурубис" пък отговори на въпрос какъв дял от нужния ток покрива новопостроеният соларен парк от 10 мегавата. Процентът е незначителен и каквото произведем го потребяваме, няма нужда да съхраняваме енергията, заяви той. Той обаче смята, че рано или късно зеленият преход ще дойде. Даде пример с инвестициите в "Аурубис" преди 20 години, тогава 90% от вложенията са били в подобряване на производствания процес, 10% в екология, а вече последната инвестиция в компанията е за 70% екология, най-вероятно ще трябва да вкараме елемент за енергийна ефективност, смята той.

По повод кръговата икономика той даде пример как държавата може да помогне. Предприятието произвежда 800 000 т инертен материал, който закопават в земята, а от него може да се правят пътища.

Илия Гърков, вицепрезидент на "Дънди Прешъс" сметна, че на човек се падат 4 т метал, в едни други общества, към които се стремим, този дял е в пъти по-голям. Ако не добиваме повече метали ще се откажем от мечтите си, смята той. И акцентира върху особеността на рудниците - техният ресурс рано или късно да свършва. Даде пример със Северозападна България, където рудниците са затворени и какво е останало след тях. Когато приключи добивът остава пустиня, хората нямат хляб и напускат. Затова в Крумовград, където "Дънди прешъс Крумовград" добива злато, са започнали програма да дават част от печалбата си, която да се инвестира в бизнеси, които нямат нищо общо с добива. Вече са открити 87 работни места в такива фирми. Условието е фирмата да е регистрирана в общината, за да си плаща данъците там, и бизнесът да се развива на място.

Румен Цонев, изпълнителен директор на "КЦМ 2000 Груп" разказа за предприятието, което създали, за да осигурят работа на хора с увреждания. В него работят 100 души. Той лансира идеята да се обърнат към първите 100 компании в класациите, които да последват примера им, това означавало 10 000 души с увреждания да имат шанса да си искарват хляба с достойнство.